Силвия Шатърова
Каблешково е известно не само с пазара си, а и с артефакти и праистория от „Козарева могила“. Керамиката, открита там, става все по-желана за експозиции в региона и страната. Тя беше част от Нощта на музеите в Бургас и Дебелт през май.
Експонатите се съхраняват в Каблешково, но ще бъде експонирани през летния сезон и в Поморие
Защо трябва да се видят?
В продължение на 30 години екип на СУ „Св. Климент Охридски“ проучва могилата. Извадените керамични съдове показват, че точно там през V хил. пр. Хр. домашните производства са се превърнали в занаяти.
Най-забележителното откритие в „Козарева могила“ е голямата грънчарска работилница, разположена на цялата площ на могилата, в която досега са проучени две керамични пещи, пълни със съдове. Вероятно от едната от пещите е тръгнал и пожарът, унищожил селището. Намерени са много готови и полуготови съдове, глинени заготовки и инструменти за правене на керамика. Затова акцентът на изложбата е върху керамиката.
Защо праистория, защо Каблешково?
В региона на НАР „Деултум“, при обходи за изготвяне на Археологическата карта на БГ, са констатирани множество материали от праисторически времена, но тези епохи не са проучени. Местонахождението на „Козарева могила“, от физико-географска гледна точка е в района на Тракия, но и района на Черноморието, където, още от дълбока древност минава черноморският път за търговски обмен на ценни суровини – злато, мед, карнеол, кремък. Това дава своето отражение в културното развитие на населението тук, а посредством представянето на икономическото развитие през енеолита – стопанските промени, започнали след Неолитната революция.
През петото хилядолетие пр. Хр., времето на каменно-медната епоха (енеолит), населението по нашите земи за първи път открива и развива рудодобива и металургията на медта. Предпоставки са благоприятният климат и наличието на леснодостъпни меднорудни находища. Производството на медни предмети, за разлика от всички други производства, изисква специализация. Металургията е първият същински занаят. Започналата търговия с мед променя организацията и стопанството на обществото, появяват се бедни и богати и започва развитието си нова цивилизация. Постепенно част от домашните производства се превръщат в занаяти – специализирани производства, предназначени за размяна, като най-ранна форма на търговията. Появата на метала, естествено, има свое отражение и върху културата – върху посудата от енеолита се появява графитената украса, имитация на металната лъскавина. Това придава особена изящност на съдовете.
Акцентът на изложбата е върху керамиката, която е най-ранният усвоен материал. Керамиката, която по думите на известната криминална писателка Агата Кристи „… е написан романът на човечеството“. Грънчарството се появява още в неолита (VIII – V хил. пр. Хр.) – епохата, в която започва развитието на земеделието и скотовъдството. Хората от всяко селище и всяко домакинство сами са си произвеждали съдовете в продължение на хилядолетия. Развитието на стопанството води до обособяването на занаятите, за което разказва изложбата на СУ „Св. Климент Охридски“ – „КОЗАРЕВА МОГИЛА. Раждането на занаятите“, казва Дора Тодорова от НАР „Деултум“.
