- Г-н Стамболиев, януари е време за равносметка. От гледната точка на обществен посредник на Бургас – каква бе изминалата 2022 за Вас?
- В професионален план изминалата 2022 година бележи известен спад в жалбите, сравнено с предходната 2021 година. От собствения анализ мога да направя извода, че намалението се дължи на по-малкото жалби по области „Транспорт“, „Обществен ред и сигурност“, „Банки, полиция, съдебна власт“ и „Етажна собственост“. Повече са жалбите в област „Благоустройство и устройство на територията“, „Електроснабдяване“ и „Водоснабдяване и канализация“. През годината 419 граждани потърсиха съдействие за решение на своите проблеми, от които подадени 272 писмени жалби, общо 147 броя устни питания, справки по телефона и молби за съдействие, като 4 са неприключените, макар и в срок, случаи, поради забавен отговор от страна на кореспондента по тях и необходимост от допълнителна проверка. Броят на посетилите кабинета ми е условна цифра, защото в 80% от случаите по поставения от тях въпрос, същите хора посещават кабинета ми отново, а често това се случва и повече от два пъти.
- От какво най-много се жалваха бургазлии?
- Повечето сигнали бяха свързани с проблеми в инфраструктурата и действията по благоустрояване, извършвани на територията на община Бургас, липсата на достатъчно хигиена на територията на обособените детски площадки за игра, особено в междублоковите пространства, а и в натоварените пешеходни зони. Продължиха сигналите за наложени запори на банкови сметки от ЧСИ, без лицето да е предварително уведомявано за воден съдебен процес срещу него, сигналите към т. нар „монополни дружества“, осигуряващи подаването на ел. енергия, извършващи ВиК услуги, жалбите за несправедливо таксуване от мобилни оператори, за несправедливо определяне на общи разходи в етажна собственост и др. Запазиха присъствието си в челната тройка по брой сигнали и молбите за оказване на различни видове помощи от сферата на социалната дейност и здравеопазване.
- Поскъпването на водата – има ли начин общественият посредник да се намеси и да търси лостове за регулация или всичко вече е на друго ниво?
- Не, има достатъчно други органи, които имат отношения по въпроса, свързан с ценообразуване на водата! Истината е, че този въпрос като че ли следваше да се обсъди малко по-подробно и по-детайлно още при обсъждане на инвестиционния план на дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Аз още лятото на 2022 година заявих, че определянето на социално-поносима цена на водата е въпрос, който можеше да бъде потърсен в диалог с представители на местните власти и ръководството на дружеството, при зачитане на финансовите предизвикателства пред дружеството и обоснована цена за обществото. Знаете, че областният управител проф. Мария Нейкова проведе такава среща с Асоциация по ВиК, на която присъстваха всички кметове от областта, но не зная до какво доведе това.
- Върви подготовката за следващия транш на саниране – идват ли при вас домоуправители да търсят помощ? Какви са най-често казусите – опърничави съседи ли?
- Разполагам с необходимите документи за кандидатстване по програмата и при поискване съм оказвал помощ и консултация. Тя основно е свързана с процедурата по свикване на общо събрание и с регистрация на сдружение на собствениците. Както знаете, Община Бургас откри офис в сградата на Дома на културата НХК, на партера от към ул. „Княз Борис“. Там има специалисти, вещи лица по темата и по тези въпроси в повечето случаи пренасочвам гражданите там.
А иначе „войната“ между съседите продължава. Както съм споменавал и преди: Тези, които живеят на първи етаж, не се интересуват от теча на покрива, който причинява мухъл в апартамента на съседите им от последния етаж. Тези, които живеят на последния етаж, не се интересуват от задръстването на канализацията, която връща отпадъчни води и причинява изключителни неудобства за живущите на първи етаж, а тези, които живеят по средата на етажите в сградата, не се интересуват нито от живота на едните, нито от живота на другите. Процедурата по ЗУЕС и ЗУТ за защита при причиняване на щети от съсед, най-често от наводнявания в съседния имот, е сложна и дълга. Често намесата на общинските органи тук е изключена, а гражданите очакват Общината да им уреди отношенията, макар в повечето случаи да става въпрос за частно-правен спор.
- Кой е най-невъзможният казус, на който се натъкнахте през миналата година?
- Не мога да дам определение за такъв казус. По-скоро се сещам за множество казуси, при които липсата на качествена правна уредба или пропуски в законите водят до изключителна несправедливост. Ще посоча само един от многото такива. В кабинета си бях посетен от възрастна жена, която заедно със съпруга си отглеждат и възпитават внучката си вече 16-17 години. И майката, и бащата са родители, които по една или друга причина не могат и не полагат грижи за детето си. Така то е оставено в ръцете на неговите дядо и баба. Преди 16 години тези хора са работили, тя е била малко момиче, имала е по-скромни потребности. Днес обаче, нуждите на детето са нараснали значително, а възможностите на бабата и дядото, вече възрастни хора, са все по-малки. Те са в пенсионна възраст с различни заболявания и нужда от допълнителни средства за лекарства. И въпреки това… Месечната помощ, която са получавали съгласно Закона за закрила на детето, бе спряна! Спряна, защото, за да получават такава, съгласно чл.49, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, трябва средният месечен доход на всеки от тях и на ненавършилите пълнолетие деца да е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход (ГМД). С Постановление №305 на МС от 19.12.2017 год. е определен месечен размер на гарантиран минимален доход от 75 лв. Постановлението е влязло в сила от 01.01.2018 год. и досега няма актуализация на посочения размер. Междувременно, размерът на пенсиите вече няколко пъти бе променян, като само за последните две години те са увеличавани три пъти. В това, разбира се, няма нищо лошо. Но! Когато размерът на пенсиите расте, а гарантираният минимален доход е един и същ от 2018 до днес, то очевидно нуждаещите се лица няма как да отговорят на условията за получаване на помощ. Петкратният размер на ГМД е 375 лв., а след увеличението размера на пенсиите, такава, в посочения размер вече няма. И така, заради несъответствието между увеличения размер на пенсиите и „замръзналия“ таван на гарантиран минимален доход от 2017 год., за тези хора помощите спират!
Когато обаче децата са настанени за отглеждане в приемно семейство, по смисъла на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, тук условие за наличие на доход, по-малък от петкратния размер на гарантирания минимален доход, НЯМА! И всички предвидени месечни помощи според възрастта на детето се изплащат на приемното семейство, отделно от получаваните от тях плащания на друго основание. Писал съм до омбудсмана на РБ, предложил съм два варианта за решение, вероятно има още доста… Не съм специалист, може и да греша, но определено считам, че дискусия по темата е необходима!
- А най-комичният?
- Няма, не се сещам за такъв случай, при мен смях няма! Работата ми е свързана основно с хора, които имат за решаване проблеми и изобщо не им е до смях. Понякога влизат при мен с насълзени очи, опитвам се и често успявам да ги изведа от дупката, но за смях не може да става дума. Дори шегата е неуместна.
- Обикновено хората идват при вас с голяма болка, да, така е. Такъв бе и наскоро визираният от вас случай за човек с увреждания. Това явяване пред ТЕЛК на определено количество време не е ли прекалено затормозяващо? Има диагнози, за които то е важно, но и други – като например ампутирани крайници… Имате ли някакво предложение, което да улесни най-тежките случаи, защото в крайна сметка всичко е свързано с пари, които са жизненоважни за тези хора.
- Това е областта, която във всяка една от 2017 год. до изтеклата 2022 год. попада в първите три места по брой жалби, сигнали, или молби на граждани.
В конкретния случай - майката бе назначена за личен асистент на детето си, което е диагностицирано от раждането си с тежко психическо заболяване със 100% трайна неработоспособност по решение на ТЕЛК и с постановена чужда помощ. Такива заболявания не се лекуват. Истинска гавра с хората е да ги принуждаваш на всеки три години да се явяват на комисии, за да подновят решението си. Междувременно, майката остава без доход, защото тя е назначена за личен асистент на сина си, но когато решението му е изтекло, няма основание за подновяване на договора. Такива случаи има безкрай. Време е държавата да излезе от ролята си на мащеха за най-уязвимата и най-нуждаещата се от подкрепа част от обществото - болните, лицата с увреждания и социално слабите. Крайно време е списъкът с болести, които са необратими по процес на развитие, да бъдат оценявани от Комисиите на ТЕЛК с пожизнени решения и да се спре с тая мъка, като едновременно с това се търсят начини за значително съкращаване на сроковете за провеждане на комисии и за произнасяне с решение. Често търся съдействие от председателите на съставите на ТЕЛК-Бургас, на НОИ-Бургас, на РКМЕ-Бургас, за да издирим документите по някоя преписка и да видим каква е причината за забавяне и най-вече да помоля да се съкратят сроковете за насрочване на комисия, или за произнасяне на решение по вече поведена такава. Има хора от три или четири месеца чакат насрочване на комисия…
- Другият казус – индустриалният ток и втората фактура, която трябва да плащат гражданите. Има ли някакво движение по него?
- Знаете, че писах до омбудсмана на РБ. Той възприе предложението ми и информира КЕВР. Получих писмо и от там, но по този казус не виждам предстоящо положително развитие.
