Александра Георгиева живее и работи в Бургас.
Искрено вярва в науката и в силата на думите.
Старая се да помагам на децата да видят и да разберат изумителния свят, в който живеем.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-жо Георгиева, нашия разговор водим в навечерието на Деня на народните будители, което ми дава повод веднага да ви попитам първо за това какво е вашето определение за народен будител и второ, има ли такива будители в наши дни?
– Харесвам думата будител, носи в себе си определен заряд. Хората, които носят това звание са личности с призвание, които успяват да променят поне част от света наоколо. Будителите са тези, които завихрят времето и увличат останалите с делата си.
За мен днес това са учените и хората, които се занимават с превод и издателска дейност. Искрено вярвам, че се нуждаем от просвета в пълния смисъл на тази дума.
– Вие преподавате в начален етап в ОУ „Пейо К. Яворов“. Какви са днешните деца? Разбирате ли ги напълно?
– Да, преподавам в ОУ „Пейо К. Яворов“. Днешните деца са прекрасни, каквито са били винаги децата. Умни, смели, любопитни, откровени. Децата имат нужда на първо място от обич и приемане, разбирането идва след като има доверие. Доверие се гради бавно, търпеливо и постепенно. Възрастните често изискват от децата без да дават обяснения, очаквайки безпрекословно следване. Никой не обича да му нареждат. Според мен не ние трябва да разбираме децата, те трябва да разбират нас. Тогава доста по-лесно ще общуваме помежду си.
– Как смятате: има ли ясно изразен конфликт между дигиталното поколение, което се ражда с телефона в ръка, и онези, които са традиционалисти и залагат на живия контакт?
– Всички днес сме с телефоните в ръка. Напълно невъзможно е да живеем без телефон и интернет. Никога не съм смятала за честно децата да ползват телефон половин час на ден, когато не виждат същото от страна на родителите си.
Днешните деца и юноши държат на живия контакт не по-малко от нас. Те обичат да са навън, сред приятелите си. Достатъчно е да се огледате по улиците, пълно е с прекрасни млади хора, които общуват помежду си.
– Като учител ви питам – за или против сте телефоните в клас?
– Отговарям на този въпрос от позицията си на преподавател в начална степен. По време на час на нито едно дете не му хрумва да използва телефона си. Ние имаме съвсем други задачи и сме заети да учим. Аз съм традиционалист в работата си. Мога да преподавам съвсем спокойно без интерактивен екран и интернет, но уча учениците си как да използват интернет. Говоря за медийна грамотност, за проверена научна информация, показвам кое е правилното място за езикови справки. Съвременната образователна система е немислима без технологии.
– Успоредно с преподавателската си дейност Вие сте и писател – автор на поредицата от книги за деца „Агата“, която вече е издадена в Германия и Китай – кое Ви провокира да пишете?
– „Агата“ никога не е била издавана в Германия. Правата са продадени в Китай, но все още не сме видели истинските хартиени преведени книги.
Писането, поне за мен, е споделяне. Желанието да разкажеш нещо, което те е развълнувало, докоснало. История, която е дошла при теб, и сега ти трябва да я разкажеш. Писането е да разкриеш част от собствения си свят на останалите.
– По-лесно ли се твори за деца или напротив, далеч по-трудно отколкото за възрастни?
– Анализите на творческата работа са за критиците на произведенията. Аз съм просто разказвач. Когато имаш какво да кажеш, го казваш. Не е съзнателен избор да създадеш нещо за деца или възрастни хора. Децата, а и възрастните читатели, безпогрешно усещат, когато писателят е творил за някого. Писането преди всичко е искреност, не мисля, че писателят избира за каква публика да пише.
– Ваши колеги писатели твърдят, че модерният свят е ленив, и то най-вече мисловно. Присъединявате ли се към тази теза, или я отричате?
– Всяко поколение отрича следващите. Прабаба ми искрено вярвала, че в телевизора живее дяволът. Когато книгите са станали относително достъпни, възрастните забранявали на децата да четат, защото не работели на полето. Да не говорим за това, че образованите жени са били изключение.
Модерният свят е друг. Не е ленив, разбира се. Скоростта, с която живеем днес, е несравнима с тази от преди десет години дори.
Образованите, търсещи и мислещи хора никога не са били мнозинство.
– На какво искате да научите най-вече своите ученици и всички онези, които се докосват и до книгите Ви?
– Надявам се учениците ми да пораснат умни и съзнателни личности, които да имат дързостта да се борят и защитават ценностите си. Иска ми се да разбират какво носят знанието и свободата и никога да не спират да се стремят към тях.
– Забравят ли се изконни ценности? Създават ли се нови?
– В никакъв случай не бих се наела да казвам какво са „изконни ценности“. Наивно е да смятаме, че можем да живеем в общество, което не се променя. Децата, които растат днес, не са тези от преди 50 години и не трябва да бъдат. За тях ценното е различно. Това, че големите хора не разбират дадена ценност, не я омаловажава.
Моите родители са ме учили, че трябва да се държиш с другите така, както искаш те да се държат с теб. Ако днес всеки се замисли над тези съвсем обикновени думи, бихме приемали всичко наоколо доста по-спокойно.
– Вие ще започнете да водите детски читателски клуб в Бургас, който ще отвори врати от 9 ноември, в Центъра за млади таланти, където ще учите децата от 1 до 4 клас как да разбират книгите. Как ще ги извадите от видеото, ТикТок и ще ги накарате да заложат на хартията и четенето?
– Водя читателски клуб вече шеста година в училището, в което работя. В „Центъра за млади таланти“ започнахме да работим за втора поредна учебна година.
Не вадя никого от никъде. Децата четат с огромно желание.
В работата си никога не съм усещала необходимост да се боря с приложенията в телефоните на децата. По-скоро са нужни повече добри истории за четене.
