Просто се чувствам прекрасно, когато свиря, признава китаристът
Дона МИТЕВА
На първо място поставя семейството. Като истински български арменец, той държи на семейните ценности. После идват музиката, поезията, работата. За този млад човек все по-често ще се говори в Бургас, а и не само. Това е Самуел Мануелян – усмихнатият млад мъж с китара, в чиито очи грее пламъкът на изкуството и заразява.
Динамичен, посвоему романтичен и напорист, малкият син на Лорис Мануелян - друго име, което си делят медицината и изкуството, вече умело крачи извън сянката на своя баща, правейки елегантна музикална кариера. Замисля записи на авторски песни. Крои планове за албум.
Прав е народният гений, като казва „Крушката не пада по-далеч от дървото“. Доказва го бургаското семейство Мануелян. Самуел смело върви по наследствения път на дядо и баща. Като професионална кариера леееко е кривнал, избирайки ветеринарната медицина, но професионално остава на семейния път, отдаден на контакта с лекарите, като дистрибутор.
„В началото на пътя ми в изкуството стои китарата. 95% тръгва точно от нея. Макар мнозина да казват, че сме наследствени поети, аз не смятам себе си за поет. Но пък една песен има нужда от текст. За мен в повечето случаи първо е музиката, мелодията и след това текстът“, обяснява младият музикант, който е завършил математическа гимназия в Бургас и след това ветеринарна медицина в Стара Загора. И няма нито един професионален урок по китара.
„Баща ми беше този, който още в началните класове ми показа първите три-четири акорда. От там нататък продължих сам да се уча. Имаше идея в един момент да ходя на уроци по китара, но така и не се случи“, признава Самуел.
Сега не минава ден без той да посвири на своята любима китара. „Вземам я винаги, когато я видя, а тя стои в хола, на такова място, че няма как да не бъде забелязана. Дори когато нямам никакво време, пак поне петнадесетина минути намирам, за да посвиря“, продължава разказа си младият музикант.
Не избира случайно ветеринарната медицина. Виждайки как трудно намира възможност по-големият му брат да специализира, след като е завършило шестгодишното му следване, решава да се посвети на животните. „Всички обичаме животните, аз също имам особена любов към тях и затова реших да им се посветя, воден със сигурност от някои идеалистични представи, които още по време на следването разбрах,че в реалността не е точно така. Но пък за сметка на това в Стара Загора, по време на следването започнах да отделям повече време на китарата“, говори за студентските години младият бургазлия.
Макар още в Математическата гимназия, в биологичната паралелка да посвирва, в университета времето за занимания с музика става повече.
„Оформи се един кръг от студенти, които не обичахме да ходим по дискотеки и заведения. Отдавахме се на уютни вечери с китара. Така, колегите като ме усетиха, че свиря, и се започна – отначало „изсвири“, после се стигна и до „изпей“. Имаше и университетска банда. Още в първи курс се качих на сцена с тях. Изсвирих едно парче. После в трети курс станах част от бандата“, връща се назад във времето, прекарано в Стара Загора, Мануелян - младши.
Като студент четвърти курс заедно с колегите и един преподавател, доцент, вече оформени като банда с репертоар, получават предложение за работа през лятото в заведение на Слънчев бряг.
„Началото на работата съвпадаше с изпитната сесия и този, който организираше работата, ни каза сами да решим дали можем да се справим, или се отказваме. Попитах баща си за съвет, а той ми каза, че трябва сам да преценя. Не ми беше за купона, а за музиката. Навих се. Всички бяхме „за“. Натоварването ни мобилизира. Сесията бе успешна, лятото също. Там, в Слънчев бряг, разбрах, че музиката ми доставя удоволствие“, връща се в първото си лято, посветено на музиката Самуел.
Музиката носи удоволствие не само на него, а и на близките му. Той с усмивка разказва за реакциите на малката си, четиригодишна дъщеричка и на домашния любимец булонката Бенет. Дете и куче притихват и се наслаждават на мелодията, когато Самуел засвири.
„Бенет реагира като публиката, само дето не можа да вика „браво“, шегува се музикантът. А за дъщеря си, която носи красивото и необикновено име Велена обяснява, че започва да развива вече музикален вкус. Питам го за името на малката чаровница – как се ражда: „Държахме със съпругата ми да е с първа буква В. Правихме различни комбинации докато стигнахме до Велена. Последният тест бе, че намерихме в социалните мрежи жени, които носят това име и ги попитахме, като им обяснихме, че имаме намерение дъщеря ни да носи това име, дали те самите си го харесват. Всички отговориха положително. Това бе и доказателство, че сме намерили красиво име за нашето момиченце“, отклонява се от темата за музиката гордият татко, който си признава, че на преден план поставя семейството.
С приключване на студентството и бандата от само себе си се разпада. Самуел намира нови братя по музициране и започва работа на кораб в Карибския басейн. „От дете слушам за околосветското пътешествие на баща ми като корабен лекар. Така, че да съм на кораб се превърна и в моя мечта, която осъществих. Два сезона пропуснах зимите тук. Не ми пречеше затварянето на кораба, нито обратният режим. Аз си имах свой ритуал. Като приключим с програмата, да не скачам направо в леглото, а да изчакам малко. Да дойде време за изгрева. Тогава се качвах на най-горната палуба и там го посрещах. Чак тогава отивах да спя“, разказва за романтичния си ритуал младият мъж, който като баща си е обикалял по вода.
Котва в Бургас на карибското преживяване слагат любовта към Даяна и създаденото семейство. Избира да свие гнездо, вместо да пътешества и е убеден: „В Бургас е по-хубаво от Карибите. Живеем на прекрасно място. Винаги съм искам да живея в Бургас и не съжалявам за решението си“, категоричен е музикантът и се чувства уютно близко до родители, приятели и роднини.
Традиционалист е и в музикалните си предпочитания – поп и рок, прогресив рок от 60-те, 70-те, 80-те. Помни добре и първото си парче, на което сам сваля акордите. До ден днешен много обича Майкъл Джексън. И веднага прави препратка към четиригодишната Велена, която има своя любима песничка, но тя не е от детските, а е на „Бийтълс“. Вкусът е наследен, а и донякъде оформен от родителите. В семейството има над 400 диска с подбрана любима музика.
„В ученическите години нямах приятели, с които да слушаме еднаква музика. За сметка на това с баща ми и брат ми имаме абсолютно еднакъв вкус. Цялото семейство пътуваме за концерти на наши любими изпълнители. Били сме на много места по света, за да ги чуем. Сега през февруари тримата с баща ми и брат ми отиваме в Дъблин, за да чуем една много интересна ирландска банда. Но иначе сме си правили музикални екскурзии например за концерт на Пол Маккартни или пък на Ерик Клептън. Осъзнавам, че при нас има силна връзка между поколенията“, признава бургазлията.
Точно тази силна връзка отваря Самуел и към поезията. След пеенето идва и тя, защото иска да прави авторска музика.
„Не искам слава на всяка цена. Известността не ми е цел. Просто се чувствам прекрасно, когато свиря. С годините започвам да слушам с друго ухо и бургаската музика. Бургаските музиканти сега ги слушам по друг начин и разбирам, че са много добри“, признава Мануелян - младши.
Той самият събира хора, с които да прави истинска – докосваща музика. Радва се на покани за участия, които се множат. Множат се и аплодисментите и добрите думи за изпълненията.
Смята да запише албум с авторска музика, а като начало дори отделни парчета. Има готови около 20. Плановете отиват и по-далече – да запише песни на баща си. Предпочита проектът да е акустичен, защото „акустиката е класика“. „Вкусът отива все повече в крайности“, разсъждава на глас, защитавайки своята китара.
Самуел създава не само музиката, но и текстовете на своите песни. Предпочита да пише на английски, казвайки, че да се направи прекрасен текст на български трябва голям поетичен талант, който той в момента започва да развива. На ясно е, че трябва да се отдаде точно на богатството на родния език и да прави музика с него.
Музикантът е отворен и за всякакви предложения. Така без да се познават се свързват с поетесата Яна Вълчева – намира неин текст и за ден се получава чудесна песен. Сега може даже да се похвали, че са приятели. Тони Димитрова чува негово изпълнение с друг колега на благотворителна проява и ги препоръчва да свирят. Мануелян не подценява правенето на клубна музика, затова има и чести ангажименти в тази посока.
Най-голямата сцена, на която до момента е излизал Самуел със своите партньори музиканти е концертът „Аз обичам Бургас“.
Обикновено бургазлията свири със свой приятел от студентските години, който е психиатър в Стара Загора – Йордан Петков. Двамата спечелиха голямата награда на фестивала „Солени ветрове“ от конкурса за нова песен с активна гражданска позиция „Срещу вятъра“ с авторската си песен „Мечтател“. Бардът Атанас Стоянов, който бе председател на журито това лято, сподели при връчването на наградата, че е очарован от двамата музиканти и много му е харесал текстът на Мануелян.
По време на фестивала баща и син застанаха на една сцена. Бившият заместник-кмет на Бургас д-р Лорис Мануелян, който за първи път участва в Международния фестивал Летни празници на изпятата поезия „Солени ветрове“ , изпя песен, чието изпълнение посвети на жена си. Той, заедно със Самуел и Йордан поздравиха от сцената на „Охлюва“ Валентина, която имаше рожден ден.
За летния фестивал младият Мануелян казва, че е било прекрасно преживяване: „Запознах се с хора със сходни интереси. Музиката ни свърза. Духът на фестивала е страхотен“.
Самуел свири също с Пламен Димитров, когото определя като: „страхотен музикант“: „С Пламен Димитров сме съученици. Работи в Англия и живее в Кеймбридж. Свири на клавир, на китара, на бас и дори и на барабани“. Свири също с Димитър Райнов, с когото са се запознали сравнително скоро. Той също е от Бургас и е завършил ПМГ, но няколко години по-рано. Работи в международна компания.
Младите мъже обмислят създаване на постоянна банда, която да се впише в културните прояви на града, а защо не и на страната.
Всичко хубаво предстои.
