Най-голямото ми удовлетворение е когато видя в очите на мой съгражданин радост от работата ми
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Г-н Янакиев, за какво не стига един мандат?
– Почти за нищо не стига като се замисля (смее се). Особено в ситуацията, в която работихме през този мандат. Обективните обстоятелства, които всъщност доминираха през цялото време – излизахме от една криза, влизахме в друга. Някои от тях вървяха успоредно една след друга – ковид, енергийна, политическа, военна, липсата на европейско финансиране. Знаете, че в програмния период 2021 – 2027 едва сега почват да се отварят европейските програми. Т.е. ние едни 2 години и половина изгубихме в лутане. Но както и да е, това са фактите. Аз по принцип не искам да ги споменавам, но това е обективната реалност, в която съм работил. Но пък от друга страна, трудностите ни направиха по-мотивирани и по-силни, защото когато човек изпитва дискомфорт, той постоянно се стреми да се докаже, да работи здраво и усилено, за да влезе в правилните релси. С две думи – ставаш по-силен. Може би и това е плюсът от цялата работа, че тези всичките трудности ни помогнаха. Нали знаете как се учи едно дете да плува? Някои почват на плиткото, аз лично съм се учил, скачайки на дълбокото. По същия начин е сега и с кметския ми мандат. Така че от тази гледна точка, тези трудности и кризи не позволиха донякъде да се разгърне всичко, както го бяхме планирали, но пък от друга страна, дадохме всичко според своите възможности.
– Вие споменахте част от трудностите в този мандат, но има ли нещо друго, което го направи по-различен?
– За мен специално това ми е първият мандат и не мога да кажа от какво да е по-различен. Нямал съм други мандати, за да мога да сравнявам и да преценя дали е имало някаква разлика. Ще го кажа така – за мен този мой първи мандат беше изключително интересен.
– С реализацията на кой проект бихте искали да ви запомнят като кмет на населеното място и общината?
– Вижте, егото ми не е толкова голямо, за да се бия в гърдите и да казвам: „Знаете ли, аз…?“. Просто с моя екип се стремяхме да свършим работата, за която хората са ни избрали и сме тук. Направихме много неща, но да кажа, че дъждовната канализация на улиците „Републиканска“ и „Одеса“ ми е топ постижението, защото преди това години наред този район около стадиона след дъжд се превръщаше в една малка Венеция? – Не. Да кажа, че новите улици в квартал „Мисаря“, с които успяхме да облагородим района много сериозно, в новоизграждащ се квартал, и по този начин се отпуши за множество инвестиции? Също не мога да кажа, че е топ постижението ми. Да кажа, че новите улици в Черноморец са нашето топ постижение? Не. Просто аз не мисля по този начин. Аз мисля така – поставям си цели и заедно с екипа ми трябва да ги изпълним. Малки, големи, още по-големи – няма значение. Целите се гонят и се изпълняват. Където срещнем пречки, продължаваме да работим, докато не ги изпълним.
– Има ли нещо, за което да изпитвате неудобство или откровено да се срамувате от избирателите си?
– Не. Не изпитвам никакво неудобство и изобщо не ме е срам. Неслучайно аз си вървя по улиците спокойно. Отивам до работа пеша или с моторчето и се връщам пак по същия начин. Мога да гледам всеки един от моите съграждани в очите. Мога да кажа, че ме е яд и ми е жал, че 4 години не можахме да се преборим с държавата за автогарата в Созопол. Това е и моя грешка донякъде може би. Като цяло не искам да обвинявам никого, но ме е яд, че този така хубав проект не можахме да го осъществим в първия мандат, което пък ме амбицира много мощно, много силно да го осъществим през втория мандат.
– Факторите там са и много субективни.
– Абсолютно, много сте прав. Факторите са много субективни и затова в един частен разговор попитах арх. Петров кое не е законно, или не е по йотата на закона в този проект. Той въртя, сука и накрая ми каза: „Ами, този проект не е много красив, не е много подходящ за Стария град“. Питам кое е по-подходящо – това, което е проектирано на 20 метра от другата страна на улицата със стъклените фасади? Това ли е най-подходящият проект в Стария град? Така че наистина има много субективни фактори. Красотата е много субективен фактор. Аз винаги съм давал пример, че моята жена ме намира мен за красив, но куп други жени ме намират за грозен сигурно (смее се). Така е и с всяко едно нещо в света. Затова е разнообразието. В това е красотата.
– Какво изпуснахте в личен план през тези четири години?
– Всяка сутрин в 7:30 съм в кабинета, защото има страшно много работа, която трябва да се отметне. Вечер се прибирам късно. Може би това, за което най-много съжалявам, е липсата на време за децата ми. Някак си дъщеря ми изведнъж порасна. Докато беше едно хлапе, сега е тийнейджърка – 17-годишна. Аз не усетих кога стана на толкова. Малкият ми син, докато беше на 3 години, сега вече е 7-годишен, ще бъде първолак, а аз не го усетих кога стана такъв. Тези неща изтървах и изпуснах – моментите със семейството. Това ми тежи, че те са много по-малко.
– Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
– Никога не съм разглеждал работата като престиж, или пък нещо подобно. Моята мотивация беше, че Созопол след управлението на господата и госпожите от предходния мандат заслужаваше нещо много повече. Община Созопол трябваше да бъде спасена, защото знаете за финансовия батак, който заварих, но предлагам вече да не говорим за него, защото хората казват, че им проглушихме ушите с това какво сме заварили като финанси в общината. Но това е много важно, защото финансовата част е основата на всяко едно нещо, което се върши в общината. Ако нямаме стабилна финансова база, ние не можем да направим нищо друго. Това им обяснявам на хората като ме питат: „Защо не построихте това, защо не построихте онова?“. Казвам им как да го построим при положение, че всяка година ние връщаме по 3 млн. лева от дълга. Преди това връщахме и неразплатените задължения. Така че от нашите свежи собствени приходи, всяка година връщаме по 3 млн. лева. Ами една автогара, когато искахме да я строим, при онези разчети беше под 1 млн. лева – към 800 000 лева. Сега вече ще е над милион и двеста заради инфлацията от последните 2 години. Това са неща, които са обективни. Затова в началото им обещах няколко простички неща на хората, първото от които беше финансовата стабилност. Затова аз смятам, че най-важното обещание съм си го изпълнил. Знаете ли какво правят други? Гледам колеги, а и преди това като върна назад лентата – ще построим това, ще построим онова. Никой не говори как ще функционира общността, какви ще са взаимоотношенията между хората. Никой не говори за визията на града, не само като строежи и обекти, а как ще живеят хората. Затова аз им казах – правим финансово стабилна общината, стремим се да правим така, че наистина гражданите на общината да са въвлечени във взимането на решения, да може наистина да усетят демокрацията. Може да видите в социалните мрежи колко групи има, съдържащи в името си „Созопол“ и да видите кога са създадени, а именно през последните 3–4 години. Т.е. хората имат много по-голяма възможност да изразяват мнението си свободно, да казват какво мислят, без да се притесняват и страхуват. Именно затова ние наблягахме на културната програма за коледно-новогодишните празници. Какво беше Созопол преди това? Едно сиво място през Коледа и Нова година. Едни тривиални неща, които като по учебник трябваше да бъдат направени, колкото да се отбие номера с паленето на елхата пред кметството. Ние променихме това, направихме паленето да става на центъра и наистина се превърна в празнично събитие. Направихме коледно-новогодишен базар, който превърна и Новата година в един истински празник. В началото на декември направихме Фестивал на осолената риба. Т.е. имаме мероприятия, които да могат да ангажират хората и през зимата да бъдат заедно и да усещат една топлина помежду си. Общината не е само строителство на стадион, който предходното управление построи за 16 млн. лева от собствените си приходи, а сега ние изплащаме дълга, който беше теглен за него. А какви са приходите от него, вече това е друга тема. Така че развитието на една община не се състои само в строителството на нещо. Има много по-дълбок контекст и това са човешките взаимоотношения, емоциите и връзките, които се изграждат между хората в едно общество. Нека много хора да го запомнят това. Защото пак единствено гледам много обещания – строим това, строим онова. Как ще го построят и те не знаят, но както и да е. Аз съм такъв човек, че за мен най-важното е хората да са щастливи и усмихнати. И най-голямото ми удовлетворение, понеже ме питахте дали още е престижната професията кмет, е не да си мисля, че съм кмет заради престижа, а когато видя в очите на някой мой съгражданин радост от моята работа, която аз съм свършил. Едно такова чувство ме обхваща тогава, едно спокойствие и просто, ей заради такива моменти живея и работя аз.
--700.jpg)