Срокове. В края на годината обявяват обществена поръчка за довършването ѝ
Георги РУСИНОВ
Съдебни дела, неизпълнена докрай обществена поръчка, протакане и неясноти. Това е резултат от петгодишните опити Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ да бъде ремонтирана и отново да е сцена на редица музикални събития, където им е мястото. След дълга кореспонденция с Министерство на културата и Държавна опера – Бургас установихме, че нова обществена поръчка ще бъде обявена в края на 2024-а. Защо обаче се стигна дотам, че пет години по-късно залата да не е готова, да се водят съдебни дела, а в богатата културна програма на Бургас симфонични концерти да се провеждат в крайно неподходящи за това зали? Този въпрос задават и читатели на „Черноморски фар“, а отговор дава заместник-директорът на Държавна опера – Бургас Светлана Кръстева.
Очакванията се разминават с реалността
През 2013-а беше направен доклад по повод пукнатини в основни конструктивни елементи на сградата паметник на културата, строена през 30-те години на миналия век. Тогава наред с тях бяха установени и редица течове от покрива, нарушена цялост на подовите настилки и лицевите материали. Многократно бяха търсени варианти за финансиране на така необходимия ремонт, но заради спънки в законодателството такива не бяха намерени.
През 2019-а беше обявена обществена поръчка за ремонта на сградата и на 20 май същата година Държавна опера – Бургас и строителната фирма „Стройкомерс“ ЕООД сключват договор за изпълнение на възложената поръчка. Софийското дружество е единственото явило се като кандидат. Два дни по-късно, на пресконференция в залата, кметът Димитър Николов, директорът на Операта Александър Текелиев и заместник-кметът по култура и образование към онзи момент Йорданка Ананиева обявяват:
„До края на годината мащабният ремонт на концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ ще приключи и архитектурното бижу, което е неделима част от културния живот на поколения бургазлии, ще посрещне музиканти и публика с изцяло обновен интериор“.
Такива, разбира се, са очакванията според сключения договор с фирмата изпълнител, но нещата се развиват по доста по-различен сценарий.
„Ние реално нямахме избор“, заяви Светлана Кръстева във връзка с това, че само една фирма участва в обществената поръчка.
Министерство на културата отпуска общо 1 800 000 лева, без ДДС. След като е сключен договорът със строителната фирма, работата започва веднага. По думите на заместник-директора на Държавна опера – Бургас даже много ударно в началото. Външен инвеститорски контрол проверява работата, която върви по план. Всичко се подписва и се разплаща на части.
Докато в един момент проверки от страна на Държавна опера – Бургас установяват все по-малко работници на обекта.
„Станахме много притеснени и сигнализирахме, че нещата не вървят. От фирмата започнаха да твърдят, че имат извършени допълнителни дейности, които ние не сме им платили и искаха да им се заплати. Ние отказвахме, защото инвеститорският контрол казваше, че няма основание да даваме пари“, разказа Кръстева.
Оттам, по думите ѝ, започва едно
страшно зацикляне
Идва и пандемията от COVID-19, а споровете с фирмата продължават. Провеждат се три срещи в Министерство на културата и две в Бургас, в Концертната зала. Въпреки обещанията от страна на строителите, че работата започва „другата седмица“, това не се случва, тъй като продължават да настояват за заплащане за дейности, за които инвеститорският контрол не е дал разрешение.
Стига се до логичното – Държавна опера – Бургас спира да плаща, а фирмата прекратява всякаква дейност.
Срокът на изпълнение се удължава до февруари 2020-а заради ВиК ремонт.
„Това, което бяха изпълнили до момента, беше добре, но бяха далеч от приключване на работа“, обясни заместник-директорът на Държавна опера – Бургас.
Чрез подизпълнител строителната фирма е трябвало да осигури и нужната техника за функционирането на Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“. Когато започват колизиите между възложителя Държавна опера – Бургас и изпълнителя „Стройкомерс“ ЕООД, от ръководството на Операта решават да поискат техниката, за която строителят е твърдял, че се намира в негов склад, да се прехвърли на съхранение при тях. Фирмата започва да избягва отговор.
„Стана ясно, че няма да я бъде тази работа. Ние спряхме и върнахме остатъка от парите на Министерство на културата.
Казахме си, че не можем да правим престъпление“,
заяви Кръстева и уточни, че при положение че втора година минава и всички срокове са преминали, то е нямало и основание за пред Министерство на културата, с което да се поиска задържане на средствата.
Делото срещу фирмата изпълнител започва през 2021-ва и се проточва цели 3 години.
Тежка битка: Отлагане, тупане на топки, болни, но ги осъдихме
„Съдът уважи целия процент, който е като неустойка за неизпълнение на договора. Тези пари ни ги върнаха. Преди това им бяхме блокирали всички сметки. Това дело го жалиха на втора инстанция. Чак този май ВКС се произнесе в наша полза. Парите ги взехме, сега чакаме разноските по делото“, посочи Кръстева и допълни:
„Много неприятна история, защото само един участник се явява и ние нямаме основание, с което да не искаме да сключим договор. Не знам защо бургаски фирми не кандидатстваха по тази поръчка. Може би, защото е малък обемът, стара сграда, иска повече да вложиш труд и да получиш по-малко пари. Това е истината, според мен. Фирмите искат да строят големи кооперации, защото там са парите“.
Междувременно от Държавна опера – Бургас са завели второ дело за техниката, за която парите от 319 000 лева вече са платени, а те не са я получили. Юристи им обясняват, че няма как в делото, което е за неустойката по договора, да се предяви и иск за техниката.
„Сега на 4 октомври има заседание. Надявам се да тръгне и вярвам, че съдът ще отсъди в наша полза“, уточни заместник-директорът.
Министерски кресла постоянно сменят собствениците си
Сега министър на културата е Найден Тодоров, който е диригент на Софийската филхармония. Министерските кресла обаче постоянно сменят собствениците си заради политическата криза – невъзможността за съставянето на редовно правителство и редуващите се служебни кабинети.
За читателите на „Черноморски фар“ от Държавна опера – Бургас обясниха, че докато ВКС не се е произнесъл на последна инстанция по първото дело срещу фирмата, няма как да се обяви нова обществена поръчка за довършване ремонта на Концертната зала. Сега, когато това е факт, от ръководството коментират, че количествено-стойностните сметки са изготвени, както за продължаване на работата, така и за техниката, която този път ще заложат в отделна обществена поръчка, или позиция, за да не се стига до същия казус с наемане на подизпълнители.
Надеждата на бургаската културна институция е до края на годината процедурата да е готова, за да може договор със следващия изпълнител да се сключи най-късно в началото на 2025-а. От Министерство на културата не се ангажират, че ако поемат по-рано ангажимент, то до края на годината ще им осигурят пари. От Държавна опера – Бургас ги притеснява следното изречение: „Абсолютно недопустимо е превишаването на уточнения план на указаните показатели. Обръщаме внимание, че сключването на договори, независимо дали са под условието на чл. 114 от ЗОП (б.а. Закона за обществените поръчки), води до увеличение на показателя максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024-а“.
„С други думи, независимо че ние няма да сме ги ползвали, ако сключим договора сега, те ще ни ги вкарат в бюджета за тази година и ние ще влезем вътре с много голяма сума. Отделно в момента в самия Закон за обществените поръчки направиха две изменения, като едното е, че ако не се осигурят парите в тримесечен срок, отсрещната страна има право да се откаже. Другото е, че ако до 10 месеца не се осигурят парите, автоматично поръчката се прекратява. Та сега сме го намислили да я обявим поръчката някъде в края на годината, за да може да мине процедурата тогава, или най-късно в началото на другата и да сключим договора в самото начало, за да имаме тези 10 месеца и надеждата да получим средства. Това е капиталова програма, ние със собствени средства не можем да извършим необходимия ремонт. Сега пак сме ги подали тези цифри за следващата година, но не знам, то пак избори ще има, не знаем кой ще е министър, какво ще става“, коментира заместник-директорът.
Какво е свършено и какво не?
„Подменени са осветление, ВиК, въздуховоди, излети са нови настилки, горе са преустроени помещенията, които бяха на тавана, гримьорните. Дали са си свършили всичко перфектно не мога да кажа, но видимо инвеститорският контрол каза, че добре са се справили. Но сега при дъждовете протече покрай комина. Някъде горе не са направили хубаво поставянето на медната ламарина и оттам е намерило пролука и потече долу в залата, където част от дървената обшивка се компрометира“, заяви Кръстева.
За довършване е облицовката на сградата, настилката, седалките, оборудването, част от осветлението трябва да се закачи, довършителни работи по балкона.
„Не е малко, защото общо взето това дава вида на залата. Иначе наистина са свършили грубата работа и отвън поне измазаха сградата и дограмата е сменена“, каза още тя.
От договора на стойност 1 800 000 лева, без ДДС, след съдебното решение фирмата е върнала 400 000 лева, които веднага са възстановени по сметките на Министерство на културата. Исканата сума от страна на Държавна опера – Бургас е намалена с 80 000 лева, за които „Стройкомерс“ са доказали, че са извършили дейности.
Оборудването, както споменахме, е на стойност 319 000 лева, за което е заведено второ дело, което тепърва ще влиза в съдебна зала. Според ръководството на операта сега фирмата ще направи опит да им даде това, което е закупено, но то вече е морално остаряло, а и са разбрали от свои източници, че дори не цялото е било доставено още в рамките на първата обществена поръчка.
Авансово плащане в размер на 364 000 лева е имало още в началото, което представлява 20% от стойността на поръчката. Последвали са и няколко междинни плащания – веднъж 84 169 лева за строително-монтажни работи, после 122 538 лева, още едни 358 704,46 лева. Последно е заплатено за техниката 319 601 лева. Или общо 1 249 012,46 лева. Останалите неусвоени над 600 000 лева са върнати на Министерство на културата.
И 120 места да има, искаме залата да функционира, иначе ни боли душата
„Ние там си работехме, там репетирахме концертите и оперните спектакли. Сега програмата ни е толкова сложно направена, заради това, че трябва да репетират тук, да са на сцената и същевременно да пътуваме. Мечтата ни е докато свърши този мандат на ръководството, което сме в Държавната опера на Бургас в момента, да успеем да я завършим Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“. Това ни е най-голямото желание“.
На въпроса кога най-накрая в залата ще могат да се провеждат концерти от Държавна опера – Бургас не можаха да се ангажират с конкретен отговор заради всички тези неясноти. Видимо от този петгодишен казус, пропуски в Закона за обществените поръчки има. Толкова управляващи през годините не се хващат да направят генерални промени в него за повече прозрачност. Съмненията за корупция в България често падат именно върху обществени поръчки. Критики получаваме и от европейските си партньори, че няма достатъчно контрол върху изпълнението им.
„Много неприятно е всичко, защото сега ние трябва да даваме обяснения за тази сага с Концертната зала. Нека хората да знаят какво всъщност се случи. Ние направихме всичко възможно. 5 години продължава това“, завърши Светлана Кръстева.
