Доц. д-р инж. Йордан Георгиев е роден на 10.12.1988 г. в Бургас, където са родени и родителите му. Любопитен факт е че те са завършили в т. нар. Учителски институт в нашия град, който понастоящем е част от Факултет по обществени науки към университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
Завършва началното си образование в СОУ „Константин Петканов“, а средното в Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“. След това продължава образованието си в Университет по хранителни технологии – Пловдив, където завършва бакалавърска степен с експериментална дипломна работа по специалност „Биотехнологии“ и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, където завършва магистърска степен с дипломна работа по специалност „Биофармацевтична биохимия“.
В периода от 2011 г. до края на 2022 г. работи в Институт по органична химия с Център по фитохимия към БАН, преминавайки последователно през позициите химик, докторант, асистент и главен асистент.
Работил е и като хоноруван асистент по биохимия в Медицински университет – Пловдив от 2018 до 2021 г.
Специализирал в Хумболтовия университет в Берлин, Университет „Китасато“ в Токио, Институт по биофизика в Бърно (Чехия) и Университет на Осло.
Научно-изследователската му работа е съсредоточена върху изясняване на структура на биологично активни природни полизахариди и изучаване на биохимичните механизми при имуномодулация с тях в норма и при компрометиран имунитет.
Занимава се и с търсене на ценни антиоксидантни метаболити в български лечебни растения и слабопроучени микроорганизми, както и с разработване на функционални храни с имуномодулиращо и антиоксидантно действия.
Интервю на Дона МИТЕВА
- Доц. Георгиев, награждаването Ви с такава престижна награда като "Питагор" дава ли Ви усещане, че сте народен будител?
- Да, тази година спечелих награда „Питагор“ на МОН за млад учен в областта на природните и инженерните науки. Благодаря Ви за съдържателния въпрос и най-вече за нарицателната думичка „усещане“. Поглеждайки назад във времето увековечените дела на великите българи, които днес наричаме народни будители, като учениците на Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, котленците Софроний Врачански и д-р Петър Берон, Иван Вазов и много други, в съзнанието ми нахлува усещане за градивна положителна енергия, светли мисли и оптимизъм за по-добри бъднини за България. Прекланям се пред делата на нашите народни будители и мога само да се стремя чрез преподавателската и научно-изследователската си работа да пазя и развивам делото на българските просветители. Много съм „малък“, не на ръст и години, а на дела, за да се нарека будител, но мога да кажа, че съвременни будител са световно признатите българи учителят по физика Теодосий Теодосиев и оперната певица Райна Кабаиванска. В България все още се раждат и живеят видими или невидими за обществото ни будители.
- Кое или кой Ви стимулира да се отдадете на науката?
- На първо място любопитството, силното чувство за отговорност и задълбоченото разглеждане на поставени задачи от ученическата и студентската скамейки ме отведоха в света на науката. В науката не се постига нищо, ако човек си пести труда, като работи по график и ако сам планува успехите си. Разбира се, родителите ми, които са начални учители по професия, никога не са ме ограничавали в избора ми на занимания през свободното време, избора на специалности при кандидатстванията ми в гимназията или в университетите. Те никога не ме спряха и не ми казаха: „Внимавай, какво ще работиш с тази професия?“, затова им благодаря. Освен личната целеустременост и безкрайното отделено време и лишения, съществена роля за моя професионален път имат моите учители, които с всяка изминала година стават все повече. Аз никога не пропускам да им благодаря и в Деня на будителите искам да им пожелая да бъдат здрави и истински щастливи по своя път.
- Освен тясно научните Ви занимания, които са в съвсем друга сфера, познавате ли българската възрожденска история и имате ли любима или почитана личност на известен български будител?
- Както вече отбелязах, в съзнанието ми изникват много светли и трудолюбиви българи. Наред със споменатите по-горе, мога да добавя още и някои с революционна дейност, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и Гоце Делчев. Дотук изброих само мъже, но има и много жени, от които бих желал да отбележа баба Тонка, Райна Княгиня, братовчедката на Левски Станислава Караиванова, Йорданка Филаретова и тетовката Мара Бунева, работеща за българската кауза в Македония.
С по-специално внимание, обаче, бих искал да отбележа двама български владетели – Св. Цар Борис I Покръстител, при когото не само официално сме приели християнската вяра (тя е по земите ни доста по-рано), но и са били изградени Преславската и Охридската книжовни школи, както и блестящото управление на сина му цар Симеон I, който е превърнал България в книжовен просветен център и за славянските народи. За мен лично е много важно да излезе истината на бял свят за две просветителни дела на нашия народ, че кирилицата е създадена в България от българи и че църковнославянският език в службите на целия православен свят е по същество старобългарски език.
- Имате ли, извън Вашите научни занимания, други интелектуални интереси или просто някакво хоби?
- Откакто се прибрах в Бургас и поех курса по биохимия за студентите по медицина в Медицински факултет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ имам много малко свободно време, което прекарвам навън сред природата край морето или си „открадвам“ малко време от служебните командировки в чужбина за посещаване на интересни музеи и старинни сгради.
Скоро заминавам за Прага, Чехия, където ще участвам като лектор и съпредседател в една от научните сесии в специализирана конференция по полизахариди. В Прага съм бил много пъти, но все още има интересни местенца за разглеждане и разходка. В същото време ще имам възможност да посетя за кратко и Венеция, а през септември посетих Истанбул, съчетавайки отново работа и туризъм. По принцип съм любител на изучаването на делата на известни македонски българи и фолклора от македонския край. Отдавна съм открил и магията на театъра и затова обичам да ходя на театър с приятели, където мога да освободя съзнанието си от всички тревожни мисли, крайни срокове и ежедневни злободневия.
