Откровение. „Няма такъв град в света, не само в България, който толкова много да е възпят с песни“, казват Мария и Владо
Георги РУСИНОВ
Любимият дует на Бургас вече над 40 години е на сцена и раздава добро. Владо Спасов и Мария Чернаева са професионална двойка, не семейна, както признават, че често ги бъркат, но са си изключително близки един на друг – като брат и сестра, по думите и на двамата. Името на тандема, разбира се, е Дует „Бургас“. Преди дни отбелязаха четири десетилетия творчество с юбилеен концерт в НХК. За целия си труд през годините, напълно заслужено Спасов и Чернаева бяха предложени за почетни граждани на града и одобрени с пълно мнозинство от Общинския съвет. Репортер на „Черноморски фар“ разговаря с тях по темата, като първо дадохме думата на нежната половинка в творческото дуо.
„Много сме щастливи за този приз. Ние не сме очаквали това. Всички други отличия ги имаме, включително и „Свети Николай Чудотворец“. 40 години творим в този град. Всички наши песни са посветени на Бургас. От 83-та година сме заедно и си останахме тук. Имахме възможност да заминем и навън, и в София, но не го направихме. Няма такъв град в света, не само в България, който толкова много да е възпят с песни. Много сме признателни и благодарни. Всеки творец обича да бъде възнаграден за труда си. Радваме се, че ни обичат толкова много хора“, заявява тя.
Името на дуета им е напълно отговарящо на цялото им творчество, посветено на Бургас. Изпълнителката си спомня и обяснява как решават да се спрат именно на него.
„От 83-та година, когато имаше конкурс за оркестър „Бургас“, който беше създаден от великия композитор и бургазлия Иван Пантелеев, от 1500 кандидати ние с Владо бяхме избрани за солисти. Имаше после политически интриги, свалиха Пантелеев и продължението беше „Горещ пясък“. Аз заминах за Германия тогава, а Влади си остана в училище. Той между другото 45 години учи вече няколко поколения в този град. Като се върнах през 93-та започнах да пея в самостоятелни програми, а Влади всяка нощ идваше с цветя и сълзи в очите. И аз му казах: „Хайде да направим дует „Бургас“! Едно продължение на нашето взаимно творчество“. И така се събрахме и направихме този творчески тандем“, разказа Чернаева.
Дуетът има три издадени албума като първият е с името „Възкресение“ – символ на възкръсналата им творческа връзка след 10 години раздяла.
„Вторият и третият вече бяха продължението. Последният албум е „Бургас завинаги в сърцето“. Такова беше и мотото на юбилейния ни концерт“, посочи тя.
А това събитие е било като рожден ден.
„Тогава каниш най-любимите ти хора, с които е свързан животът ти. Тонито (б.а. Тони Димитрова), когато прохождаше, тя беше по-малка, още не беше започнала с Диомов и „Горещ пясък“, но сме си много близки. А с Ева и Гого сме много стари приятели. Работили сме много заедно в интерхотел „България“ след като се върнаха от Норвегия и преди да се съберат в „Тоника“. Тогава се казваха „Домино“ с Краси Гюлмезов. Много близки си бяхме. Затова исках на юбилейния ни концерт да съм с хора, свързани с нашата история, а не със случайни певци. Сценарият и режисурата бяха на прекрасния Маестро Диомов. Драго Драганов пък винаги съм си го обичала. Той е прекрасно момче, страхотен водещ и шоумен“, обясни певицата.
Чернаева разказа и как по един или друг начин децата поемат по техния път.
„Интересното за този концерт е, че моята дъщеря, която също е музикант, като първия ми съпруг, е написала половината от песните ни. Ученичка е на Влади. А неговата дъщеря Меги пък написа текста на песента за таткото. На 35-ата годишнина моята дъщеря пък написа текста на песента за майката. Хората бяха много развълнувани, прекрасно беше“, сподели бургазлийката.
Друг жест, който ѝ е направил много силно впечатление след концерта и който разказа през сълзи, е историята на едно момче от сиропиталище.
„Аз имам медицинско образование и работих много години в сиропиталището като фелдшер. С Влади после сме пели много по техните балове. Та сега на юбилейния концерт първият човек, който ни поднесе цветя, беше едно дете от сиропиталището, което вече порасна. Непрекъснато беше по операции миличкото и като се събудеше, непрекъснато ме питаше: „Г-жо докторке, ти майка ми ли си?“. И това момченце оцеля и направи свое семейство. Това е наградата – правил си добро и то ти се отплаща“, емоционално сподели Чернаева.
Спокойна е, че музиката им ще остане, а това творчество, изцяло посветено на Бургас, пленява дори и малките.
„Преди 2 месеца се разхождам до нас край пазар „Краснодар“ и идва едно малко момиченце, 5-годишно, и казва на майка си: „Мамо, мамо, това не е ли онази лелка, дето пее „Не мога Бургас да оставя“?“. Ами това е изпълнена мисия, когато и децата ти пеят песните. Нормално, нас няма да ни има един ден, но музиката ни ще остане. Затова е важно да възпитаваме на добро, да обичаме града и държавата си, да останем тук, да не заминаваме навън. Това е посланието. Нашите песни винаги са били такива – за морето и Бургас. Не бих си представила някъде другаде да живея освен тук“, коментира с усмивка тя.
Партньорът ѝ в дуета Владо Спасов цял живот работи като учител по музика в Началното базово училище. Той е там от първия ден на школото, когато тъкмо е завършил Учителския институт.
„Нямаше нищо – чинове, шкафове. Но отворихме. И знаете ли? Не съжалявам! През всичките тези години. Знаете ли колко е хубаво?“, категоричен е той.
Ако случайно има човек, който не ги познава, първото впечатление, което двамата правят, е на изключително добри и земни хора.
„Няма друг начин. Създадени сме да даваме любов и доброта на този свят. Гадни могат да бъдат всички, но да си истински, земен човек, това е истината. Ям си шамарите, поемам си юмруците, но няма да ме променят. Аз си оставам същия обикновен човек. Казват ми, че сега като ни дадели почетното гражданство на 6 декември, с нас нямало да се говори. Глупости на търкалета. Аз съм си същият. С Мария никога не сме търсили това признание. Не сме си и мислили, че това ще ни се случи. За нас важна е била любовта на бургазлии. Тя ми е като сестра, аз съм ѝ като брат, защото тя няма брат, аз нямам сестра. Знам, че Мария ще стане посред нощите за мен, както и аз ще го направя за нея“, кратко, точно и ясно описва философията, с която живеят двамата.
За земните им характери говори и фактът, че когато, по думите на Владо Спасов, тръгнат от „Альошата“ и трябва да стигнат до общината, им отнема не няколко минути, а минимум 15.
„Хората ни спират. Не само като певци и защото обичат песните ни, но и като граждани, които милеем за този град. Споделят с нас, питат ни. Знаете ли колко е хубаво? Затова казвам, че не сме го търсили това признание. Благодарни сме, разбира се, на нашия кмет, общинските съветници, че всички единодушно ни одобриха без едно „Ама“, за което ще им благодаря като се видим на тържествената сесия“, обясни той.
И той посочва, че са имали възможност и двамата да отидат в чужбина, но са отказали и са избрали родния си град.
„На крака ни идваха отвън. Имаше такива препитвания навремето, търсеха се изпълнители. Можехме да сме в Италия, Турция, харесваха ни като дует. Ние решихме да си останем в Бургас. Великият Вили Казасян, който ни избра заедно с Мария в Държавния оркестър, ни искаше в София, но партията не ни пусна. Тук трябва да спомена и Иван Пантелеев, лека му пръст, защото той ме направи професионален певец. Но навън решихме да не отидем. Останахме си тук, издадохме три албума, обичат си ни бургазлии“, каза певецът.
Спасов е щастлив, че юбилейният им концерт е завършил с песента им от първия албум „Завръщане в Бургас“.
„Щастливи сме, че хората пеят с нас, обичат ни. Какво друго ти трябва? Това сме търсили – любовта на бургазлии, на които отвръщаме с такава. През 2017-а ни наградиха и с почетния знак на Община Бургас. Не са много хората, които го имат. Това, че някой те е оценил, е страхотно. Но при нас не е било самоцел“, уверен е бургазлията.
Признание огромно за него е, че във втори курс в Учителския институт му преподава не кой да е, а Константин Ташев – композиторът, написал музиката на „Момчето, което говори с морето“.
„Той ме взе и ме заведе в театър „Адриана Будевска“. Започнахме репетиции да направим един велик спектакъл по стиховете на Христо Фотев – „Словесен пейзаж“, режисура на Недялко Йорданов. За пръв път се срещнах с тези хора и едва не припаднах. Пет години напред нямаше билети за този спектакъл. Ходихме в София, в Ленинград. В театъра се запознах и с Аглика Бояджиева, която също ще стане почетен гражданин“, сподели той.
Спасов коментира също как съдбата го среща с Мария Чернаева в оркестър „Бургас“.
„Работих вече като учител няколко години, когато чух, че се прави този конкурс за солисти и реших да участвам. Много народ се беше записал, от цялата страна – по 40-50 души за място се борехме. Чак се чудех какво правя тук аз – даскал по музика? След 2 часа отивам и гледам, че съм в шестицата. Не можех да повярвам какво се случи. След втори тур ми казаха, че ще ми се обадят да ми кажат дали съм избран. Аз съм роден на 22.02. При мен всичко е двойки и съм щастливец. Годината, която съм роден, 1957 – пак прави 22. Роден съм във вторник, в 2 часа посред нощите. Даже колата, която си купих, без да знам, като събера цифрите от номера пак се получава 22“, разказа той и продължи:
„На 19 февруари мама има рожден ден, Бог да я прости, и идва при мен д-р Петьо Бодуров, който беше с оркестър „Бургас“ и ми казва, че до 1 март трябва да съм си събрал всички документи, защото отивам в оркестъра като солист. Прегърна ме и ми каза, че Вили Казасян ме е избрал лично с думите „това е човекът“. Нямаше начин да не ревна. Пък само аз си знам как се стърпях до вечерта, когато се събрахме за рождения ден на мама, да ѝ кажа, че по-малкият ѝ син е сбъднал детската мечта. Това беше най-големият подарък, който можех да ѝ направя. Сега дори ми се плаче, като разказвам. И майка, и татко знаеха, че искам да пея и подкрепяха моето развитие“.
А за Бургас е категоричен в любовта си.
„Дори и да ми дават пари да се преселя в София, това няма да се случи. Ние с Мария просто дишаме този въздух тук, имаме нужда от него. Никой не може да отрече, че Бургас е бохемският град на България. Каквото и да ти говорят софиянци, те ходят на море, а ние сме си тука. Това си е най-доброто място за живеене наистина. Тази атмосфера я няма в други градове. Хората дори са по-различни“, убеден е изпълнителят и призова:
„Трябва да сме добри. Бургас трябва да бъде град на доброто. Тука сме си и ще продължаваме да правим песни, докато Господ ни дава гласове и сили. Бургас е всичко за нас – начин на живот, мястото, където се реализирахме, изгледахме си децата. Дъщеря ми тръгна по моята пътека и вече е преподавател в Базовото училище. Всичко, което може да поиска един човек, е Бургас. Всичко което правиш, се отразява на живота ти и какво най-вече даваш. Ние ще раздаваме добро и нашата музика. Нека всеки да раздава това добро, което има“.
