Интервю на Силвия Шатърова
Димитър Сотиров на 39 години, семеен с две деца и повече от 15 години опит в управлението на околната среда. Определя се като целеустремен, отговорен и лоялен човек, със силно развито чувство за справедливост. Сцената на местната политика е ново начинание за него, но вярва, че професионалният опит и енергията, които има, ще допринесат за бъдещото устойчиво развитие на Бургас.
-Г-н Сотиров, с каква мотивация влизате в тази кампания за местни избори? Досега не сте участвали в местната политика.
Политиката е ново начинание за мен, но увереност, че ще се справя ми дават 15-те години опит в сферата на възобновяемите енергийни източници и околната среда, като през този период съм заемал различни експертни и управленски позиции в публичния и частния сектор. От 2015 г. управлявам собствен бизнес в сферата на консултантските услуги по околна среда и се гордея, че аз и моят екип сме работили и към момента работим по едни от най-големите проекти в сектори като транспорта, възобновяемите енергийни източници, промишлеността и индустрията.
Включвам се в кампанията за местни избори, като кандидат за общински съветник от гражданската квота на ПП ГЕРБ, воден от разбирането, че искам да помогна градът, в който живея повече от 38 години, да стане още по-добро и предпочитано място за живот и развиване на бизнес.
- Как един общински съветник може да направи живота на жителите на града и общината по-лек?
Решенията, които взема един общински съвет, са свързани с определянето на политиката за изграждане и развитие на общината и в частност засягат изключително важни въпроси на жителите на населените места. Общинският съвет също така упражнява контрол над дейността на общинската администрация. Той приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение.
Общинският съвет на община Бургас е орган на местното самоуправление, избира се от населението на общината и се състои от 51 общински съветници. На 29 Октомври гражданите ще гласуват и определят бъдещия общински съвет. Каквато и да е подредбата, убеден съм, че трябва да има диалогичност при решаването на важните въпроси за града и неговите жители. Лично аз съм конструктивен човек и смятам да подкрепям всяко едно добро предложение за развитието на града. Все пак общинските съветници са хората, които са най-близо до проблемите на гражданите и града, в който живеем.
-Кои са приоритетите, за които Вие ще работите?
Основните ми приоритети са тясно свързани с опита и знанията, които имам, а именно:
Прилагане на устойчиви модели за ефективно взаимодействие между администрацията, бизнеса и местните общности, включително тяхното информиране и повишаване на прозрачността и отчетността.
Устойчиво и интегрирано градско развитие с цел подобряване качеството на живот и растежа на територията на общината.
Привличане на инвестиции в изграждане на нови производства и усъвършенстване на инфраструктурната обезпеченост на територията на общината.
Подобряване на градската среда чрез облагородяване на междублокови пространства и зелени площи. Създаване на малки локални паркове, зелени коридори, кътове за спорт, игри, забавления и отдих.
Увеличаване на дела използвана възобновяема енергия за публични, културни, спортни, търговски или промишлени сгради. Развитие на съществуващата инфраструктура за зареждане на електромобили и обособяването на нискоемисионни зони.
Подобряване на локалните системи за мониторинг с цел по-добър контрол и информираност на гражданите за качеството на околната среда.
Актуализация на методиката при формиране на такса битови отпадъци с цел въвеждане на по-справедлива за гражданите и бизнеса система.
Развитие и оптимизиране на системите за сметосъбиране и по-строг контрол върху фирмите, ангажирани с почистването на града.
-Коя е първата задача, с която бихте се заели ако влезете в Общинския съвет?
Първата задача, ще бъде и първият ми по ред приоритет, а именно ще започна работа върху подобряване на взаимодействието и комуникацията между администрацията, бизнеса и местните общности, защото всеки може да бъде полезен на града, в който живее дори и да не участва пряко в местната политика.
- Как трябва да се развива пристанище Бургас?
Бургас е пристанищен град и през годините не е спирал да се развива, като такъв във всяко едно от възможните направления с цел оползотворяване на географските си дадености. Благодарение на непрестанното развитие на Пристанище за обществен транспорт Бургас към настоящия момент има обособени терминали, на които се обработват товари, и терминал, на който могат да акостират круизни и туристически кораби.
Чисто гражданската ми позиция относно круизите е, че градът има потенциал и необходимата инфраструктура да посреща круизни кораби, но пазарът и търсенето на подобен тип услуги в Черно море е силно ограничен поради редица фактори. И самите граждани виждат колко круизни кораби са посетили пристанище Бургас, откакто е открита морската гара. Към настоящия момент поради действащите военни конфликти между две от черноморските държави не виждам сериозна перспектива за развитието на този тип пристанищна дейност, но тя остава винаги на дневен ред за града.
Относно туристическите разходки Община Бургас и към момента обслужва туристически маршрути в Бургаския залив, за целта разполага с 2 броя модерни туристически кораба, които превозват туристи от морския град до остров Света Анастасия и Ченгене скеле. Смятам, че развитието на предлаганите туристически услуги с плавателни средства може и има потенциал за развитие, но за целта може би е редно първо да бъдат изградени още лодкостоянки по черноморското крайбрежие. Това ще бъдат своеобразните спирки на различните маршрути. След наличието на инфраструктура в даден момент могат да се създадат маршрути, които да се превърнат в редовни туристически линии в общината и областта. От екологична гледна точка технологиите напредват изключително бързо и на пазара вече се предлагат изцяло електрически плавателни съдове, което за подобни маршрути би било доста рентабилно и екологично. Необходимата енергия за тези плавателни съдове е възможно да бъде осигурена от възобновяеми енергийни източници, което неименуемо ще допринесе за постигане на заложените цели за въглеродна неутралност към общините в България.
Товарните терминали част от Пристанище за обществен транспорт Бургас предоставят услуги по обработка на товари и поща - товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и поща и други.
До колкото имам информация през последните пет години на пристанищните терминали „Бургас Изток-2“ и „Бургас Запад“ са въведени в експлоатация 3 нови корабни места и в момента се изгражда още едно ново такова. Товарооборотът на добре менажираните терминали също се покачва. Това само по себе си показва, че в пристанището извършваните дейности и модернизацията на инфраструктурата се развиват правилно и паралелно с търсенето и предлагането на услуги в сектора.
В пристанищните дейности са ангажирани и много хора, като голяма част от тях е необходимо да имат специфична квалификация, което им гарантира добри доходи. По данни от 2023 г. частните пристанищни оператори в Бургаския залив осигуряват пряко около 1500 работни места и косвено още около 3000 души, чрез използването на външни фирми, ангажирани с различни по вид и характер дейности, съпътстващи приемането, обработката, складирането и експедицията на товарите.
Наличието на товарно пристанище, летище и връзка с магистрала са изключителни плюсове за развитието на града и дава на общината сериозно предимство при привличането на разнородни инвеститори.
Както разбирате, едно правилно управлявано пристанище може да се окаже сериозен икономически фактор за развитието на града, но това се случва единствено и само когато на лице е добро сътрудничеството между публичния и частния сектор, което да бъде основано на принципа за създаване на стойност и за двете страни в дългосрочен план.
Тук бих желал да засегна и темата за зоната за обществен достъп и нейното естествено бъдещо разширение. Имам предвид полемиката относно корабни места № 7, № 8, № 9 и № 10, които се управляват от единствения държавен пристанищен оператор, но тук отварям една голяма скоба, че същите не се използват за претоварни и складови дейности от повече от двадесет години, поради конструктивната им неспособност да приемат съвременни товарни кораби и липсата на прилежащи към тях складови площи. Именно затова запазването им като товарни кейови места е лишено от всякаква логика и смисъл. Това, разбира се, не пречи на някои хора да разпространяват в публичното пространство заблуждаващи факти и недостоверна информация с неизвестна към момента за мен цел.
По мое мнение най-разумният подход, който трябва да бъде приложен към обособената зона за обществен достъп - част от територията на Пристанищен терминал „Бургас Изток - 1“, която се превърна и в своеобразна емблема на град Бургас, е тази тенденция безспорно да продължи с оглед устойчивото развитие на града и към вече обособената зона за обществен достъп да се включат допълнителни площи с отпаднало предназначение, част от Пристанищен терминал „Бургас Изток – 1“.
-Като еколог ако се наложи да взимате решение в общинския съвет за заличаване на зелени площи, в полза на частна инициатива, ще го направите ли?
Развитието на града през последните 16 години е в посока да се стимулира изграждането на благоприятна среда за живот. Не смятам, че бъдещият общински съвет ще има човек или група от хора, които да внесат подобно предложение, но ако разгледаме въпроса хипотетично, аз не бих подкрепил унищожаването на поземлени имоти с конкретно предназначение за озеленяване (зелени площи).
Ако ми позволите, бих желал да направя едно уточнение. Зелените площи и териториите, предвидени за озеленяване в рамките на града, са ясно определени в действащите устройствени планове (ОУП и ПУП). Там, където все още няма устройствено планиране, предназначението на териториите се определя от фактическото им използване. В застроителните граници на града има не малко неподдържани терени, които създават впечатлението в гражданите, че това са зелени площи, а всъщност това са урегулирани имоти, предвидени за застрояване.
-Бургазлии се оплакват от миризми на въздуха, запрашеността, какво бихте направили за по-чист въздух?
Действително темата за замърсяването на въздуха в Бургас е изключително чувствителна за гражданите.
Опитът ми през последните 15 години в сферата на управлението на околната среда показва, че мерките за предотвратяване на настоящи и бъдещи замърсявания или причиняване на дискомфорт на гражданите са постоянни, допълващи се и се определят и прилагат в синхрон от различни структури на централната и местната власт в лицето на Министерството на околната среда и водите и съответните общини.
Законодателството дава основните правомощия по контрол и налагане на санкции за индустриалните обекти на Министерството на околната среда и водите и неговите структури в лицето на Изпълнителна агенция по околна среда и водите, Регионалните инспекции по околна среда и водите и Басейновите дирекции. Също така, съгласно действащото законодателство и задълженията и отговорностите на министъра на околната среда и водите е създадена и функционира Национална система за мониторинг на околната среда. Системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на които да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Националната система за мониторинг на територията на цялата страна се поддържа и е отговорност на Изпълнителната агенция по околна среда и РИОСВ. Санкции на индустриални обекти се налагат от страна на РИОСВ, като компетентен орган при констатирано превишение на допустимите норми на замърсителите след извършване на регулярни или извънредни проверки и измервания от лицензирана лаборатория.
В същото време общините могат да изграждат местни системи за контрол качеството на въздуха – чрез изграждане и поддържане на общински пунктове за мониторинг. В това отношение Община Бургас е добрият пример – от 2011 г. тя е въвела и поддържа първата в страната общинска Мобилна станция за КАВ, чрез която се измерват и контролират концентрациите на девет основни и специфични замърсители на въздуха. Общинската система за мониторинг бе надградена и към нея са добавени и още 2 бр. автоматични измервателни станции за КАВ, които измерват концентрации на прахови частици – ФПЧ10 и ФПЧ2,5.
И още нещо, което е изключително важно е политиката на пълна прозрачност. Община Бургас поддържа Автоматизирана система за информиране на населението в реално време за качеството на въздуха на Бургас – данните от пунктовете за контрол на Министерство на околната среда и водите (АИС Долно Езерово, АИС к-с „Меден Рудник“ и ДОАС система ОПСИС) и тези, които са част от общинската мониторингова система за КАВ - Мобилна станция за КАВ, АИС ЦГЧ и АИС „Лазур“, са достъпни в реално време и могат да бъдат проследени от гражданите на Интернет страницата на общината на адрес: www.burgas.bg, Раздел „Околна среда“, Секция Качество на атмосферния въздух. Системата е напълно автоматизирана и не се налага и прилага човешка намеса – данните от станциите за измерените концентрации на замърсители по часове (астрономическо време) директно се подават и визуализират на интернет приложението. Данни са налични и за минали периоди от време. Защото гражданите трябва да бъдат информирани.
Относно неприятните миризми във въздуха – отново много чувствителна тема за хората, въпреки, субективните усещания на всеки. И все пак това е проблемът, за който може и трябва да се търси решение единствено със съвместните усилия и регулации на национално и местно ниво, в зависимост от специфичните и конкретни условия във всяко населено място. Но категорично трябва да се работи по това. (Община Бургас е партньор по проект, финансиран по Програма ЛАЙФ, по който една от дейностите е да се приложи европейската директива, като се използва метода на олфактометрията (неприятните миризми) и да се разработи Методическо ръководство за прилагането й в България).
Човешкото здраве и здравето на екосистемите са неразделно свързани. Замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и въздействията от изменението на климата са основните рискове за здравето и благосъстоянието на гражданите.
Подкрепям политиките, които развива Община Бургас по направление подобряване на качеството на околната среда и в частност атмосферния въздух, като ще работя за налагането на следните мерки:
Модернизация и надграждане на общинските системи за мониторинг с цел по-добър контрол и информираност на гражданите за качеството на околната среда.
Следване на политиката за пълна прозрачност и информираност за гражданите.
Засилване на контрола и честотата на машинно измиване и метене на уличната мрежа на града, както и развитие и оптимизиране на системите за сметосъбиране.
Продължаване на програмата за подмяна на старите топлоуреди на дърва и въглища с нови екологични.
Реализирането на инвестиционни проекти за подобряване на обществения транспорт и подобряване на съществуващата транспортна схема на Бургас.
Обновяване на автомобилния парк, включително насърчаване на електромобилността, чрез предлагане на финансови инструменти за подкрепа на електромобилност срещу предаване за рециклиране на високоемисионни стари автомобили.
Изграждане на публична зарядна инфраструктура за електромобили в градска среда.
Реконструкция и рехабилитация на улици и общински пътища.
Обновяване на градска жизнена среда. Реконструкция и рехабилитация на: междублокови пространства, улична мрежа, зони за обществен отдих, включително градско обзавеждане и озеленяване.
Изграждане и рехабилитация на зелена инфраструктура в градските зони, вкл. създаване/разширяване на „зелени пояси/зони“.
Използвам вашата трибуна да апелирам гражданите да се обръщат към мен с всяка една идея или виждане за по-зеленото развитие на Бургас. Убеден съм, че само заедно можем да поддържаме и развиваме Бургас като едно по-добро място за живот.
-Бихте ли завишили санкциите за нераглементирани сметища и контрола върху замърсителите в градска среда?
Нерегламентираните сметища и замърсявания са сериозен проблем, който създаваме ние гражданите, като за това не мога да оправдая никой нарушител.
В момента санкциите съгласно действащото екологично законодателство са изключително високи. Но идва и моментът за ефективността – освен да бъдат санкционирани замърсителите, процедурата да завърши и с реалната събираемост на наложените санкции. В зависимост от естеството на замърсяването, вкл. вида на отпадъците, глоби и санкции за замърсяване на околната среда могат да се налагат от общинската администрация за граждани и фирми в рамките на града и съставните селища и от държавата в лицето на РИОСВ и Басейновите дирекции за индустриалните предприятия.
По мое мнение евентуално завишение на санкциите само по себе си като инструмент без адекватен контрол не би имало абсолютно никакъв ефект. За ефективното противодействие е необходимо да има постоянен и безкомпромисен контрол, като този контрол е споделен и съвместен между общинските и държавни структури в лицето на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ.
Друг изключително важен и много добре работещ инструмент е гражданската активност и непримиримост, които играят роля на регулатор в развитите градски общества. За всеки подаден сигнал администрацията е длъжна да направи проверка. В този процес е важен административният капацитет, с който трябва да разполагат контролните звена.
От практиката, която имам, мога да заявя, че в държавната администрация структурите, които имат единствено и само контролна функция, са единици. Обикновено на определени отдели и служителите в тях освен основната дейност, с която се занимават ежедневно, се вменява и контролна такава, което от своя страна доста често води до различни аспекти на некачествено изпълнение на служебните задължения.
Общинската администрация в този случай е добър пример, защото разполага със самостоятелно обособени звена за извършване единствено и само на контролна дейност – звеното еко-инспекторат е профилирано за контрол и недопускане замърсяване на околната среда по компоненти и фактори на въздействие, вкл. и нерегламентирани замърсявания, както и контрол за безстопанствени животни, домашни любимци и др.
