Срокове. Това не може да стане по-рано от учебната 2025 – 2026 година
Дона МИТЕВА
Отваря се отново дебат за увеличаване с една или две седмици на учебната година. Въпросът трябва да намери генерално решение, а не само да се хвърля в публичното пространство като дъвка. Това е мнението на Константин Янков, регионален синдикален лидер на Синдиката на българските учители.
От близо седем – осем години тази идея се завърта регулярно в публичното пространство. Сега това се случи във връзка с обявеният в крайна сметка за неучебен трети януари от Просветното министерство. Повдигна я министърът на образованието Галин Цоков в национален ефир, като контрапункт.
„Смятам, че няма нищо по-нормално от това годината да започне една седмица по-рано и да има по-нормални ваканции по време на самата учебна година. Да няма такива изпълнения по един ден, по два дена. По-добре е рано започване, отколкото удължаване с една седмица, защото става много горещо, а в голяма част от училищата няма климатици.
Хубаво е на два месеца да има някаква ваканция. В другите държави е така. И там учебната година е доста по-дълга, макар броят на учебните дни да са като нашите. Само че там имат много по-чести ваканции. В Германия например, ваканциите им са по две – три седмици. И тогава цялото семейство се изнася и отиват на почивка някъде.
При нас е много дълга лятната ваканция, а през годината – много малко. И учители, и ученици се изморяват. В интерес на истината учителите се изморяват много повече, защото учениците не си дават много зор“, коментира Янков.
Той смята, че дори не е необходимо началото на учебната година да бъде строго фиксирано като дата. А просто да започва в понеделник.
„По темата за началото на учебната година всеки се чувства компетентен. Но не мисля, че това ще се случи скоро. Най-рано може това да стане не за следващата, а за по-следващата 2025 – 2026 година. Но трябва да се избистри решение, което не виждам за момента“, обяснява Янков, подчертавайки че не липсват и традиционалисти, които смятат, че 15 септември е едва ли не национален празник.
По негови думи по-важно е не това, кога ще започне учебната година, а да се хвърлят усилия върху редуциране на учебния материал.
„Същинските промени по отношение на учебните програми не се случват – всичко е замразено. Големите реформи, които се афишират, включително и по учебното съдържание, са палиативни, чисто козметични. Сменят се един термин с друг.
Ако говорим за намаляване на информационната претовареност на учениците, трябва да се види по кои предмети какво може да се редуцира и преструктурира. Например смятам, че математиката е прекалено сложна за нашите ученици в горен курс. Те учат математика, която е за висшето училище. Защо им е необходима? Но от друга страна не трябва да се отива към другата крайност – прекомерно елементаризиране, за сметка на компетентности. Трябва да се намери баланс между умения и знания. Това трябва да е същинският разговор“, заключи учителят, който е с дълъг трудов стаж в образователната система.
