Ние не даваме само предложения, ние даваме решения
Йосиф Спиридонов притежава сериозен професионален опит в частния бизнес в сферата на туризма, строителството, транспорта, озеленяване и ландшафт. През 2015 година е номиниран от Корейското правителство за Почетен консул на Република Корея в Бургас с регион на действие Бургаска, Сливенска и Старозагорска области. По негова идея и инициатива е сключването на договор за побратимяване на Бургас с града на „Хюндай“ – Улсан. Организира най различни корейски събития в Бургас, Созопол, Поморие и други черноморски градове. Работи активно за привличане на корейски инвестиции в окръга. Председател на фондация „Свети Кирик и Созопол“, фондация „Созопол – любов и съдба“, НПО „Култура, медия и комуникация“.
– Г-н Спиридонов, защо един бизнесмен и дипломат тръгва към местната власт?
– Основната цел, която съм си поставил и с това ще Ви отговоря на въпроса защо искам да се явя на избори в Созопол, това е любовта ми към града. Ненапразно слоганът на кампанията ми е „Созопол – любов и съдба“. Главната причина е това, че през последните години Созопол започна да губи от автентичността си. Говорим за Стария град – смени се публиката, смениха се туристите, идват много млади хора предимно за алкохолен туризъм, заради заведенията, които се построиха в района на плажовете и Созопол загуби традиционните си туристи – семействата с деца. Онези, които обичат истински Созопол от цяла България. Те безвъзвратно са загубени. И аз си мисля, че докато не се променят нещата, тези хора няма да се върнат. Говоря и за интелектуалци и за артисти, музиканти, които традиционно летуваха в града ни. Сега Созопол се е превърнал във втори Слънчев бряг, за съжаление. За съжаление нощно време в градинките в малките часове на денонощието се наблюдават пияни и употребили наркотици.
Любовта ми към града и общината ме подтикна да се явя на тези избори.
– Кои са основните цели, които си поставяте?
– Има какво много да се направи за този град. Не само за града, говоря и за общината като цяло. Чистотата е под всякаква критика, особено лятно време. Не знам договорите с фирмите за почистване как са сключени, защо не са взети мерки да се прекратят – да се наемат други фирми за почистване. И ред други неща, които би трябвало да се променят.
Казаното по-горе отговаря и на въпроса как може да се превърне Созопол в по-удобен туристически град. Една от целите, които съм си поставил, е възобновяване на рибарското морско училище. Това е един от приоритетите.
– Подкрепят ли Ви хората за това рибарско училище, защото в социалните мрежи жители ви опонираха че това е неизпълнимо.
– Да, преди 4 години създадохме една фондация, а малко преди това едно гражданско сдружение, в което се включиха над 250 членове от Созопол, което ще рече 250 семейства. След това създадох фондацията, която се нарича „Остров св. Кирик и Созопол“. Самото име подсказва целта – тогава помолих представените партии в Созополския ОбС да излъчат по един техен представител да ги включим във Фондацията. Целта беше да се работи за острова и за града ни. Действително така се случи – създадохме тази фондация, която активно работеше основно в посока връщането на остров св. Кирик. Не мога да кажа, че сме постигнали някакви сериозни успехи. Нямаше подкрепа от Министерство на културата.
Но да ви отговоря на въпроса дали хората подкрепят тази идея. Ще ви кажа, че поне участниците в гражданската инициатива са единодушни, че това нещо трябва да се случи. В началото на 20-те и 30-те години остров св. Кирик е подарен от община Созопол на държавата, за да се направи морско училище – рибарско. С цел от там да излизат кадри, от които крайморските общини са имали голяма нужда. Тази идея се реализира и училището съществува известно време. След войната се е превърнало в морска база. Сега след като се даде на Министерство на културата, видяхте каква разруха се получи за 12 години. Сградата бе разграбена, пред разрушаване е. Сега разбирам, че някакви средства са отпуснати за укрепване, не за възстановяване цялостно на сградата. Ние апелираме към държавата да си изпълни ангажимента и предназначението, за което този остров е бил подарен на нея преди години – т.е. да направят едно морско училище. България има нужда от такова училище, има нужда от моряци, корабоплаването има голяма нужда от персонал. Това дава една голяма възможност на младите хора да се реализират, да пътуват. Заплащането е много високо. Моята идея, която искам да споделя – трябва да е един колеж, където четири министерства биха могли да си партнират във финансирането: Министерство на образованието е ясно, другото е министерство на културата. Освен музеи на рибарството и моряшка история – може да се въведе и обучение по подводна археология, защото Созопол има шанса да е център на подводната археология. Имаме обучени кадри, които биха могли да обучават колежаните. А те биха могли да излизат с още една професия – археолози. Другото, което може да се направи – възобновяване на лодкостроенето. Говоря за строене на лодки от дърво, което за мен е бъдещето заради еконасочеността на Европа. Тези пластмасови, композитни лодки в бъдеще ще бъдат постепенно забранени. В смисъл, че те са много замърсени с микропластмаса, които даже в рибите се намират. Това лодкостроене което е развито в Турция, където има цели селца, градчета, където се строят само такива лодки и корабчета, които са доста скъпи и са много търсени. Ето едно връщане и запазване на старите рибарски практики. Докато все още има живи майстори, които да предадат занаята – това може да се прави и по този начин може да се организира дори едно производство, цех на самия остров, където да се строят лодки и да се продават и да се самофинансира това моряшко училище.
.jpg)
Другото министерство – на екологията. Да се обучават децата в тази насоченост, има много институти – Черноморски, дори и в Истанбул и на други места, на които основната задача е точно опазване на Черно море, видовете, популациите. Ето вариант от този колеж да излизат подготвени еколози, от които все повече ще има нужда. И не на последно място Министерството на туризма, които рекламирайки този колеж – много хора биха се разходили на острова, за да видят как се плетат мрежи, как се строят лодките на живо. И това ще бъде интересно. Такъв колеж ще привлече млади хора от цяла България родителите ще идват постоянно и в града и през зимата ще има повече хора. Защото те ще идват да ги виждат.
Искам да засегна темата с рибарския кей, който даваше една от незабравимите атмосфери. Казвам даваше, защото в скоро време това ще го гледаме само на снимки. Лодките, които са наредени, рибарите с мрежи. Какво имам предвид – общината направи фирма която да управлява пристанищата и също рибарския кей, който от много години се управляваше от рибарското дружество. Като член на рибарското дружество, а и не само, всички рибари са много засегнати от това, което се получи. Общината наложи такси на рибарите за държане на лодките на рибарския кей, които за някои хора са непосилни. Това е грехота. Има много възрастни хора, които едва смогват да се справят с лодките в морето да ги държат в изправен вид. Ако изгоним тези хора, ако им вземем поминъка, защото няма да могат да си съхраняват лодките там – край, атмосферата на града ще се загуби. Ако вляза в управлението на общината, първото, което ще направя, е да върна на рибарското дружество управлението върху рибарския кей. Освен това Общината досега трябваше да си е поискала рибарското пристанище – това е един плац, който е в центъра на Стария град, свързан с рибарския кей и там спират рекетата, които риболуват, както и лодките за разходка. Това нещо е към Министерството на земеделието. То го е дало на собствена фирма и там има паркинг, където спират автобуси, автомобили и т. н. Общината трябва да направи всичко възможно да си го иска от държавата. Това е в града ни – в Созопол. Трябва да се вземе обратно, но не да е паркинг, а свободно място за разходка. Хората да се любуват на красотата на остров св. Кирик, на Созопол, защото от там се правят чудесни снимки и съответно да ползват услугите на корабчетата и лодките. Това за нас също е приоритет, за който ще се борим.
– Възстановяването на дюните на Алепу – възможно ли е това да стане?
– Това е вторият приоритет – за дюните на блатото Алепу – т.нар. Шофьорски плаж. Там това, което внесох, бе озаглавено, а казвам внесох, защото ги входирах лично до кмета и до председателя на ОбС с входящи номера. Та инициативата се нарича: „Да върнем дюните на природата“. Защото несправедливо и варварски, по времето на социализма там е прокаран този път, върху едни от най- красивите дюни на Балканския полуостров. И ненапразно преди да бъде построен пътят, много учени – професори, дори ще ви разкажа случай с виенски професор, който много години си е водел студентите да им показва уникалните дюни. Идвайки, в годината, когато се построява този път, получава инфаркт, защото не е очаквал и предполагал, че такова варварство може да се направи. В общината не реагираха, не подкрепиха проекта, защото това щеше да има голямо значение и ако бе излязло от ръководството на общината като предложение към Министерството на екологията, имиджът щеше да е много голям, отзвукът даже световен, щеше да е невероятен. За Созопол това щеше да бъде много добре. Не се пое инициативата, но въпреки всичко не съм спрял през тези години да инициирам разговори. В момента това мое предложение е включено в „Плана за развитие на блато Алепу“, по НАТУРА 2000. Там е заложено свързването на Алепу север – дюните към морето и Алепу юг – самото блато. Предвидено е свързването, което значи, че този път ще трябва да се премахне. И самата природа за една-две години ще си възстанови дюните. И нещата ще си дойдат в старите рамки. По този начин не само ще се влезе в световните новини, но и екотуризмът ще има по-добро развитие. След това там могат да се направят дървени екопътеки, където хората да се разхождат, да снимат и да се любуват на природната забележителност.
.jpg)
Другото предложение, което внесох, бе за остров Св. Иван. Той е най-големият остров в Черно море и най-пренебрегваният, защото никога никой не е залагал на развитието му. А той има невероятен капацитет. Там се намериха мощите на св. Йоан. Разкопките на манастира продължават. Много интересни находки се откриват – кладенецът, където монасите са вадили вода. Там са заточвали патриарси, които не са били удобни на властимащите. Той е уникален остров – всякакви начини може да се намери решение да се направят и съответните постройки за религиозен туризъм, например. Това, което направи ръководството на Бургас с остров Св. Анастасия. Виждате колко много хора, колко мероприятия се правят там. Това може да стане и на остров Свети Иван, но в много по-големи размери, което ще спомогне за развитието на туризма, на хората, които имат лодки, а и корабче може да се купи по програма. Трябва да се удължи малко кеят, за приставане на лодките. Ако това се направи, ще се остави наистина голяма следа за поколенията, бидейки ние инициаторите. Да не забравяме, че островът и за децата ще бъде много интересен. Там има хиляди зайци, които също ще са голяма атракция.
– Как може да се подобри организацията на транспорт през лятото в Созопол?
– Другото, което бях внесъл като приоритет пак преди четири години е транспортната схема. Донякъде съвпада с това, което се направи, но има много неща, които, говоря за Стария град, в момента липсват. Например няма транспорт до квартал „Буджака“, което е просто дискриминационно. Там също живеят деца, би трябвало да има автобус. Общината можеше да кандидатства по програма да се вземат електрически автобуси. Да се назначат шофьори – откриват се работни места. За да може там хората да имат транспорт. Лятото пък е ужасно. Хората вървят пеша. Задръстено е от коли. Като казах „Буджака“ – той винаги се пренебрегва, въпреки че от там идват най-големите приходи на община Созопол, както и на комплексите, които са разположени зад плажа Каваци – „Гринлайф“ и други хотели. Големи приходи, но нищо не се прави. Там има една малка пешеходна част – направена преди много години по времето на социализма. Голям конфликт се създава от хората, които вървят пеша и отиват до „Лидл“. Колите се движат с голяма скорост, за съжаление хората вървят с торби, покупки по пътното платно. Това е другото, което трябва да се направи – да се изгради тротоар, който да свърже магазина с плажовете на Каваци. Не е неосъществимо. Пътят е трета категория – на общината. Би трябвало да се направи. В този район живеят около 30 украински семейства, които не са от богатите – нямат автомобили. Всеки ден се движат пеша за покупки и до Созопол. Трябва да се свърже този район с града. Да не говорим за междуселищния транспорт и пътищата, които свързват. Ще ви дам пример с пътя Росен – парк Росенец – този участък: много отдавна трябваше да се направят срещи с представителите на АПИ. Аз вече направих една такава преди няколко месеца. И хората изявиха готовност да се срещнат с гражданите. Не знам защо се пренебрегва това толкова години от ръководството на общината. И другото е да се свържат по-добре транспортно селата с града.
.jpg)
Автогарата трябва да се изнесе, там където ѝ е мястото и е отреден терен, минали са всички процедури. И това е наложително да се направи, защото Старият град се задушава. Там е лудница лятно време. Не стигат местата за паркиране, многото изгорели газове – развалят екологията. Трябва да се вземе предвид и шумовото замърсяване. Има много заведения в нарушение на всякакви норми. Пускат целодневно много висока музика. А там живеят хора. Би трябвало самото ръководство на общината заедно с РЗИ превантивно да ходят на проверки, а не да се чакат сигнали.
Искам да кажа и нещо друго, би трябвало с това да започна като точка на приоритетите, които сме си поставили като група край мен за общински съветници, това е да се загърбят личните и партийни интереси в Общинския съвет. Трябва да има обединение и да се работи за доброто, благото на Созопол. Ние, те, кметът, общинските съветници сме обслужващият персонал на гражданите, на жителите на общината. Те ни назначават на работа веднъж на четири години. И ние сме длъжни да работим, да чистим улиците, да осигуряваме топло – електричество, канализация, вода. Това е наше задължение. А не като направим нещо да режем лентички, да се хвалим, да си правим пиар. Това е наше задължение. Общинските съветници и кметът се назначават на заплата. Нея я плащат жителите на община Созопол. Няма да кажа слуги на народа, но обслужващ персонал. Така го приемайте. Управляващите са длъжни да правят живота на хората по-комфортен. Да има развитие, градивност за това „Български възход“ казва: Възходящо развитие в добро, в полза на жителите на общината. И само веднъж на четири години казваме как ще изчистим догодина и как по-добре ще бъде, тука вече хората трябва да си вземат решение дали този персонал трябва да бъде нает отново на работа.
– Каква е вашата концепция за удължаване на сезона?
– В Созопол всички искаме сезонът да се удължи. Да има повече туристи. По-дълго време да работят персоналите. Трудно е да се направи. Имам предложение. Бидейки кмет или общински съветник, ще държа на него. То е по повод на „Аполония“. Тя по време на социализма се правеше след 9 септември някъде 11 – 12 и преди празника на Народната армия 23 септември. Ето това бе удължаването. И тогава селището беше по-спокойно. Децата тръгват на училище, няма я голямата глъч по улиците. Няма ги звуците от заведенията, клаксоните на колите, шума от моторите изпаренията на газовете. Атмосферата е друга. По това време градът се пълнеше с интелектуалци от цяла България. Атмосферата на самите концерти и изпълнения бе съвсем друго от това, което е сега.
Организаторите си мислят че продават повече билети на „Аполонията“, когато има повече туристи. Аз си мисля, че „Аполония“ трябва да стане собственост и да бъде организирана от Община Созопол, а не от частна организация. Не искам да правя сметка колко печели тази частна организация. Но искам да кажа колко губи Община Созопол от това, че не е организатор. Тази година Община Созопол е дала близо 60 хиляди лева като подарък на НПО-то, което прави „Аполонията“. Отделно по мои сметки има още толкова загуба – 50 хиляди лева, защото предоставя безвъзмездно пространството, амфитеатъра, озвучаване, осветление, другите зали, които се използват. Също така едни палатки, които са отвън на площадчето, които са в нарушение на тротоарното право и се ползват. Съответно тази организация ги отдава по 800 лева за 10 дни на други хора, които примерно продават книги. Това е абсолютно нарушение на Закона. Дотук станаха стотина и повече хиляди лева. Отделно общината губи и от това, че Министерство на културата също спонсорира вероятно още със 100 хиляди лева. И да си представим за 10 дни продажбата на билетите – това са още, ако трябваше общината да си ги продава, около 400 хиляди лева. Т.е. едно 600 хиляди лева всяка година общината губи, вместо да си организира сама празниците „Аполония“. Ако това име „Аполония“ е заето, може да се казват по друг начин – „Аполонийски празници“. Артистите, музикантите са жадни за изява. Има достатъчно хора, които общината с правилния колектив – отдела на културата могат да си направят организацията.
Искам да подчертая, че ние не даваме само предложения, ние даваме решения, което е най-хубаво. Ако хората ни припознаят, пак казвам: „Созопол – любов и съдба“. Ние искаме да работим за хората, за града, бюлетината ни е 20. Наистина се надявам, че хората ще ни припознаят. Нямаме зависимости. Купуването на избори е престъпление.
