Интервю на Кирил Евтимов
Емблематичният Кирил Василев е роден на 7 март 1967 г. Юноша е на „Хебър“ (Пз), за който дебютира през 1985 г. За родния клуб има над 150 мача и 65 гола.Той е голмайстор №1 на „Хебър“ в А група (13 попадения) и лидер във вечната ранглиста по участия – 58. Василев е играл още за „Хасково“, „Локомотив“ (Горна Оряховица), „Локомотив“ (Пд), „Локомотив“ (Сф), „Левски“ (Кюстендил). Записва и един мач в националния отбор на България. Днес легендарният нападател живее със семейството си в Барселона и работи в града. Малко известен факт е, че Киро (както го наричат приятелите му) е бил на крачка от подписване с бургаския „Нефтохимик“.
– Адаш, привет, къде те намирам в момента?
– Здравейте, бургазлии! В момента съм в Барселона. Тук живея със семейството си вече 20 години. Чувствам се много добре. Доста по-спокойно е, отколкото в България. Работя усърдно и нямаме никакви притеснения. Знаете, в Западна Европа всеки си гледа
– Обаче всяко лято си идваш в България.
– Е, това е повече от нормално. Аз преди всичко съм българин, и то родолюбец. Радвам се, когато се прибера в родния Пазарджик и се видя с много мои приятели. Обикалям също из страната и се срещам с моите футболни другари. Става много забавно и мило. Кой знае, може в по късен етап от моя живот да се прибера за постоянно в България.
– Освен в родния ти клуб „Хебър“, любителите на футбола те помнят още от престоя ти в „Хасково“, „Локо“(Сф) и „Велбъжд“ (Кн). Къде се чувстваше най-щастлив през твоята кариера?
– Вижте, навсякъде съм имал хубави моменти, но най-вече в „Хебър“ и „Хасково“. През 1989 г. с „Хебър“ дебютирах в А група. Беше голяма еуфория беше за целия Пазарджишки окръг. Стадион „Георги Бенковски" се пълнеше всеки път – по 25 000 души. Гордея се, че съм играл в един малък отбор, от 100-хиляден град през онези години. Тогава за влизане в групата на майсторите изпреварихме бургаския „Черноморец“, който завърши втори и също спечели промоция. В Хасково играх 5-6 години. Имахме силен тим, който заслужаваше да се изкачи в елита, но все нещо малко не ни достигаше. Станах на два пъти и голмайстор на групата. Можеше и трети, но тогава помогнах на Владо Андонов-Тапата, който после игра в „Нефтохимик“. Давах му да бие всички дузпи, за да трупа голове и самочувствие. В софийското „Локо“ не се чувствах добре. Имаше разцепление в клуба, което неминуемо се отразяваше и на играчите. В главите ни беше каша и не можах да покажа на какво съм способен. А и като цяло тая особена любов към София като град.
– Направи силно впечатление през 1990 г. в демонстративния мач между отборите на играчите, играещи в чужбина, и тези от А група. Записа и участия в националния тим.
– Така е, беше страхотна инициатива този мач, мисля, че на вестник „Футбол“. „Чужденците“ водеха с 0:1, преди аз да обърна мача с два гола. Наистина тогава играех силно и в „Хебър“. Повиквателната ми дойде точно това лято. Аз съм единственият играч, повикан от втора дивизия. Тъкмо бяхме изпаднали от А група с „Хебър“. Всъщност, имам само един официален мач с националната фланелка – срещу Турция, на 21 август 1990 г. в Стара Загора. Играх целия двубой и завършихме 0:0.
– Знам историята, че си бил на крачка да играеш за отбора на сърцето си „Левски“. Но малцина знаят, че си бил и на една ръка разстояние да подпишеш и с „Нафтата“.
– За „Левски“ сам съм си виновен, случиха се определени неща, които ме накараха да се откажа. Иначе за „Нефтохимик“, да ти кажа честно, още ме е яд, въпреки че минаха 30-години. Беше зимата на 93-а година., получих оферта от Христо Порточанов. Казах си: „Айде отивам в Бургас, хубав град, на море“. Отборът играеше превъзходно, на ръба да влезе в А група, със силни футболисти. Бъдещето беше пред тима, както и се оказа впоследствие. Обаче в крайна сметка подхлъзнах г-н Порточанов, за което искрено съжалявам и се извинявам. Обещах му, че идвам да подпиша, но така се случи, че тръгнах за София да се присъединя към „Локомотив“. От там три пъти вече ми предлагаха договор и може би това, че бяха в А група, натежа. Както вече споделих, там не се получиха нещата и затова още повече ме е яд, че не дойдох в „Нефтохимик“. Просто се чудя, какво щеше да стане, ако реално бях станал играч на „шейховете“.
– Според мен без проблем щеше да вкарваш минимум по 25 гола на сезон. С халфове около теб като Митко Трендафилов, Станимир Димитров, Киселичков, Станчо Цонев щеше да ти е доста комфортно.
– Еми, най-вероятно си прав, с такава ударна халфова линия щеше да е истинско удоволствие за мен, но да съм мислил навремето. Най-малкото, щях да съм сред свои, защото Митьо Трендафилов и Трендафил Данев бяха вече утвърдени имена в тима. Както споменах няколко пъти, още ме е яд.
– В края на годината, каква е равносметката на Кирил Василев?
– Адаш, щом сме здрави, равносметката е отлична. Пожелавам ви весели празници и с теб да се видим отново по някой хубав футболен повод през 2024 г. И дай боже, всички бургазлии да посрещнат коледните празници с едно футболно пожелание да имат силни отбори, както са имали през годините, защото Бургас го заслужава.
