Студентът по медицина е редовен кръводарител
Иска да специализира анестезиология или реанимация
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Любомир, получи награди на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ за студент на годината. Как те кара да се чувстваш това признание на колегите ти, преподавателите ти?
- Чувствам се изключително благодарен първо на преподавателите от съвета на Медицинския факултет, които ме номинираха за студент на годината. Това за мен беше голяма чест. Дори и да не бях получил наградата, аз съм изключително благодарен и доволен от това, че избраха мен. Чувствам се много добре. Както каза и проф. Бозов, освен с учението, се стремя да не изоставам и с извънкласните занимания. Участвам в много конгреси, спортни събития и други.
- Разбираме, че си трети курс медицина, с пълен успех от 6.00. Какво те накара да запишеш тази специалност? Мечта ли ти беше?
- Да, на мен това ми беше детската мечта. Винаги съм искал да уча медицина. Като малък като ходех по селата на всичките баби им знаех кръвното. Всички ми казваха, че трябва да стана лекар. Дори и личната ми лекарка. Приемните изпити обаче са много трудни и малко се бях уплашил тогава от тях и записах да уча друго, но видях просто, че медицината продължава да си ме влече. И така, когато отвориха Медицинския факултет в Бургас, издържах изпитите и се записах да уча най-накрая това, което обичам – медицината.
- Какво беше записал да учиш преди медицина?
- Бях започнал да уча строителство, но просто видях, че не е моето нещо. Мислите ми все бяха към медицината.
- Решил ли си вече към каква медицина ще се насочиш, когато завършиш?
- Принципно е рано да се каже, но засега съм се насочил към анестезиологията и реанимацията понеже винаги съм обичал адреналина, а това е динамична работа. Аз не мога да си представя да работя в кабинет. Предпочитам да работя в болница, да има динамика, движение, разнообразие. Общо взето към това съм се насочил.
- То има и липса на такива специалисти.
- Да, анестезиолози са необходими навсякъде. Нито една операция не може да протече без анестезиолог.
- В последните години в Бургас се случват много хубави неща в сферата на здравеопазването. Ти готов ли си да останеш да работиш тук след като завършиш?
- Разбира се, но пак казвам, че е рано да се каже. За мен Бургас наистина е най-добрият град за живеене в България и съм почти сигурен, че ще си остана тук.
- Добре, но все пак много млади хора, включително в медицината, решават да се пробват навън. Какво според теб трябва да направи държавата, за да задържи перспективните млади хора като теб?
- На първо място е хубаво да има достатъчно места за специализация, за да може хората да специализират това, което наистина искат, а не това, за което няма места. Сега за Бургас е сигурно, че ще има места за специализация, но за други градове, доколкото чувам, това не е така. Основно трябва да се работи в тази посока. Иначе за заплащането е нормално човек, който е без опит, да получава по-малко от останалите, но трябва да има една стъпаловидна система, по която човек да се издига. Аз съм на мнение, че в България медицинското образование е на ниво.
- Чухме, че и в доста благотворителни акции участваш, също така и доброволец. Разкажи ни малко повече.
- Аз участвам в благотворителни кампании, свързани със спортни дейности. Засега съм участвал в благотворително бягане и колоездене, което беше организирано от Комплексния онкологичен център. Също така съм кръводарител. Доста често ходя да дарявам. Имам и голямо желание да се запиша в БЧК за бедствия, аварии и кризисни ситуации. Бившата ми професия ме накара да се насоча към тази дейност.
- Като спомена кръводаряването, това е един сериозен проблем в България. Като цяло хората нямат тази култура да даряват, освен ако не се налага за близък. Какво трябва да се промени, за да разберат хората, че това спасява животи и да има повече кръводарители?
- Проблемът с кръводаряването не е само по вина на гражданите, а като цяло от това, че доста хора са с хронични заболявания и пият лекарства. Те не трябва да даряват кръв. Като цяло малко хора в България са годни да бъдат кръводарители, но пък тези, които сме млади, здрави и активни хора, би трябвало да организираме още повече кампании, за да се популяризира това нещо. Аз наистина съм видял при малкия ми опит в здравеопазването, че когато един пациент се влошава, на него не му е необходим само един кръводарител, а няколко. Кръв трябва да има винаги и трябва да има от всяка кръвна група.
