Георги РУСИНОВ
Единодушно, присъстващите жители и кметовете на общините Приморско, Царево и Созопол казаха „не“ на идеята за създаването на първия морски резерват в България. Срещата бе инициирана от страна на „Грийнпийс“ и кметът на Приморско Иван Гайков. Тя продължи по-малко от час, тъй като предложението на природозащитниците не срещна подкрепа у никой от присъстващите, а те бяха повече от гласовити по темата.
Началото бе дадено от координаторите на програмата „Живо Черно море“ от „Грийнпийс“ Мартин Томов и Кремена Ватева. Те обясниха, че на 31 октомври единствено е била внесена подписка от 15 000 граждани, които застават зад идеята за морски резерват „Маслен нос“.
„Това не е официален документ, но показва подкрепата на всички български граждани. Темата за природата трябва да ни обединява всички нас. Когато предложението бъде внесено, всяка една заинтересована страна ще има възможност да се изкаже предварително. Преди това искаме да говорим очи в очи с вас“, заяви Томов.
Кремена Ватева също подчерта, че наистина е важно да се отбележи, че нищо официално не е внесено в нито една институция.
„Решихме, че е важно да се срещнем първо с местната общност. Не искаме да налагаме решение отвън, а да го вземем заедно“, посочи тя.
Идеята на „Грийнпийс“ да се тръгне в посока да поискат от МОСВ обявяване на първия изцяло морски резерват идва от необходимостта първо Черно море да бъде опазено максимално, така че да има повече риба в него и то да бъде и за следващите поколения.
„Черно море вие го познавате по един много непосредствен начин. Ние започнахме нашата работа първоначално с учените, защото те имат друг поглед върху екосистемата. Те го виждат чрез техните научни методи и данни. Желанието ни е да срещнем тези две гледни точки – на учените и на местната общност и те да работят заедно в посока на реалното опазване на Черно море. Един поддържан резерват, каквото е нашето предложение да бъде направен, изцяло морски, той не е просто резерват, така както по принцип се възприема понятието. В поддържания резерват има поддържащи дейности, което означава, че има човешки дейности, а това означава запазването в максимална степен на природата. Така в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план говорим за нарастване на популациите на рибите, и на биомасата. За това има научно доказани емпирични данни от много резервати от различни места по света, включително и с климат като нашия. Черно море има своите особености, да. И точно затова идеята е да се срещнат научните данни, с вашите практични такива“, каза още Ватева.
Думата започнаха да взимат присъстващи граждани, които от самото начало показаха, че не са съгласни това да се случи на територията на трите общини. От „Грийнпийс“ отговориха, че това не касае Созопол и Царево, но присъстващите кметове Тихомир Янакиев и Марин Киров оспориха това като посочиха, че видно и от единия лист информация, която са предоставили на общността, това се вижда.
Представители на рибари от трите общини говориха за това, че основният проблем тук е траленето и няколкото изоставени мидени ферми и че заради това няма нужда да се създава резерват, а просто отговорните институции да си свършат работата. Друг проблем, който местните видяха е, че на тази среща не са посочени никакви параметри и рестрикции и попитаха как да се съгласят с нещо толкова неизвестно.
Основните притеснения, изказани и от кметовете са, че няма да се засегне само рибарската дейност, а и много други, касаещи туризма, откъдето и основният поминък на местното население. Иван Гайков и Марин Киров дадоха за примери случилото се с резерват „Ропотамо“ и защитената местност „Корал“, но от „Грийнпийс“ репликираха, че това няма общо с резерват „Маслен нос“.
Разговорите продължиха още в тази посока, като в крайна сметка край на срещата дадоха жителите на трите общини и градоначалниците, които напуснаха заседателната зала в Приморско.
Гайков, Киров и Янакиев коментираха пред журналисти след това, че при такъв развой на срещата, едва ли ще има инициирана следваща подобна.
„Това, което провокира нашия интерес срещата да бъде проведена в толкова широк мащаб бяха последователните и добре обмислени действия от тяхна страна, касаещи позициониране през различни медии и спекулирането с една шамандура, олицетворяваща чистотата на Черно море. Мен лично това ме засегна, тъй като се цитираше територия – мидена ферма на територията на Община Приморско. След като разбрах, че Басейнова дирекция не успява да намери собственика, за да го накара да изчисти и останалите четири шамандури, ние с част от рибарската общност решихме на доброволни начала да почистим конкретното място. В това време се чухме с „Грийнпийс“, за да им заострим вниманието, че проблемът ще бъде решен. Тогава разбрахме, че те са входирали тяхно предложение за създаване на първи морски резерват в България. Предвид обхвата на територията и предвид рестрикциите в тази зона не ни остави равнодушни. Тази среща беше провокирана най-вече от факта, че предходни срещи са се случвали в много по-тесен кръг с един рибар и представител на друга асоциация. Такива срещи е имало през юли, трябваше да се случи и септември“, заяви Гайков.
По думите му категорично е дадено становище не само от хората в Приморско, но и от тези в Царево и Созопол, че са против създаването на такъв резерват.
„Нашата територия около 40% е защитена. Имаме резервати, стопанисваме ги много добре, но отнемане на възможностите за воден туризъм, водни спортове и въобще перспективите за туристически курорти, които са национални, няма как да допуснем това. С лека ръка и с една линийка да ни заградят. Няма да допуснем да се случи същото, което се случи и в Община Царево“, категоричен бе той.
Колегата му Марин Киров отбеляза, че не е правилен подхода на природозащитниците и опитът такава идея да се приеме през институциите.
„На място не ни предоставиха категорични и ефикасни доклади. Непрекъснато казваха, че се доработва. Нито веднъж, когато се прокарва защитена зона, процесът не е съпроводен от представяне на доклад за оценката на въздействието на тази зона върху нормалния живот в съответната община. Тук съвсем нормално идва позицията на трите общини, че ние сме против резерват „Маслен нос“. По време на самото обсъждане си позволиха да кажат, че Созопол и Царево не са засегнати от зоната. Те предлагат карта, в която Лозенец, части от Созопол са в зоната, но казват: „Вие какво се обаждате? Вие не сте засегнати!“. Дори и да не сме засегнати, няма да оставим Община Приморско сама в тази битка, защото дълги години Община Царево беше сама в битката с екологичните организации. Ние имаме ужасно лош опит със зоната около плаж „Корал“, която отпадна в съда като незаконосъобразна, защото се бързаше. По същия начин се бързаше и за сухопътна защитена зона „Корал“. Там пък се оказа, че екологичният доклад е съвсем нелегитимен и оспорен от всички участници в процеса. Когато видяха, че не могат да прекарат защитена територия около „Корал“, директно ни наказаха законово като прокараха 500-метрова забрана за строителство в Лозенец. Това накърни правото на собственост на над 300 собственици на имоти и ощети общината с 600 000 лева. И когато ние изложим всички тези доводи защо сме против, имаме недоверие, защото те не са ни представили адекватни документи, те най-високомерно ни казват: „Ама вие нищо не казахте за морския резерват“. Напротив казвам го – нямаме отговори на това защо точно тук, защо на място, където има три развити общини, а не на Иракли примерно, където няма община“, заяви кметът на Царево.
По думите му наблюдаваме поредния опит за прокарване на резерват чрез конкретни концерти и събития в София.
„Именно там са събрали 15 000 подписа и казват, че подписката е желание на българите. Не е адекватно да си играем такива игрички – да затваряме пътища с протест, трите общини да събираме подписи. Че ние ще извадим подписка с 40 000 души тогава. Затова искахме тази среща, да се проведе на полето на аргументите, но те нямат такива. Те отново казват, че понеже местните сме глупави и не разбираме как да си запазим природата и рибата, затова те ще го направят вместо нас. Рибарската общност е категорично против и ние като граждани и хора, които имаме визия – и трите общини искаме да развиваме пристанища и лодкостоянки, е нормално да сме против“, добави Киров.
Кметът на Созопол на свой ред коментира, че не е получил отговор защо точно тук са избрали да е този първи морски резерват, а не в Иракли примерно.
„Какви са критериите, за да изберат точно тази зона и спрямо кои други зони са я сравнявали, за да вземат решението, което предлагат. Отвътре бушува в мен едно притеснение, че точно през такива срещи, те ще кажат: „Ето виждате ли? Те не обичат природата!“. Напротив ние си я обичаме. Аз 52 години живея в Созопол и толкова години се борят този град да е хубав и чист. Няма кой да обича повече родното си място от всеки един от нас. Аз съм дълбоко сигурен, че няма как вие да дойдете от София и да ми кажете, че обичате повече Царево, Приморско или Созопол повече отколкото ние си ги обичаме. Затова подходът, който те прилагат, е извън всякакво съмнение грешен. По този начин се казва, че действията им се легитимират, срещайки се с по един-двама души. Днес видяхте едно мнозинство – хора от различни прослойки и бизнеси казаха „не“. Ето това е среща. Правилно поискаха хората да се води протокол на срещата, за да може да се отчете колко души са били, какво се е казало, какво се е предложило, имало ли е позитивни, негативни. Кметовете ги питахме и за оценката за въздействие, а тя включва в себе си икономическия аспект“, каза той.
Според него ИАРА е институцията, която трябва да следи за дънното тралене, което е забранено в Европейския съюз и никъде не се прилага. Тримата градоначалници се обединиха около това по-скоро от „Грийнпийс“ да окажат необходимия натиск със справянето с този проблем като сезират институциите и обявиха, че са готови на пълна подкрепа в такива действия. Но резерват, засягащ толкова много човешка дейност – не. Ако е на 5-10 мили навътре в морето, тогава според тях няма да има проблем, но не и когато стига до бреговете на трите общини.
„Аз съм абсолютно убеден, че след днешната среща, те няма да поискат повече да се срещнат с местните хора и ще използват добре познатата ни теза, че „арогантните кметове и глупавата местна общност не разбират от екология и ние трябва да им помогнем“, посочи Киров.
„Фактът, че след поредица от разговори, които водя с тях, прекроиха линиите толкова лесно…Ами направо да ги махнат“, пожела Гайков.
„Нека бъдат така добри и да настояват на отговорните институции да се справят с проблемите. Законите трябва да се спазват“, каза Янакиев.
След днешната среща темата стана още по-гореща, като предстои да видим кога и каква идея точно ще внесат в МОСВ природозащитниците.
