Дали завършилите средно образование трябва да са доволни от резултата си от задължителната матура по български език или да се търсят причините за лошите постижения не само в учениците?
Проф. д.п.н. Галя Христозова от Бургаски свободен университет два своята гледна точка за това какви са причините за ниските резултати по български език на зрелостниците.Тя коментира фактите по следния начин:
„Разтревожени сме и ние в университетите, защото тези зрелостници скоро ще бъдат наши студенти. Като преподавател по езикова култура и съвременен български език всяка година установявам все по-ниска езикова и комуникативна компетентност на постъпващите в първи курс. В никакъв случай не искам да хвърлям вина само върху учениците, защото те са продукт на „усилията“ и на възрастните.
Ниските оценки са в резултат на няколко основни фактора:
1. Малкият седмичен хорариум на часовете по български език в училище. В началните класове, където се поставят основите, седмично има 7 часа български език и литература. През 1903 г. те са били 15 часа. Във всяка следваща степен драстично намаляват. В 12. клас са 3 часа седмично, или както е записано в учебната програма – общо 93 часа за цялата учебна година. Едновременно с това учебното съдържание е огромно.
2. Малкото време за учене и големите ваканции. Късно започва учебната година, рано завършва. В повечето европейски държави се започва на 1 септември (а в някои и през август) и се учи до края на юни за началните класове и поне до 15 юли за гимназиите. Ваканциите дори за първокласниците са 6 седмици. Часовете при нас са по 40 минути. За сравнение в Австрия са 50 минути и се учи и в събота.
3. Учебното съдържание. Отдавна трябваше да се направи пълна ревизия на темите по български език от първи до дванадесети клас. Не са ли пренатоварени учебните програми с много излишна научна информация? Като анализирам учебните програми за 8 – 12 клас, осъзнавам, че всичко това съм го учила толкова детайлно като студент в специалност „Българска филология“. Прилича ми на минифилологическо образование.
4. Нечетенето. Основен проблем. Всички езикови и литературни особености на българския език са в книгите. Резултатът на всеки ученик е правопропорционален на броя на прочетените книги.
5. Квалификацията на учителите. Учителите трябва да се квалифицират съобразно характеристиките на новото поколение. Трябва да усъвършенстват дигиталните си компетентности, за да използват възможностите на технологиите за учене. Обучението по БЕЛ трябва да претърпи пълна дигитална трансформация. Традиционните методи на преподаване са поостарели и е необходимо използването на повече интерактивни – мозъчна атака, мисловна карта, групова работа и др.
6. Родителите. Дори не ми се иска да коментирам този компонент. Основното е помощ, контрол и взискателност.
7. Изпитът е труден. И изморително дълъг. Няма да се спирам на задачите с посочени отговори. Там или знаеш, или не знаеш. Но творческите задачи, които носят 40 точки от общо 100, и които са основна причина за ниските резултати, никак не са лесни. Литературно-интерпретативно съчинение на стихотворение (и то на талантливата, но не толкова анализирана Петя Дубарова) би затруднило и един филолог. Мисля, че тук трябва да има повече възможности за избор – две теми за есе и две за съчинение.
8. Да не пропусна и ковида, с който се оправдаваме за всичко. Да, неприсъственото обучение демотивира и ученици, и студенти, и преподаватели. Учениците и студентите привикнаха да търсят и ползват готови разработки в интернет пространството. Ние се „въоръжихме“ с антиплагиатски програми. Появи се изкуственият интелект. Кой ще победи?
Иска ми да завърша с нещо рационално. МОН едновременно с увеличаването на учителските заплати, с което съм напълно съгласна, да постави и определени условия към българското училище, да направи съществена реформа. И оптимистично вярвам, че новият министър на образованието, който е педагог, ще има сили и смелост за това“.
