"Черноморски фар"
Г-н Балев, „БМФ Порт Бургас” е включено в портфолиото на Инвестиционния фонд на Инициативата „Три морета“. Какви предимства дава това за дружеството?
„БМФ Порт Бургас” е първата компания, която фондът избра в България. Това за нас е знак и висока оценка, че досега през годините сме се справили добре. Сега фондът очаква от нас предложения за инвестиции. Ние имаме много идеи и проекти, но трябва да преценим кой от тях е най-икономически изгоден, за да го предложим за реализация. Дали ще инвестираме точно в проекта, предложен от нас, ще бъде решено след съвместно обсъждане.
Бургаското пристанище винаги се стремило да стане конкурент на пристанището в Констанца, да привлече товарите, които го заобикалят и отиват на румънския бряг. Новите инвестиции ще направят ли това възможно?
В Румъния има едно главно пристанище – това е Констанца. Брутният вътрешен продукт на Румъния е близо 3.5 пъти по-голям от българския, а пристанищата са огледало на икономиката. В България има две главни пристанища – Бургас и Варна. Затова по-скоро бих казал, че наш конкурент е пристанище Варна. По отношение на международните проекти в Черно море обаче ние сме конкуренти и с Констанца. Не случайно за нас проектът Шеврон беше от голямо значение. За спечелването му се състезавахме с около 15 пристанища в Черно море - в Румъния, Турция, Грузия и България. Спечелихме ние но спечели и държавата ни. Защото един месец след изграждането и, инфраструктурата става държавна собственост.
Новите инвестиции ни дават възможност да се представим още по-добре и сред големите контейнерни линии – техните кораби ще могат да спират и при нас. Засега те избират пристанище Констанца, тъй като румънската икономиката е по-развита и там могат да разтоварят например 4000, вместо 1000 контейнера при нас. Надявам се, че в бъдеще тази инвестиции ще отворят нови възможности. Ще помогне и интермодалният терминал в Божурище, който „БМФ Порт Бургас” изгради. Това наистина е нещо уникално - ние сме едновременно пристанищен оператор и оператор на интермодален терминал, като така няма противоречия между различните операторите. Тази инвестиция е съобразена и с изискванията на ЕС за зелен транспорт, т.е. за изразходване на все по-малко дизелово гориво.
Ще стартирате ли скоро изграждането на четирите нови корабни места?
Те са изцяло проектирани, имаме и разрешения за строеж. Изграждането им обаче зависи от икономическата активност – от инвестиционната политика на държавата. Колкото повече инвеститори се привличат от държавата, толкова повече възможности ще имаме ние да построим нови корабни места и други мощности. Не можем да сторим само, за да ги имаме, икономиката на България трябва да има нужда от тях.
Кога планирате откриването на Ро-ро линии?
Много усилено работим по този въпрос. Възможностите са две. Едната е от турското пристанище Карасу, от където може да премине трафикът не само от Турция, но и от цяла Мала Азия. Вместо трафикът да минава през изключително скъпия трети мост на Истанбул, може да се ползва фериботна линия. Но все още сме в преговори. Инициативата трябва да дойде от турската страна, която да убеди техните превозвачи да ползват тази линия.
Втората възможност е през Грузия да бъдат поети стоките, които идват от Средна Азия. Очаква се в бъдеще товарите да ставата все повече. Кейовото място, което може да приеме тази линия при нас е изградено и, ако има интерес, можем да стартираме веднага
