Групата с име на скандинавска богиня и мисията ѝ да помним и почитаме миналото

Мистика. С музиката си „Фрея“ ни пренася във времена на древни богове и преклонение пред природата

Георги РУСИНОВ

Много преди авраамическите религии да се появят, човечеството е вярвало в множество божества, като всички те са били тясно свързани с природата. С тях хората са си обяснявали всякакви необясними за тях феномени като смяната на сезоните, дъждът, плодородната почва, бурите и още, и още. Тези, наречени впоследствие от християните езически божества са много по-стари, а голяма част от ритуалите, които народите са изпълнявали, умно са обвързани с новите християнски празници. Пример в България са лазаруването, нестинарството и други, приети от църквата практики. Паганизмът като официална религия умира в Европа с покръстването на Литва, която е последната езическа държава на Стария континент. До ден днешен обаче вярванията в старите божества продължават да са живи.

Може да се каже, че в България има една определена група, която изпъква с мисията си да не забравяме миналото и твори в така наречения стил нордик паган фолк. Това са пловдивчаните с име на скандинавската богиня на плодородието Фрея. Разговаряме с певицата Теодора Стоянова, приела за творчески псевдоним името ѝ и вече повече от 20 години прави музика в различни жанрове, гравитиращи около метъла. Учила се е от оперната певица и преподавател в Пловдивската академия Тони Шикерджиева.

Nightwish и Финландия като вдъхновение

Теодора споделя, че е имала невероятния шанс, благодарение на българина Пламен Димов, да се свърже със световноизвестната симфонична метъл група Nightwish през 2016-а. Тогава тя и съпругът ѝ Добрин Стоянов посещават Финландия и родния град на Таря Турунен, Туомас Холопайнен и Емпу Вуоринен (б.а. певицата, композиторът клавирист и китарист на групата) Китее.

„Докоснахме се до културата и красотата на Финландия. Заедно със съпруга ми, който ми акомпанираше на китара, се представихме пред любимата ни група, която за нас е голямо въздействие върху творчеството ни. Участвахме в международния състав Ocean souls, с който правихме интерпретации на едни от най-красивите песни на Nightwish. Там през 2016-а с Добрин започнахме заедно да свирим и се повлияхме от културата на Севера – от красивите, омайни карелски гори. Имахме щастието да бъдем там през лятото. Това беше Раят на Земята за нас. Видяхме белите нощи, когато почти не се стъмваше. Това роди у нас едно желание да представим тази култура в музиката си – нравите и обичаите на Севера. Започнахме да проучваме ритуалите на викингите – на тези малко по-различни от нас като светоусещане народи“, разказа тя.

Така, когато се завръщат в България създават проекта „Фрея“. Първоначално само двамата, но после намират сродни души, с които започват да творят заедно.

„С времето тези хора се променяха, а ние намирахме нови, които да отговарят на нашите идейни търсения. Така стигнахме до днешния облик на група „Фрея“, поясни Теодора.

Паганизъм, а не сатанизъм

Певицата признава, че се случва по-незапознати хора с термина паганизъм да бъркат понятието със сатанизъм. Неслучайно в началото на този текст обяснихме, че езическите религии са много по-стари от авраамическите, които раждат свои концепции за Ада.

„Това са доста различни неща като цяло. Да не говорим, че самият сатанизъм е преувеличен и е по-скоро християнско понятие, наложено за да осъди тези стари традиции. Със сигурност това, което правим, не е сатанизъм и няма нито една песен, която да възхвалява Сатаната“, с усмивка отговори Теодора.

Тя продължи с това, че най-важно е музиката, която създават, да има облик, а именно защото се случва посланията им да биват разбирани погрешно, те са толкова активни в участието по фестивали, които показват средновековната и античната култура, за да покажат на хората какво всъщност е творчеството им. Но за това по-нататък в текста.

„Няма как да създадеш северна музика, без да познаваш контекста, в който тя е използвана, предназначението ѝ. Това ни отведе към средновековните и античните фестивали, които пресъздават тези отминали епохи и където тази музика е била валидна и използвана. Днес се появяват все повече групи, които се обръщат към тази култура. Ние самите също сме инспирирани от групи като Wardruna и Heilung. За нас те са пионери, които са ни показали красотата. Винаги нашето усещане е било да покажем тези стари вярвания такива каквито те са за нас. В началото търсихме ритуалистиката във викингските поверия. Пресъздавахме различни ритуали, които вплитахме като сценография в нашите изпълнения и концерти. Всъщност самите ни концерти представляват нашия прочит да почетем боговете, предците ни, нашите корени“, посочва Фрея.

Тракийски, славянски и древнобългарски вярвания – част от музиката им

Теодора обаче е категорична. С времето не се съсредоточават само и единствено върху северните вярвания, макар и силно инспирирани от тях.

„Потърсихме отражението върху българската култура от траките, от славянските народи. Имаме песни, които са композирани точно от ценностите на тези наши предци. Реконструираме музикални инструменти, които са се използвали в миналото, като Давидова лира, която е характерна за римската култура, Орфеева лира – свързана с мита и култа към Орфей, нещо характерно и за нашите земи. Използваме български фолклор, но от един по-минал период, не този, който познаваме днес, свързан с Възраждането“, казва тя и дава за пример техни интерпретации на песни като „Лазаре“, „Шарена гайда“:

„Но те също не са типичният фолклор, който хората са свикнали да слушат, а малко или много са приспособени към нашия стил. Имаме и наш вариант на „Притури се планината“, която не я пея като типичната фолклорна певица, защото не търсим това усещане. Уважаваме изключително много българския фолклор и има много талантливи фолклорни групи, които могат да го представят такъв какъвто е“.

„На прага“ – български фолклорен мотив от 16. век през звука на паган фолка

„Фрея“ обаче представят по свой начин усещането си за тези традиционни ценности и дори наскоро имаха невероятния шанс, по думите на Теодора, да открият запазен български фолклорен мотив от 16. век. По него разработват авторската си песен „На прага“, чиято премиера беше на 1 октомври.

„Този мотив не звучи като характерната фолклорна музика, която сме свикнали да слушаме. Това е обяснимо поради много фактори. Това усещане искаме да пресъздадем и в нашата музика. Проектът е с ръководител Петя Крушева и е реконструкция на българска музика и обичаи от този период“, посочи тя.

Средновековни и антични фестивали у нас набират скорост

Те традиционно се провеждат у нас вече над 10 години, казва Фрея.

„Но малко или много те са съсредоточени донякъде в по-затворени кръгове и като че ли не са достигнали популярността, която заслужават сред масовия слушател. Ние го приемаме и като наша мисия – да разпространим тези ценности и идеали на средновековната и античната култура. Затова влагаме усилия да се представяме на такива фестивали в България и чужбина“, коментира певицата.

Тя предварително прави уговорка докато коментира епохата на Средновековието, че в нея има много жестокости.

„Всичко това трябва да ползваме като уроци на миналото, които не бива да повтаряме днес. Така че при всички положения има защо тези неща да се знаят в съвременния свят, където наблюдаваме едно чувство на презадоволеност у хората по отношение на информация, модернизация. Това със сигурност помага на човечеството, но мисля, че донякъде сме забравили своите корени и това, което ни прави човешки същества. Така, че припомняйки си ценностите на отминалите епохи, си припомняме какви да бъдем“, категорична е тя.

Групата взе участие във фестивала, който показа келтската култура в Бургас. По думите на Теодора, той е бил много отворен към публиката и най-малките, за които е имало занимания.

„Келтската култура не беше натрапвана, а по-скоро показана в своята красота, за да може хората да я оценят. Лично ние се включихме с музика от Античността. Както споменах, ние правим различна музика. Имаме готска, представихме и тази повлияна от траките. Специално за келтската култура имаме авторска песен, посветена на традицията Самхайн, който празник е по-известен като Хелоуин. Тези традиции ги имаме запазени и в днешния свят, но масово не се знае откъде са тръгнали, а е хубаво да е ясна тяхната автентичност. В миналото не е било с маркетингова цел – да се продават балони с тикви и т.н., а едно съвсем друго значение, което има много повече отношение към човешкото, отколкото просто да се продават бонбони и да се обличат костюми. Показва се едно отношение към мъртвите, към отвъдното, едно преклонение към тези сили, което в днешния свят малко или много се е позагубило“, посочи изпълнителката.

От Бургас обаче са очаровани и зимата пристигат отново край морето като част от турнето си с друга българска група, която също има за мисия да възстановява ценностите на миналото, но в стила на блекметъла – „Северия“.

„Всичко това отново ще ни доведе в любимия Бургас през декември. Много ни хареса тук“, завърши Теодора.