ИСТОРИЯ ЗА ДОБРО. Екатерина Шубина и нейната фондация са отличени от ЕП с приза „Гражданин на годината“
Георги РУСИНОВ
Днес отново ще ви говорим за украинци. Няма как тази тема да не е в дневния ред на българина, независимо дали той иска, или не. Войната в близката до нас Украйна видимо няма край (поне засега) и хиляди украинци вече са преплели съдбите си с България – от пристигането им като бежанци преди година и няколко месеца, до трайното им установяване у нас. Днес няма да ви говорим за политика, а за добротата и отдадеността на една жена и нейните партньори и колеги.
Екатерина Шубина е един от създателите на фонд „Добро“ у нас, който има за главна цел да помага на хилядите ѝ сънародници, спасили се от ужасите на войната и потърсили закрила в България – близка по географско и културно отношение страна. Датата 24 февруари 2022-ра навярно тя ще помни цял живот. В този момент тя е в апартамента си в родната Одеса, където работи като рехабилитатор.
Войната и пристигане в Бургас
„На 24 февруари 2022-ра полетяха първите ракети към нас. С моите деца и с домашните ми любимци живяхме в коридора на апартамента 5 дни. Постлахме матраците там и така 5 дни и нощи в страх. На етажа в кооперацията бяхме останали само ние и една баба. Тогава решихме да избягаме към България, за да си спасявам децата. На 3 март пристигнахме в Бургас“, започва разказа си Екатерина.
А защо България, Бургас и по-точно Свети Влас, където тя се устройва? В областта има много нейни ученици-рехабилитатори.
„Преди да дойдем в Бургас, други ми писаха да отидем в Белгия, Латвия, Полша. Но това бе много далеч за нас. Тогава една моя ученичка ми писа, че се намира в Свети Влас и така се решихме за България“, казва Екатерина.
Всъщност има и една друга много важна причина тя да избере нашата страна – баща ѝ е бесарабски българин.
Началото обаче, както за хиляди нейни сънародници, е трудно и за Екатерина.
„Разбрахме, че нямаше хуманитарна помощ, която да се предлага към онзи момент в Несебър, а бяхме дошли без пари и без почти нищо. Ходихме и се молихме. Не можехме да намерим нито вода, нито храна. Видяхме, че започнаха да пристигат автобуси с хора от Буча и Ирпен. Пристигаха с дрехите на гърба си, някои даже и без обувки. Лутаха се и се чудеха откъде да получат хуманитарна помощ. Тогава писах на мои познати, които имат организация във Варшава, Полша, за да получим помощ – най-вече моето семейство и семейството на моя приятелка. От полската организация ми отговориха, че могат да ни изпратят 20 тона помощи. Така ни се наложи да открием фондация, за да приемем тази помощ и да почнем да я разпределяме. Собственикът на хотелски комплекс Игор Кукуй, който също е украинец, предостави безплатно помещение за център за хуманитарна помощ, който ползваме и до този момент. Така трима души – Елена Горелова, Александър Чайка и аз основахме този фонд „Добро“, спомня си тя.
Трудното начало и подкрепата от УНИЦЕФ
В началото това е просто един хуманитарен център, в който бежанците могат да потърсят помощ. В това време обаче на Екатерина и компания им прави впечатление, че най-засегнати от войната са децата. По думите ѝ огромно количество от тях са с нужди и психологически травми от преживения в Украйна ужас, имащи нужда от детство, но нямащи възможност да го получат.
„Започнахме да организираме спортни игри по футбол, волейбол и други спортове просто за да ги развличаме. През юни миналата година бяхме поканени на форум във Варна, където направихме презентация за нашата дейност. Веднага след това се свърза с нас представител на УНИЦЕФ за България от Япония, който беше впечатлен. Каза ни, че ако ние без пари правим толкова много, какво ли ще се получи, ако имаме тяхната помощ. Всичко до този момент правехме на доброволческо ниво, със собствени сили. Така написахме проект, с който кандидатствахме за финансиране от УНИЦЕФ и първият беше одобрен през август 2022, когато 120 деца отидоха на детски лагер. След успешната му реализация от УНИЦЕФ ни казаха, че ще направим нов проект с продължителност 6 месеца, тъй като на тези деца е необходимо образование, да научат български език. Сега към настоящия момент УНИЦЕФ ни предложиха да продължим проекта за още една година, като вече се включиха и български училища“, разказва Шубина.,
Награда от Европейския парламент
Тези дни фондацията бива уведомена, че е една от отличените граждански организации на държави членки на ЕС в наградите на Европарламента – „Гражданин на годината“. Тя се връчва на най-активните неправителствени организации и лица, които чрез дейността си допринасят за благотворителни каузи и дават добър пример за единност и подкрепа. В годината на войната в Украйна, напълно нормално е организациите и гражданите, помагащи на разтърсената от ужаси страна, да бъдат сред отличените. България е от малкото страни с двама лауреати на приза „Гражданин на годината“. Другият е народният представител Манол Пейков и каузата му „Генератори за Украйна“.
„Бяхме безкрайно щастливи, защото през февруари подадохме документи за участие в наградите и тези дни, когато ни се обадиха, дори бяхме забравили, че сме кандидатствали. И сега, когато ни позвъниха от Брюксел, отначало не повярвахме, но ни казаха, че ще ни изпратят и специално писмо, както и че ще се наложи да отидем до Европарламента, за да получим наградата на 7 ноември. След това в българския парламент ще има церемония по връчването на отличието. Като подадохме документите за участие, показахме, че имаме детски център, който се посещава от повече от 1000 деца – получават образование, спорт, психологическа подкрепа. Тогава поискаха от нас да изпратим фотографии, както и да им предоставим линк към страниците в социалните мрежи, за да проследят нашата активност и отзивите. А ние имаме Фейсбук и Инстаграм. Всеки ден качваме снимки и публикации за активността ни. Едно от последните неща, които най-вероятно им е направило впечатление е, че имаме професор по английски език, който успя чрез Кеймбриджкия университет да направи възможно нашите деца да получават сертификати, като всичко свързано с тях е безплатно. Професорката е от Университета в Харков и също е дошла като бежанка в България. В екипа имаме 43-ма преподаватели от най-висок клас – професори, учители, преподаватели, логопеди, психолози. Всички са бежанци. Нашият проект се финансира от УНИЦЕФ и всичките тези хора получават заплати. Помагат ни и български фирми, кметът на Свети Влас, който ни предоставя спортни игрища за ползване, собственикът на голям хотелски комплекс, който ни предоставя помещения за базата. Помагат ни и от Международната организация за бежанци с материали за учебната дейност на децата“, обяснява тя.
Образованието и научаването на български – топ приоритет
Основната база на фондацията се помещава в хотелски комплекс в Свети Влас. В Слънчев бряг също има голям брой деца, които нямат възможност да идват до основния хъб. Затова те ползват базата на Министерски съвет, където има и голям брой възрастни хора, многодетни семейства и инвалиди. Там са 64 деца, но идват и такива от други хотели, където са настанени.
„Имаме добре развит детски център за краткосрочно пребиваване. Нашите служители, които преподават български, математика, химия и други науки, пътуват до тези локации като там също преподават на децата. Във всеки един от хъбовете задължително имаме психолог и преподавател по български език, който е основна част от обучението. Имаме трима учители по български език. Освен децата, и възрастни също го изучват. 543 деца от тези, които сме обхванали, искат да се учат в български училища и са подали заявления. Минахме през всички училища в района – Тънково, Кошарица, Оризаре, Ахелой. В Свети Влас и Несебър нямаше никакви места. Във всички останали има общо 180 места, т.е. 180 деца от 543 с желание ще се запишат да учат в тях. Ще им поемем транспорта, медиаторите, поддръжка за български език, психолог и програма срещу насилието в училище. Останалите около 300 деца ще си продължат онлайн по украинската система, но ще посещават и нашите центрове, за да получават уроци по български и точните науки. Обяснено ни беше, че в Ахелой може да се открие втора смяна, която да поеме около 50 деца. Отделно училище само за украински деца няма как да се случи, тъй като трябва да са в среда с българчетата, с цел интегрирането им“, уточни Екатерина.
Вариантът с бургаски училища бил труден, защото децата при тях са основно настанени в района на Несебър, Слънчев бряг и Свети Влас.
„Транспортните разходи за пътуване до Бургас ще са твърде високи и ставането ще е рано. И сега имаме деца, които учат в Кошарица и за да стигнат навреме, трябва да станат в 6:00 часа“, добави тя.
Спорт
551 деца посещават спортната академия, която фондацията е създала. 8 вида спортове се предлагат на малчугани и младежи като без изненада най-предпочитан е футболът. Останалите са карате, хореография, гимнастика, волейбол, баскетбол, бокс, тенис на маса. Отскоро имат и плуване.
Екатерина споделя, че много интересен факт е, че по футбол, волейбол, баскетбол и карате треньорите са изцяло и само българи, които работят в училищата в Несебър и Свети Влас, както и от Спортното училище в Бургас. Заниманията с децата са следобедно време и така програмата им във всеки един от 4-те различни хъба на фондацията е запълнена максимално.
Бъдеще в България, в Украйна не ѝ остава нищо
В края на разговора ни за доброто с Екатерина стигаме неизбежно и до случващото се в Русия, възможен ли е скорошен край на войната и какво бъдеще я очаква.
„Случващото се в Русия през последните дни ни донесе някакви очаквания, но всички разбираме, че войната няма да приключи толкова бързо, след като са намесени политика и пари. Лошото е, че страда обикновеният народ, най-вече децата. Дълго сме го обсъждали с нашия екип и задачата ни сега е да помагаме с каквото можем. Нямам намерение да се връщам в Украйна, нищо не ме чака там. Подала съм документи за получаване на българско гражданство на базата, че баща ми е българин. Държавата продължава да помага много на украинците. Хората опитват да се устроят и интегрират. В МЦ „Св. Николай“ има медицински сестри, които работят по специалността си. Такива има и в УМБАЛ – Бургас. Отделно от това много бармани, електротехници и други с професии и занаяти също вече работят тук. Езикът се учи лесно, тъй като е близък до украинския. Това е бъдещото ни“, категорична е тя.
