От 9:30 часа на 24 септември 2024 г. Доган е само един български пенсионер, с непризнат сарайски стаж

От 9:30 часа на 24 септември 2024 г. Доган е само един български пенсионер, с непризнат сарайски стаж, пише в свой коментар 24rodopi.

Човекът, който е писал прословутите обръщения на Ахмед Доган; наливал  му е акъл, за да изглежда като „гросмайстор в политиката“, или поне да се промотира като такъв; дори му е „отварял очите“ за разумно инвестиране; се оказа, че е мъртъв.

Умрял е преди около година. Поне от грешките доганови, от неуспешните му опити да получи подкрепа за кворум за заседания на колективните органи на ДПС и от онова даскалско писмо „Късно е, либе, за китка“, това излиза.

Подобни грешки са като некролог за тайнствения умник, който е вдигал акциите на бившия стопанин на „Сарая“.

Умрял е операторът на морфичния резонанс и затова почетният председател на ДПС е заменил по принуда отворения портал към общността с огромния обем фалшива информация, подавана му от фракцията „Аталай-Чакъров“.

Това е посланието от 15-минутното говорене на Доган на сбирката в столичен хотел на 23 септември. Доган никога не е бил това, което са показвали на електората и на обществото.

***

Доган винаги е управлявал еднолично, и винаги се е измъквал колективно. От „Боянския сарай“ неотдавна обяви, че Делян Пеевски е „феномен“ и всички вкупом се юрнаха да се снимат с него. Сега, извинението, че момчето е прекалило, е колективно.

Досущ като житието и битието на агент Сава – сам писал доносите срещу етническите турци, а след време се очакваше държавата да се извини за мракобесната Държавна сигурност.

Агентът, който вече не е във форма. Разколебаното величие, което се опитва да съгради отново частиците на разрушения мит, който лакеите край него съграждаха, докато Доган се къпеше в охолството на своите палати.

Старото, марково уиски, се превърна в евтина мента. Пряко и преносно. Марката „Доган“ е просто едно менте на собствения си фалшифициран мит.

„Голямата цел е да няма ДПС, за да атакуват единството на нашата общност“. Това казва фъфлещо Доган, но не смее да посочи коя общност.

Не казва „етническите турци в България“. И не, защото самият Ахмед Доган, е наполовина татарин и наполовина…, а защото знае, че провокира опасно.

Или може би визира общността, в която са заедно с Вълка и още неколцина мултимилионери, сред които няма нито един представител на етноса.

Доган не отговаря на актуалните въпроси, чиито отговори от два месеца чака етносът, формулиран доганово като общност.

Не казва защо е живял в „сараи“; защо не е признавал колективните органи; защо се е налагало цяла нощ излъчени от регионите депесари да стоят на улицата в очакване на изпита „ще ме направи ли кмет или депутат?“; защо уби строителни фирми на етнически турци и изпрати в Кърджали Вълка; защо официална Анкара казва „Ние харесваме ДПС, но без Ахмед Доган“; защо в разсекретеното досие на агент Сава пише, че е одобрявал смяната на имената, но не харесвал силовите методи… и, разбира се, къде са откраднатите 30 милиона лева от аферата в Груево.

Не отговори защо не почувства този напудрен от самия него „морфичен резонанс“ очи в очи с прегладнелия избирател. Защо не обиколи тези опустели села. Защо не седна на една софра с домакините от тази общност, които щяха да го посрещнат като скъп приятел, било то и познат единствено от лъскавите предизборни плакати. Защо не подаде ръка, когато те вдигаха своите за последно сбогом с деца и внуци, които тръгваха зад граница. Защото „визионерството“ му стигна едва до внос на индийски биволи за отглеждане в Родопите. Които бяха като злобна шега за „миришещия поминък“ на електората. Биволи нямаше, но вълци колкото щеш. Те се зъбиха, нападаха, разкъсваха всеки дръзнал да противоречи. Тези помияри именно Доган превърна във вълци. В своя глутница, която беше длъжна да споделя плячката с водача.

Не пророни и дума защо с неговата благословия „нашите се разправяха с нашите“.

Едва сега, останал на улицата, странстващ наемател, той реши, че нещо не било наред. И типично по агентурному прехвърли вината от болната на здравата глава…

Безсилен, изритан от „сараи“, придвижващ се със стария „Мерцедес“ на Гриша Ганчев, Доган зове цяла България за „реакция от страна на гражданското общество“. Дава за пример Германия, но всъщност бърка – става въпрос за Франция.

Тук сме сеирджии, на Балканите сме сеирджии. Гледаме груби нарушения на законността, на върховенството на закона и само наблюдаваме (Това не е вярно! Говори както му отърва. В България имаше протести, но тогава Доган мразеше улицата – б. р.). Чакаме някой друг да ни свърши работата“. Това отбелязва Доган, молейки се всички партии и обществото да го подкрепят.

Да излезе народът на улицата, за да се върне той отново в… Боянския сарай! И оттам лукаво да се изцепи като едно време в Кочан: Аз съм властта!

Подхлъзналият се от Олимп, поиска отново на върха. В полубожествения си облик на мъдрия, който единствено може разумно да „реже порциите“. И в това му начинание призова за помощ. Обществото, от което той странеше. Тоталитарният партиен диктатор, който днес реве за демокрация. А беше уж неин „архитект“. От подобна конструкция и инженерство обществото получи това - този 35-годишен „преход“ от развит социализъм на процъфтяващ олигархизъм…

Дълбокият прочит на прехода ясно вече показва как Ахмед Доган в нито един момент не се отклонявал от линията, начертана му от Андрей Луканов, виден комунист-капиталист, който създаде ДПС, за да спре подкрепата на етническите турци и мюсюлмани за Съюза на демократичните сили (СДС).

Освен зловещия сценарий на Доган, в словото му има и голяма доза плагиатство. Доган е окрал Делян Пеевски.

Защитната система на ДПС трябва да се възстанови, а това става с колективния живот на партията и възстановяването на колективните решения.

В един момент свикнахме да се срещаме само с политическия елит. Грешка, фатална грешка. Изместихме хората с политическия елит. Апелирам към директна жива връзка с хората, да познаваме техните проблеми и да направим опит за тяхното решаване“. Това казва Доган, но реално плагиатства от председателя Делян Пеевски. Той го изрече на митинга в село Могиляне, край гроба на 17-месечната Тюркян, на 26 декември 2023 година. ДПС трябва да се върне при вас – тези думи на Пеевски бяха посрещнати с овации от три хиляди души.

„Губим я накъде през последните 10 години, за което се извинявам, и ще направя всичко, което е по силите ми, за да го поправя, за да почнем да правим реални неща, които да виждате всеки ден, а не само да ви призоваваме да ни подкрепяте, когато дойдат избори. Ще бъдем до вас, за което си давам думата“, обеща Пеевски.

Какво се случи? Отговорът е в новата визия на Кърджали – какво беше градът в последните 15-ина години и как се промени за няма и година, открийте разликите и в Джебел от 20-летието на диктатора Бахри Юмер и кмета на новото начало Неджми Али.

Доган не спираше да говори за „промяна и изпреварващо развитие“. Не постигна нищо.

Промяната бе за него. Смени сараите с квартири, уискито с мента, докато председателят на ДПС Делян Пеевски вече изпревари останалите по това, което Доган трябваше да стори преди поне 25 години.

Доган не проумя, а и едва ли ще го стори. Най-ценният капитал не е в тайници и палати. Той е в хората.

Късно ли е, либе, за китки, а?

P.S. Проблемът на сарая си е проблем на самия сарай. Проблемът на ДПС е проблем само на ДПС.

А ДПС проблем с Доган от 9.30 часа на 24 септември 2024 година няма, защото той вече е само един български пенсионер, с непризнат сарайски стаж.

След като загуби „сараите“ си и сам се изключи от ДПС, опитът на Доган да закачи за неволите си цяла България е римейк на онази негова намеса във вътрешните работи на Турция по време на референдума за президентска република. Тогава в Анкара му се присмяха за призива „Не подкрепяй президентската република“, а изселниците дори не го отразиха.

Тогава Доган беше тъжен Сокол в „сарай“, днес е тъжен и в нелегалност.

Абе, някой знае ли къде живее Доган!?