Валентин Атанасов е директор „Реализация проекти“ на Сдружение „Рафаел – инфо, култура и туризъм“, председател на УС на „Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм“, CEO - National Tourism Channel – Bulgaria.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Атанасов, на 3 ноември се проведе Национална кръгла маса „Морето – граница или врата, Бургас 2023“, където вие се включихте в първия панел „Синият растеж в местните и национални политики“ с представянето на нещо, малко по-далече от морето – Странджа? Какви са допирните точки, които мотивираха включването на презентацията за планината във форум за морето?
– Благодарим за поканата на проф. Маруся Любчева, на която преди месеци представихме идеята и нашата цялостна концепция не само за Странджа, но и за Южното Черноморие, а дори и за Сакар. И ето отговора – планината, морето и климатичния район, са неразривно свързани, и шанс за целия този регион и страната ни да инвестира в нещо иновативно, което да ни отличи и представи в нов и различен план – и като дестинация, и като зелена икономика.
– „Странджа – зелена икономическа и туристическа зона“ – нека започнем от това - какви видове туризъм може да се развива в планината?
– Странджа разполага с немалко възможности и форми за туризъм. Тяхното комбиниране е още по-голям плюс, заради географското и климатично разположение, почти целогодишно слънчевите дни, отново добавям – морето/планината, морският и климатолечебен въздух, множеството туристически обекти и т. н. Всичко в едно цяло, с разнообразие от форми и съчетания от програми за туризъм, здравна превенция, спортно възстановяване или просто: уикенд разходка в най-чистия, зелен, природен и био, климатичен регион у нас – всичко това може успешно да се развива
– Имате сантимент към климатолечението, което е било в Странджа. Какво е необходимо, за да го бъде отново там?
– След повече от три години, през които минахме през редица етапи, срещи с министри в няколко различни правителства, в които обединихме почти всички депутати от нашия и други избирателни райони, евродепутати и множество съмишленици, това, което представихме като проект за първата Зелена икономическа и туристическа зона (и национален здравно-рекреативен курорт) у нас, е именно шанса, както за региона, така и за болницата в Малко Търново. И дори вече избягваме да я наричаме болница, а Център за климатолечение и здравен ретрийт с медицински център и научна лаборатория.
Този вариант и нова форма за болницата предстои да представим и разгледаме на среща с кмета и Общинския съвет на Малко Търново, от които вече очакваме и по-сериозно включване и ангажираност към усилията, които полагаме, за да може този техен (общински) актив отново да се възстанови и рестартира своята дейност в нова, съвременна форма, която да му възвърне славата на лечебен природен фактор в региона и страната.
– Какъв е най-сериозният мотив, който изтъквате на местните власти, а и на държавниците в полза на климатолечението в Странджа?
– Безспорно това е, че Странджа е уникален, безценен икономически и здравен ресурс, който е напълно безплатен, но който може да носи печалба в най-бедния район. Пък и на още доста в същото положение климатични курорти, ако се приложи този модел. А като цяло климатичните курорти у нас са близо 90.
Затова и приобщаваме в нашата Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм все повече и повече общини – сертифицирани, като климатични курорти у нас. Освен общините, с които вече работим в региона, съвсем скоро към БАКЗТ прояви интерес и община Котел.
Бургас също е климатичен курорт. Изграждаме цялостна мрежа на климатичните курорти у нас.
Казано накратко – печелене на пари от въздуха, но от доказано въздействащия, здравно и с лечебни характеристики и свойства въздух, в сертифицирани климатични курорти.
– Не само туризмът е икономика, макар у нас той да е голяма част от брутния вътрешен продукт. Каква е концепцията ви за съживяване на този район от страната, за който се знае, че е силно обезлюден, а онези, които са останали да живеят там, вече са на достолепна възраст?
– С това, с което разполага и е известен районът, а в самото име на проекта е и отговорът:
Зелен – това е напълно чист, без никакво индустриално замърсяване в радиус от над 100 км район, със все още запазено биоземеделие, животновъдство и с най-големия по площ НПП „Странджа“, в който са и едни от най-безценните защитени зони и по НАТУРА.
Зелена икономика и приложима политика на ЕС – в този аспект е друг съществен фактор, тъй като ще представим реално работещи зелени решения и приложими зелени технологии – в полза на хората, местната икономика и бизнес, вместо дотук представяните „зелени решения“ в полза на няколко души или корпорации, които дори процент за местната икономика няма да оставят, да не говорим за заетост и в социален план.
Зелен транспорт и свързаност на селата в района, Малко Търново и курортните места помежду си и с морските курорти. Изграждане на цялостна инфраструктура.
Лечебните свойства на въздуха, минералното богатство, калолечението и другите природни форми за здравна превенция, профилактика и възстановяване, с които изобилства областта. Тяхното прилагане в националното здравеопазване, за здравен туризъм, по програми на здравни каси у нас и в чужбина и за спортни лагери и възстановяване.
Създаването на научни центрове и лаборатории за изучаване развитие, опазване и прилагането на това богатство.
Всичко това, а и още е предпоставката, която ще накара много хора да се върнат и инвестират в своите забравени домове, имоти, градини, лозя и т.н. и да станат част от тази икономическа и чиста, зелена зона, която ще използва техните продукти, ще приютяват гостите си в своите запазени архитектурно къщи и ще привличат все повече и повече почитатели на зеления, здравно-рекреативен и природен туризъм.
Защото това е новата линия, която смятаме, че България може да се утвърди като водеща дестинация, и за което настояваме пред Министерството на туризма да обърне внимание и подкрепи – за да сме конкурентоспособни в днешното търсене при избор на целогодишни дестинации.
– Какви са впечатленията ви като цяло от форума „Морето граница или врата 2023“?
– Както казаха и други участници – трябва да е в още по-широк план и да се превърне в голямо събитие на Бургас, защото темите и гостите, които бяха представени, са изключително важни, интересни и съществени за бъдещото развитие.
