Битката на манджата срещу дюнера – резултат: децата все по затлъстели

Кулинарна школа. Корабен готвач приготвя храна за ученици в стола на голямо бургаско училище
Учениците не обичат малко солени ястия, както е по стандарт
Дона МИТЕВА
33 985 са учениците с наднормено тегло. Това показват резултатите от профилактичните прегледи през 2020/2021 г. на Центъра за опазване на общественото здраве и анализи на учениците. Това са 5,3% от всички прегледани. Броят на регистрираните случаи на затлъстяване е 8837, или 18,6 промила. Най-много са случаите на затлъстяване при учениците в 7-и клас – 1169, или 30,3 промила от всички на тази възраст. В сравнение с предходната година те са се увеличили с около 1 промил.
Според последните данни отпреди пандемията 25-30% от учениците от началния курс са със свръхтегло, със затлъстяване са 10-12%, или всяко десето българче, обясни специалистката по хранене и диететика проф. Донка Байкова. В гимназиалния курс процентът намалява, но пък се увеличава този на хранителните разстройства – между 14 и 19 г. е бумът на анорексиците – те са от 12 до 17%. Със сигурност, сега две години по-късно числата са още по-стряскащи.
На фона на тези данни трябва да се подчертаят усилията на организираното хранене в училищата и детските градини да се предлага здравословна и топла храна. Нещо, което по наблюдение на учители, а и обикновени граждани, в семействата става все по-голяма рядкост.

Схватката между здравословните манджи и сандвичите, хамбургерите, чипсовете и т.н., е неравна. 

В „ТикТок“, в „Ютуб“ и къде ли не е пълно с клипчета как най-бързо да си приготвиш сандвич, натъпкан с бекон, полят обилно със сос от бутилка (с незнаен произход) или пък чипсът от торбичката как да го облагородиш, добавяйки му нещо пак с неизяснен произход. А пиците и спагетите да се приемат като най-естествената семейна храна, която от време на време се заменя с кренвирши с кашкавал или в най-добрия случай с боб с наденица от консерва.

Освен обичайните гледки на деца – ученици с чипсове, снаксове, енергийни напитки и газирано в ръка, вече не е рядкост и на родители с кутии с храна, подгонени от липсата на време да препускат към дома, където директно от опаковката да сервират на наследниците си онова, което са купили, преди то да се е вкаменило.  

Пет фирми се грижат за храната на тридесет от бургаските училища. 

„Имаше търгове, училищата, по-точно техните столове, са отдадени за десет години. Като първата задача на фирмите бе да ги приведат в много чист и приветлив вид. Те го направиха. Нашите столове са като ресторанти. Има комисия – представители на училища, фирмите, които стопанисват столовете, РЗИ и общински технолог, които одобряват храната. Менютата се правят от общинския технолог. Родителите имат възможност да избират онлайн, да плащат онлайн. Не е задължително да се взема първо, второ и трето и да не се яде от детето, а да се хвърля. Всичко е направено за улеснение на родителите“, обясни Веселина Таралова, директор Дирекция „Образование и демографски въпроси“ в Община Бургас.

От 55 училища – 30 са включени в столовото хранене. Разминаването в бройката Таралова обяснява така: „В столово хранене са обхванати обикновено училищата, където преобладават учениците от начален и среден етап на обучение, въпреки че столове има в Немската, Английската и други професионални гимназии. Има училища, където няма обособени пространства и там имат само павилиони. 

При детските градини храненето също е добре стандартизирано, подчертават директорите 

Менюто се прави също от технолога на общината и се спуска към заведенията, така, че във всичките 35 детски градини децата ядат едно и също. Почти във всички градини се готви на място. Има няколко само, които получават храната от кухня – майка.
При деца, които имат проблеми като алергии или други заболявания, свързани със забрана да се консумират определен вид храни, родителите представят специален документ, който удостоверява това. Съответно за това дете се приготвя отделно храна, като целта на готвачите е видът на неговата храна максимално да се доближава до тази на останалите. Медицинската сестра и учителите с грижат за това детето да се храни само с това, което му е позволено.
Капризите на родителите от рода на „моето дете не яде това, не обича онова“ с годините позатихват, благодарение на дните на отворени врати, на общите проекти, в които се увличат и виждат усилията на институциите у децата да се хранят здравословно.

Община Бургас полага големи усилия в посока здравословното хранене. В детските заведения се организират седмица на здравословното хранене, където всички заедно приготвят вкусни и здравословни неща и други събития, които правят родителите съпричастни, обобщават директори на детски градини.

При по-големите ученици проблемът с храненето в стол се задълбочава

Росица Йорданова, майка на петокласник, споделя негативен опит: „Още в началния етап като беше сина ми, учителките разговаряха с мен и ми обясниха, че той не яде нищо от онова, което му заявявам от стола, и че парите на семейството отиват на вятъра. Знам, че проблемът е в моето дете, а не в храната, която се предлага там. Просто той не яде манджи. Принудена съм да правя сандвичи, които да се доближават до представата за здравословно хранене. Проблем имаме с плодовете и зеленчуците. Дори тези, които се предлагат по програмата в голямото междучасие той не се интересува от тях. Не мога да обвинявам никого. Вкъщи се готви, но той отново не опитва нищо. Яде определени неща. Нито е недохранен, нито е затлъстял. Примирих се. Надявам се, че с възрастта ще се промени. Сега поне се прибира след училище  вкъщи, което не означава, че пък ще яде това, което съм приготвила“.
Михаела Стефанова за първа година е начален учител. Докато следваше в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ детска и начална педагогика, имаше възможност да кара стаж в различни детски градини. Така, че тя може да направи сравнение на храненията в двата етапа. „Според мен храната в училище е по-добра. В градините се правят разни интерпретации на спуснатото меню, докато в училище е друго. 
Проблемът обаче е в това, че децата манджи не ядат. Риба не ядат. Съвсем скоро имахме за обяд риба в училище – добре приготвена, ухаеща вкусно. В класа първокласници, на които преподавам, само едно дете я опита. 
Има още един сериозен проблем – въпреки че децата са записани на стол и е избрано обедното меню – родителите дават и хамбургери или сандвичи – уж за междинна закуска. Но количеството храна е толкова голямо, че децата като видят готвено – вадят хамбургера и ядат. Смятам, че не е редно да се дава допълнително храна, когато детето е записано на стол. Даже и джобните пари трябва да са по-малко.
По мое наблюдение, въпреки че в детската градина нямаме право да насилваме децата да ядат нещо, което не им харесва, накрая ги предаваме към училището, ядящи почти всичко, което се спуска като меню. После в училище започват предпочитанията. 
Иначе добре е уредено всичко – в мястото за хранене има достатъчно маси, на които сядат всички деца от класа – едните получават топлата столова храна, останалите вадят кутиите с храната, която майките са приготвили, и обядват“, разказа госпожицата.

Наблюденията на специалиста за храната на подрастващите са притеснителни

Настенка Ненова е общинският технолог, който се занимава с менютата на училищата и детските градини, заедно с комисията. Тя коментира: „Този начин на хранене, който се опитваме да наложим в училищата и детските градини, изобщо не отговаря на това, което виждаме по улиците. Факт е, че децата предпочитат фастфууд и много трудно възприемат другата храна. В първи клас голяма част от дечицата ги записват на стола и малко по малко после отпадат.
Още от детската градина например не обичат риба и зелено. Имам коментари от директори на детски градини, които споделят изказване на деца: „Днес е петък, има риба – не искам на градина“, обясни тя и допълни, че и всичко зелено не е обичано от децата – спанак, броколи, грах. „С много усилия успяхме да ги приучим на супичка със спанак. Но пай с риба, който е и със спанак, мусака от картофи със спанак, крем супа от грах – всичко това се отказва да се яде“, допълва Ненова. Въпреки това, тя е оптимист и казва, че се върви към по-добре. „Например овесени бисквитки – много ги харесват децата и солени, и сладки, но овесени ядки с мляко – не“.
Този октомври ще има седмица на здравословното хранене. „Без море и риба не можем“ е тазгодишната тема. Беседи, игри, забавления идват на помощ рибата да получи амнистия в очите на подрастващите. 
Известно бургаско заведение сервира хамбургер с риба точно с идеята да привлече вниманието на децата. Прави и други рибни изкушения с цел да докаже, че рибата е вкусна, не само полезна храна.

„Майка дойде при мен да правим меню на дете с тежки алергии и аз питам, кажете с какво го храните вкъщи, за да се опитам да доближа менюто му до това, което яде вкъщи. Отговорът на майката бе – ами обича кренвирши и салам. Е, няма как това да се случи, в меню на дете с алергии тези два продукта да присъстват“, разказва Ненова драстичен случай, подчертавайки, че всичко тръгва от дома – дори често алергиите са провокирани точно от нездравословното хранене в семейството.

Да се приготвя храна в училищен стол е както да се готви в обикновено заведение и не съвсем

Георги Христов, който от пет години готви в ОУ „Братя Миладинови“, е бил преди това 12 години корабен готвач. Неговите впечатления са, че децата, които в семейството са свикнали да се хранят с готвено, харесват храната в стола, която той им приготвя. Всичко зависи от семейството. Учителите от начален етап от същото училище потвърждават, че първолаците почти всички се хранят в стола, стига да няма здравословни проблеми, които да възпрепятстват това. Но към 3 – 4 клас интересът намалява. Въпреки това, статистиката показва, че около половината ученици – 220 деца, предпочитат столовата храна в това училище. 
Предпочитаните манджи са боб, мусака, картофени кюфтета, ориз. Към непознатите ястия децата са твърде консервативни. От плодовете се харесват бананите и гроздето. Ябълките не са сред любимите.
Учениците от среден курс също могат дори на място да си купят топла храна, но при тях интересът към стола е почти никакъв. „Как ще ядат готвена храна като около училище има много места, които предлагат дюнери, пици, сандвичи – всякакви други вредни храни. Това е около всички училища, не само около нашето. Ние обаче не можем да ги ограничим.

По мое мнение на една част от децата ястията от стола са им безвкусни, защото те отговарят на стандартите за сол и подправки. А в семейството се яде и солено и кисело, че и люто. 
В стола по масите няма допълнително овкусяване. Забелязала съм, че някои от децата си носят солнички и овкусяват допълнително. Но нашето изискване да се спазват стандартите, по които се готви за подрастващи – по-малко солено, сладко, без остри подправки. Което пък за мене е основната причина да казват, че храната не им е вкусна“, обобщава Снежа Любомирова, директор на ОУ „Братя Миладинови“.
Според експерти родителите често подценяват наднорменото тегло при децата, дори в стремежа си да им угодят не ги ограничават от вредните храни. 
1/3 от децата в Европа са с наднормено тегло, а страната ни е пета в класацията. Това показват данни на Световната здравна организация.
На другия полюс са майките, вманиачени по модерното здравословно хранене, където децата са длъжни също да консумират само чиа, бадемово или соево мляко, заместители на месото, подсладители и т.н.
Дали това е толкова здравословно, колкото се опитват да го изкарат, специалистите са онези, които могат да дадат компетентен отговор. Но едно е сигурно – в училище се правят опити да се създадат навици за здравословно хранене и усилията, които се полагат, никак не са малко.