ГЕРБ – Поморие залага за четвърти път на неговата кандидатура в предстоящия местен вот. Иван Алексиев – настоящият кмет – силен избор и вероятно предопределящ резултата от местните избори през следващия месец. Роден на 25.07.1965 г., семеен, с три деца. Гост в рубриката „Време за равносметка“ на в. „Черноморски фар“. 6 въпроса и 6 горещи отговора – равносметката за изтичащия мандат.
Интервю на Моника ИЛИЕВА
– За какво не стига един мандат?
– Един мандат не стига за големите проекти. Ние като общинска администрация реализираме редица такива. Някои по-малки, други по-големи. За мащабните – воден цикъл, път или други големи проекти, един мандат не е достатъчен. По самия процес от кандидатстване до одобрение и стартиране на проект минават две години. Какво искам да кажа: излиза съответната програма и критерии, след което кандидатстваме, готвим проектите, има срокове, които трябва да бъдат спазени. На първи етап има административна допустимост. На следващ е самата техническа оценка, одобрение, покана за подписване на договор и неусетно е изминал половиният кметски мандат. От там започва процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Много често когато тези проекти са на голяма стойност – първо, участват много кандидати, второ, съпроводени са с обжалване. Обжалвателните процедури отнемат немалко време, възпрепятстват стартирането на проект. Изведнъж мандатът е свършил, хората се обръщат и казват – „е, кмете, какво направи ти за четири години – нищо не направи“. Община Поморие има много такива проекти – в процедура – които прехвърляме в новия мандат. Давам пример с един от мащабните – ремонта на пътя свързващ селата Медово – Бата – Страцин. Започна преди петнайсет дни. Сега ме обвиняват, че бил предизборно начинание. Не мога да го свърша преди изборите, това са 14 км път. Срокът за изпълнението му е 365 дни. В него няма нищо предизборно, скъпи съграждани. Има нещо добро за общината, което се случва в края на моя мандат. Който и да е кмет след мен, той ще продължи този проект. В новия мандат жителите на тези села ще се движат по изцяло нов път.
– Какво беше по-различно в този управленски мандат?
– Без да се оплаквам, беше изключително труден и напрегнат. Не само за мен, за всички кметове на територията на държавата. Със започването му влязохме в кризата с коронавируса – невиждана, нечувана досега. За подобни пандемии се разказва в книги, гледат се филми. Това, което изпитахме, беше страшно. За първи път видях моя град призрачно тъмен и се изплаших. В 20 ч. нямаше хора по улиците. Никой не знаеше какво е Ковид-19. Нямаше маски и дезинфектанти – жизненоважни, изчерпаха се в търговската мрежа. Работихме буквално в тъмното и успяхме със стройна организация, с помощта на много хора да овладеем обстановката. Подкрепата дойде от правителството, от премиера Борисов. Излязохме от нея и започна войната в Украйна.
Създалата се външнополитическа обстановка касае пряко Поморие и нямаше как да не даде своето силно отражение. Много руски граждани имат закупени апартаменти в нашия град и района. Отделно през лятото украинците ни посещават като туристи. Войната направи така, че руските граждани ги няма и украинските също. Ако пък се появят тук, има напрежение. След това ни заля вълна от украински бежанци, трябваше много бързо да се реагира. Може би, сме първата община, която сформира кризисен щаб. Отворихме всички спортни клубове, така че да могат украинските деца да тренират и репетират заедно с нашите, за да преживеят по-лесно шока. Осигурихме им достъп до детски градини и училища.
За капак ни удари и икономическа, и политическа криза. Икономическата криза доведе страшна инфлация. Всичките ни проекти надскочиха с 30% до 50% първоначалните си финансови параметри. Политическата криза доведе до там да няма редовно правителство, да не могат да се намерят правилните решения, защото служебните кабинети са за кратко. Именно те си свършиха работата „перфектно“. Затова за пет години бяха организирани парламентарни избори пет поредни пъти. Когато, в рамките на осем месеца, имахме редовно правителство на ПП „Продължаваме промяната“ (ПП), тогава бяхме в пълен застой. Не мога да не акцентирам за пореден път, че в този период – Общият устройствен план (ОУП) на община Поморие беше „на трупчета“ – при заместник-министър Тома Белев.
Много труден и сложен мандат. Важното е че оцеляхме и продължихме напред. Само преди дни приехме бюджета на община Поморие – 53 млн. лв. За сравнение в 2012 г., защото аз поех общината през ноември същата година, наследих от предшественика си 18 млн. лв. бюджет – 10 млн. лв. делегирани от държавата дейности и 8 млн. лв. собствени приходи. След 12 години усилен труд община Поморие разполага с близо 54 млн. лв. – 24 млн. са собствените приходи, останалите делегирани от държавата дейности – 23-24 млн. лв., и около 6 млн. лв. привлечените по оперативни програми средства, и 10 млн. лв. преходен остатък.
– С реализацията на кой проект бихте искали да Ви запомнят като кмет на населеното място и общината?
– На населеното място бих искал да ме запомнят с емблематичния за Поморие проект „Рибарско пристанище“. Кандидатствахме, след немалко трудности и спънки успяхме да реализираме точно рибарски пристан. След много проверки и сигнали на „добронамерени“ мои съграждани, след много досъдебни производства се оказа, че това е перфектният проект. Рибарите имат един пристан, който е за тях. Прескачайки петгодишния мониторингов период, става ясно, че няма да го превръщаме в яхтено, то е чисто рибарско, с което гарантираме поминъка на хората, ангажирани в отрасъла. Всичко, което правим на Рибарско пристанище, което надграждаме, е свързано с развиване на техния поминък и улесняването им, защото рибарството е трудно. На територията на порта разполагат с бензиностанция, кранове, с които да вдигат лодките си, с ремонтна работилница и хале, в което да ремонтират съдовете. В момента се прави магазия, където ще могат да бъдат съхранявани рибарските мрежи, оправени са хелингите. Има и един много хубав параклис.
За общината искам да ме запомнят с едно – пътя Поморие–Каменар–Каблешково. Защо го споменавам ли? Всички пътища са важни, но това е довеждащият, свързващият път за всички населени места с общински център Поморие. Той е изключително натоварен след пускането на обхода на Поморие, превърна се в един от входовете на града ни, а беше в отчайващо състояние. В момента състоянието му е като на едно много добро европейско съоръжение – с велоалея и осветление. Мога да кажа, че чуждестранни туристи, минавайки по него, казват, че не са виждали подобно нещо – път, така добре направен и измислен както за автомобили, така и за велосипедисти. Подобен съм видял преди години в Германия, днес е реализиран проект за община Поморие. Велосипедите се закачат на автомобилите, те се спират на паркинга, жители или гости на града се качват на колелата и потеглят. Всеки може да го направи, въпрос на желание и разбиране.
– Има ли нещо, за което изпитвате неудобство или откровено се срамувате от избирателите си?
– Аз лично няма от какво да се срамувам, няма и от какво да ми е неудобно пред избирателите ми. И най-вече за мeн е по-важно дали изпитвам неудобство и срам пред моите съграждани, защото не всички поморийци и жителите на община Поморие гласуват за мен. Но аз съм кмет на град Поморие и на община Поморие, кой е гласувал за мен не знам и не е редно да знам. Знам крайните резултати, знам че много хора ме подкрепят. И когато спечеля изборите, винаги съм казвал, че съм кмет на всички. Не деля нито по пол, нито по вероизповедание или по политическа и религиозна принадлежност или по бизнес интереси. Правилата са за всички.
Заявявам, че няма от какво да се срамувам и от какво да ми е неудобно пред моите съграждани. Поради тази причина винаги съм се изправял с името си и лицето си пред тях. Общината е с най-много и най-дълги обществени обсъждания на всякакви теми, колкото и неудобни да са били те, колкото и продължителен и разгорещен да е бил дебатът. Винаги съм призовавал съгражданите си да не се крият зад екрана и мишката, а да излязат с името и лицето си така, както го правя аз и заявявам това, което мисля. Ако не съм прав, се съобразявам с тяхното мнение. Ние вървим напред благодарение на градивната критика на моите съграждани. А безпринципната, тя остава там, в пространството и заминава.
– Какво изпуснахте в личен план през тези четири години?
– През тези четири години изпуснах хубави моменти с моето семейство (връща лентата назад емоционално и със сълзи на очите). Няма събота, няма неделя, нито сутрин и вечер. Кметът е кмет 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Освен това сме малък град и често ми се случва сутрин, когато излизам за работа, да ме чакат пред къщи или вечер, прибирайки се пред дома ми отново да има хора. Отстрани е много лесно, виждаш го кмета, облякъл се с костюм, колата го чака пред дома му – качва се, вози се – голяма работа е.
Искам да споделя, това, което губя в личен план, дори и най-големият реализиран проект в Поморие не може да компенсира тази ми лична загуба. Децата ми живеят и учат тук. До тях достига невярна информация, която ги поставя в стресови ситуации. Те ме питат: „тате, вярно ли е, това ти ли си?“. Така че благодаря на всички „доброжелатели“, които атакуват и семейството ми. Но това пък ми дава сили и увереност и ме кара да отделям все повече време за най-близките си хора. Ето това е, което се изпуска в личен план – как децата растат, порастват и започват да стават самостоятелни – неоценимо, незаменимо е.
– Все още ли е престижно да бъдеш кмет на община?
– Винаги е престижно да бъдеш кмет на община. Друг е въпросът висшите политици докъде докараха положението, защото ние сме политици от местен ранг. Според тях едва ли не да си кмет е обидно, кметът е престъпник и бандит. Казвам го неслучайно, след като един министър на отбраната си позволи да каже за кмет, който е избран мажоритарно, няма значение дали на малко населено място, или на община, че е селски кмет. Извинявайте, но един министър се назначава. Днес дори не мога да се сетя за името му. Недопустимо е да се обърнеш към кмет на община и да го наречеш „селски кмет“. Така че винаги е престижно да си кмет на община, просто държавата трябва да уважава кметската институция. Кметската институция доказа, особено през тези последни четири години, че ние, кметовете, сме по-силни от държавата – защото ние сме държавата. Винаги обръщам внимание, че държавата е една пирамида. На върха ѝ е премиерът с правителството, но в основата на пирамидата, за да бъде тя стабилна, са общините – 265 общини, 265 кметове. Докога държавата ще продължава да ни брои като бандити и само ние да сме виновни за всичко. Не искам да намесвам случая Царево, защото не завиждам колегата ми Лапчев на какво е подложен в момента и с какво той е виновен за бедствието в района. Държавата къде е? Ако не беше кметът, Царево можеше и да го няма днес. И какво направиха управляващите, завъртяха се в наводненото Царево – мяу-мяу и довиждане. Министърът на туризма с белите ботушки, спаси костенурка и мисията му приключи. Е, кой е на терен, питам риторично аз.
Питам още кой министър какво направи за изминалите две години, забравихме им имената. Туризмът ли ни е наред, спортът ли, инфраструктурата ли, водните проекти ли, енергетиката ли, кажете ми? И за всичко това има ресорни министерства, но накрая казват: кметът е виновен.
Много е престижно да бъдеш кмет. Аз защитавам тази позиция и я отстоявам. Благодаря на всички мои съграждани, че уважават институцията кмет на община Поморие. Да, има изключения, но те са в социалните мрежи, скрити зад псевдоними. Като цяло жителите на общината ни уважават своя кмет.
