.jpg)
Дона МИТЕВА
Започна резитбата на лозята далеч преди Трифон Зарезан. Хубавото време преди седмици благоприятства работата в лозовите масиви. Стига да има работна ръка. А намирането на качествена работна ръка става все по-трудно.
„В моето стопанство режем от доста време, защото все пак имаме малка група от работници. Но като гледам, и в масивите на големите винзаводи, а и другите лозари режат. В никакъв случай не се чака да дойде Трифон Зарезан, та тогава да се даде старт на резитбата.
Да, в големите фирми, където имат наети 40-50 човека и приключват резитбата за две-три седмици, могат и да поизчакат, но ние не.
Сега наистина температурите са много благоприятни за работа на полето. В земеделието обаче сушата не е за добро, а и ако се предизвика сокодвижение и след това хванат големи студове, това означава, че няма да има реколта. Ще се обезсмисли трудът ни“, казва Селим Иса, чиито лозя са в землищата на руенските села Просеник и Разбойна.
За качествената работна ръка, която да се наема в селското стопанство като цяло той е скептичен. „Резитбата не става с руенските наши братя и сестри. Ромите могат да бъдат наемани за бране, за брулене, за събаряне, но за резитба не стават. Тя изисква познания. Трябва да се оставят плодни пръчки, трябва да знае колко пъпки да остави от едната страна и колко от другата. Затова конкретно аз разчитам на моите работници, които са обучени“, казва лозарят.
Работниците са над 50-годишни. Има и над 70-годишни. Рекорд в стопанството на Иса държи една жена, която е на 74 години и продължава да се труди на полето. Надник под 40 лева няма. Може да стигне и петдесетачка. Осигуровките са отделно, транспортът – също. Всеки фермер се стреми да дава допълнителни бонуси, за да задържа работната си ръка.
„Добри работници в земеделието все по-трудно се намират. До десетина години сигурно няма да има достатъчно. След трудното намиране на пазар за винените сортове грозде и ниските цени, които дават от винзаводите, и то само за определени сортове, осигуряването на качествена работна ръка в лозарството е вторият по големина проблем.
Сега започнаха да предлагат едни устройства, които да се монтират на трактор и с тях да се извършва резитба на пръчките до определена височина и да ги почиства, а хората само да дооформят. Това приспособление е скъпо. Сигурно след време и ние ще си го позволим. Тридесет хиляди лева струва. А тракторът е сто“, обяснява Иса.
Миналата година за голяма част от лозарите в Бургаски регион е провалена, затова не могат да си позволят в момента такъв харч.
Сланите през април 2021 година обледениха лозята и всичко измръзна. От някои масиви само се е дообирало, да не остават чепки по кютюците. Пагубно е било почти за цялата област за белите сортове. Добивът е бил 200–300 до 400 кг от декар.
„За да сме конкурентоспособни, трябва да променим и нашата стратегия на производство. Т.е. да закупим най-новите машини, които максимално да елиминират прекия труд на работната ръка. Защото при лозарството, след зеленчукопроизводството, ръчният труд е най-много: резитба, връзване, просветляване, бране - всичко това „се прави на ръка. За съжаление много трудно става с техника. Лошото е, че нямаме достатъчно приходи, че сега да ги реинвестираме“, обяснява лозарят.
Признава, че в тази икономически нестабилна среда трудно се решава на нови стъпки. Фермерът е изкоренил 35 декара стари лозя, с идеята да прави нови, но за момента задържа. Не може да си направи сметка за това какви разходи ще има на декар тази година.
