Георги РУСИНОВ
По отношението към бездомните животни, възрастните хора и децата се познава цивилизоваността на едно общество. В България и по трите куцаме зверски, а примерите са стотици всеки ден. Струва ли ни се обаче, или наистина нехуманното отношение към бездомните животни е в пъти по-голямо? Не ни се струва, за съжаление мярката там е нулева.
Българинът е еманация на противоречията. Той е дружелюбен и в повечето случаи ще помогне на чужденци примерно. В същото време ще се държи студено с възрастните си роднини, ще навиква децата си, ще им дава хубави примери за цветущия ни характер на подходящ за ушите на едно дете език. А за отношението към животните какво да кажем? Нищо хубаво като цяло и много малко похвали за хората, които обичат животните и помагат всячески. А от помощ има нужда повече от всякога.
Всекидневно хиляди кучета биват изхвърляни на улицата от „стопаните си“ поради различни причини. Някои натирват любимците си, когато остареят. Не искали да се сблъскват с реалността, която смъртта неизбежно носи. Не бих искал да съм баща на такъв, хм, човек, който един ден и мен ще натика в старчески дом, за да не му тежа със смъртта си. По-добре не взимайте домашен любимец, щом няма да може да му осигурите спокойни старини, а вместо това ще му причините неописуем стрес, защото ако вие не го обичате, той вас ви.
Други, и тези са много по-голямата част, се отървават от нежеланите кученца, с които са се сдобили по един или друг начин. Дали защото женската им е родила и не са могли да „пласират“ всяка една стока (защото това представляват за тях малките), или защото са безотговорни стопани и не са кастрирали кучето си. Няма значение – и заради двата вида собственици на кучета популацията на бездомните животни в България се увеличава постоянно, а малкото неправителствени организации и хора с добри сърца не могат да огреят навсякъде. Тези хора приемат работата си с голяма доза горчивина, защото каквото и да правят, изгубените битки винаги ще са повече от спечелените.
Защо е така ли? Защото за много българи кучето е просто едно животно, предмет, към който не е редно да проявяваш емпатия, нещо от което можеш да се освободиш по всяко едно време, да биеш, дори да убиеш – примерите също са потресаващо много.
Ама друго си е медиите да гърмят със заглавия за нахапани от глутници кучета хора, нали?
Не ми минават и стереотипи и оправдания с балканския манталитет, защото не навсякъде на Балканите са с такова отношение към животните. За пример ще дам съседна Турция, където е напълно нормално да видите улично куче да влиза в бакалията и собственикът ѝ да го нахрани. Нормално е и да видите как навсякъде се допускат хора с домашни любимци, как пред ресторантите, а и в тях бездомните животни получават храна и вода. Така че не, драги читатели, не е манталитет, или поне не онзи общия, с който по много неща си приличаме на Балканите.
Защо казвам всичко това, което всички знаем и освен да се възмущаваме в социалните мрежи, които се превърнаха в основния ни отдушник, никой нищо не прави? Време е за промяна, но не като тази в парламентарния ни живот, че още дълго ще я чакаме. Не, за промяна в мисленето също е невъзможно, не и с това, което имаме като нормативна база. Промяната трябва да дойде със строг контрол, солени глоби и наказателна отговорност.
Промяната трябва да се състои в работещи във всяко едно районно управление на полицията звена на „Зоополиция“, с регламентирани правомощия. В момента практика е тези задължения да се изпълняват от полицай в районното, на когото са натресени и тези ангажименти. Сигурен съм, че голям брой хора, които сега помагат в неправителствения сектор, ще изявят желание да изпълняват и функцията зоополицаи. Ама не някакви фиктивни, а като тези в Щатите например, които редовно се занимават с малтретирани животни, незаконни развъдници и още ред престъпления и нарушения срещу животните.
Тук идва и следващата част.
Господата депутати ще трябва да се напънат да родят един нов закон, или да направят достатъчно добри промени в настоящия Закон за защита на животните, в който всичко това да е описано, а наказанията няма да са условни присъди за убийци и глоби за причиняващите тормоз и развъждащите, с цел незаконно печалбарство. В него трябва задължително да присъства текст, който да налага на собствениците на регистрирани домашни любимци да кастрират задължително животните в първата им година. Но за да се спазва това, ще трябва и сериозен контрол, където идва работата на Зоополицията. По този начин ще се намали сериозно броят на изхвърлените нежелани малки на улицата. Другото, което е задължително – всяка община да има приют. Не пожелателно и да сключват договори с тези на съседни общини, защото изпадаме в ситуация, в която в областта най-пълни са приютите на Поморие и Бургас.
Със задължителната кастрация пък сериозно ще намалее и броят на кучетата в тях. Дейностите по развъждане да се изпълняват само и единствено от организации, които сериозно отговарят на изискванията и ще подлежат на постоянен контрол от властите. И понеже българинът от приют и от улицата не иска да осиновява кучета, още по-сериозно трябва да се следи нерегламентираното им развъждане.
Писнало ти е от домашния ти любимец и по някаква причина го изхвърляш? Няма проблем. Чипирането е задължително и когато кучето бъде прибрано в приют, ще получиш честитка от полицията, а при второ нарушение – защо не и присъда?
Едно е сигурно – на българина само когато вилата му е на врата, изпълнява, иначе все търси начин да заобиколи закона. Като не става пожелателно и с разум, става с глоби и присъди. И контрол. А той липсва в много от секторите на живота ни.
Знам, че за мнозина съжденията по темата ще се видят излишни. Ще теглите една майна, защото „това са някакви си мастии, а цените в магазина са до небесата“. Нищо, теглете си. Ако всичко горенаписано се случи, няма да ви пука, защото с това мислене няма да може да гледате „мастии“, а дотогава промяната ще я чакаме.
