Магията на рентгена и предизвикателството да работиш на летището

Теодор Георгиев, началник-отдел „Сигурност“ разказва за своята професия

ДОНА МИТЕВА

„Летището е магия“, признава Теодор Георгиев, който работи там от 2011 година, когато започва като сезонен рентгенов оператор. Динамична, интересна, разнообразна работа, която обаче е за отговорни хора – така най-кратко той определя, това, което прави на летище Бургас, което е част от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.

Теодор Георгиев

„Отговорността на служителя на позиция „Рентгенов оператор“ е на първо място, защото касае проверката на пътници и багаж“,

Работата на рентгеновия оператор е свързана с

Проверката

 на пътниците и техния ръчен багаж. Позицията е подходяща за всеки, който проявява интерес към работата на летище и желае да се наслаждава на кацането и излитането на самолетите отблизо, да чува двигателите им и не се притеснява да работи с много хора. Усмивката и лъчезарността не са задължителни, но изключително много помагат при обслужването на пътниците.

„Освен това трябва да имаш набито око и да си бдителен. Това е въпрос на опит, който се придобива с практическата работа през сезоните. То е като при шофьорите – не се става добър шофьор след придобиването на свидетелство за правоуправление на МПС, а след години натрупване на опит.

Това, че си издържал изпита, не те прави веднага добър водач, нито състезател във „Формула 1“. Бдителността пък е свързана с концентрацията – може да се развие също с натрупване на опит, но е и донякъде даденост“, обяснява началникът на отдел „Сигурност“.

Той не скрива, че за младите поколения, които израстват с компютрите, таблетите и смарт телефоните, е по-лесно усвояването на професията на рентгенов оператор: „Рентгенът е вид компютър. Интуитивността и бързината, придобити със смарт телефоните например, помагат на младите да се научат по-бързо да боравят и с рентгена, и да знаят какво точно гледат“, разказва Теодор Георгиев.

Затова и позицията на рентгенов оператор на летище е наистина подходяща за млади, динамични хора, които искат да правят нещо смислено и стойностно за въздухоплаването. А също така да оформят и своя добра кариера, така както е направил Теодор.

„Екипността в нашата работа също е много важен фактор. Работните позиции са свързани. Не разчиташ ли на колегата си – не става“, заключава Георгиев и допълва, че лятото, когато наистина има много работа и голямо напрежение, сплотеността на екипите е основен фактор за справяне с предизвикателствата.

„Работата, колкото и да е

напрегната

 в смените създава приятелства. Аз лично имам хора, с които от 2011 година си поддържам връзка. Независимо от това, че част от тях не работят вече на летището. Контактът си остана и до ден днешен.

„Освен приятелства, летището създава и семейства“, казва Драгомир Георгиев, заместник-директор на Летище Бургас, който също присъства на нашия разговор. Заместник-директорът признава, че той се е запознал с бъдещата си съпруга на летището и след време са създали едно от „летищните семейства“. Той обобщи така: „Летището дава не само хляб, а и семейство. Много повече от една заплата. Това е необикновено място“.

На пункта за „Проверка на пътници и ръчен багаж“ динамиката е по-голяма, но пък в почивка излиза, макар за кратко, целият екип от по няколко души. Там става опознаването в свободния разговор по служебни и лични теми. Откриват се общи интереси, приятели, познати.

„Започнах като сезонен рентгенов оператор през 2011 година, след като летището пое проверката на пътниците като функция от „Гранична полиция“. Учиха ни преподаватели от Института по въздушен транспорт и от учебни центрове“, спомня си началото Теодор Георгиев.

Усмивката не е задължителна, но помага много при контакта с пъницине

Помни за цял живот и дежурството след терористичния акт. „Бях на работа на следващия ден. Напрежението се усещаше във въздуха. Това се помни за цял живот“, лаконично се връща към тези моменти.

След кратка пауза той продължава: „Авиацията се промени. Напрежението се промени. Никой не си мислеше, че в България може да се случи такова нещо, но се случи. Всеки иска да пътува с хубава мисъл, до хубава дестинация. Ако някой има намерение да се качи в самолет или да влезе на летище с лоши помисли и намерения – трябва да бъде спрян. Затова и хората вече приемат проверките по друг начин, пътниците имат различно отношение, защото знаят, че всичко това се прави за гарантиране на тяхното сигурно и спокойно пътуване. Ние затова сме тук – да не допуснем да се случи нещо лошо. Самата мисъл те прави отговорен“.

Често у новопостъпилите рентгенови оператори на летище се появява съмнение – да не пропусне нещо, неговата неопитност или разсейване да не станат причина за инцидент. „Страхът се преодолява с рутината, с натрупването на опит. А и всеки трябва да е наясно, че не е сам. Колегите му са до него, винаги, всяка една минута“, разсейва притесненията Теодор Георгиев.

Да, работата с хора е трудна – всеки е наясно с това. Не е нужно да работиш на летище, за да го усещаш. Може просто да си администратор на гише, продавач, контрольор в градския транспорт и да изпитваш лошото настроение на този или онзи на собствен гръб.

„Има

 пътници,

които са в лошо настроение, наистина ядосани, раздразнени – незнайно на кого. Може да са имали лош ден или неприятно обаждане по телефона. Най-голямата грешка е да влизаме в тона им. На това ни учи конфликт-мениджмънтът, който е на различни нива и за всички наши служители. Всеки е обучен на това как се реагира в такава ситуация“.

Тук в разговора се намесва и Драгомир Георгиев: „Това, което всеки служител трябва да осъзнае още при първото обучение е, че поведението на определен пътник не е нещо лично, персонално към служителя, а е просто реакция на някакво раздразнение. Пътникът не познава служителя, нито знае нещо конкретно за него, което го предизвиква, та да дойде на летището с цел да го вкара в конфликт. Просто в определена ситуация нещо провокира пътника да реагира негативно и трябва да се търсят причините за разрешаване на ситуацията по най-благоприятния начин“.

Пътниците вече свикнаха с рутинните проверки

„Пътниците научиха добре изискванията в днешно време, следят си конкретните такива на всяка авиокомпания и вече няма толкова конфликтни ситуации и проблеми при проверките. От десетина години се дисциплинираха хората. Вероятно защото летенето вече не е лукс, а по-скоро начин да опознаеш света. Да посетиш нови места, да се срещнеш с непознати за теб култури, а защо не и да отидеш бързо на гости при приятели“, обяснява Теодор Георгиев.

Има и комични ситуации, които се разказват като вицове. Пътничка, преминала вече през рентгеновия контрол, отказва да бъде отведена до самолета. Категорично отказва да се качи в автобуса с останалите пътници, за да стигне до летателното средство. Мотивът – имала билет за самолет, а те я качват на автобус!

„С много такт обяснявахме няколко пъти всичко по ред, че точно автобусът ще я заведе до самолета. Показвахме другите пътници, другите автобуси. Накрая тя се съгласи и се качи на автобуса, който я транспортира до самолета“, разказва с усмивка Теодор Георгиев.

Освен с хора, на рентгеновите оператори на летище им се налага да работят и с животни, защото една част от пътуващите са придружени от своите любимци. Основно това са кучета и котки.

„Колегите много се радват на животните. Отнасят се с внимание и грижа. Те се придружават до самолета от наш служител, ако няма да се превозват в салона на самолета“, обяснява началникът на сигурността.

Такива случки освежават работния процес, а не го затормозяват, признават летищните служители.

Сред рентгеновите оператори на летище Бургас има много студенти. Сезонната работа на летище ги устройва. Има такива, които 11 години се връщат всяко лято в отдел „Сигурност“ и това им доставя огромно удоволствие.

Драгомир Георгиев, зам.-директор:

Сертификатите на рентгеновите оператори на летище са признати в ЕС

Най-хубавото при рентгеновите оператори е това, че сертификатите, които получават, са признати в целия ЕС. На такова ниво са, съгласувани са с европейските програми.

За проверка на багаж с рентгеново оборудване сертификатът важи 3 (три) години, а за ръчно претърсване на лица и багажи – 5 (пет) години.

Обучението се заплаща от работодателя, а на успешно завършилите обучението също се прави допълнително плащане за отделеното време и че са се представили добре. Сертифицирането става на по-късен етап. След обученията идва контролният орган (ГД ГВА), който проверява как на практика се справя служителят. Държавата издава сертификата, с който може човека да работи в Европа.