Смело сърце: В огъня, за да спасиш живот

Изпитания. Тежка година за бургаските огнеборци

Георги РУСИНОВ

Пожарникарската професия рядко дава шанс за пауза. Всеки сигнал, всяко произшествие носи след себе си емоции, висока отговорност и риск. За главен инспектор Валентин Великов, началник на Първа районна служба в Бургас, 2024 г. тя остава белязана от предизвикателства.

„През последните години се забелязва значително увеличение на пожарите в горски фондове и сухи треви, причинени от глобалното затопляне. За съжаление, освен че броят им се увеличава, сложността също расте“, споделя главен инспектор Великов.

Големи изпитания дойдоха тази година не само на местно ниво, но и с подкрепа за съседни области. Един от големите пожари се разрази в землището на село Воден, в Ямболска област.

„Пожарът беше на площ над 50 000 кв.м. Екипите ни работиха на ротационен принцип около седмица в координация с местните служби и Община Болярово“, казва Великов.

Не по-малко предизвикателен бяха и пожарите в Благоевградско. Районите около селата Църварица и Черепово се оказаха под заплаха от стихия, която опустоши 150 000 кв.м.

Местната реалност също беше изпълнена с множество сериозни случаи. В средецкото село Богданово пожарите обхванаха голяма площ широколистни гори,

„Там беше важно да осигурим координация между службите в Бургас, Средец и други подкрепящи звена“, посочва главният инспектор.

Докато в Созопол се наложи борба със стихия на 10 000 кв.м., която доведе до материални загуби. В тези операции се включиха екипи от Царево, Приморско, както и местни доброволци.

Книгата на пожарникаря

„Всеки пожар е като отделна книга. Прочиташ я веднъж и после отваряш на съответната глава, когато ти потрябва. Всеки детайл – посоката на вятъра, влажността, релефът, типът на растителността – всичко се преценява в движение“, обяснява Великов, добавяйки, че екипите преминават постоянни обучения и семинари, за да са на върха на възможностите си.

Необходимостта от координация се вижда във всекидневната реалност на службата.

„През тази година имахме 486 сигнала за произшествия, а това означава много работа за хората ми“, допълва Великов.

Да спасиш живот

През февруари службата беше изправена пред едно от най-големите предизвикателства за годината – пожар в Центъра за психично здраве.

„Успяхме да евакуираме около 110 пациенти. За щастие, нямахме пострадали, но гасенето бе сложно, заради изолаторите и металните решетки около сградата“, споделя Великов.

Друг значим случай беше пожар в Химията, където се наложи евакуация на 270 ученици заради задимяване от горящ проточен бойлер.

„Управлението на училището реагира отлично, като още преди пристигането ни успяха да изведат децата на безопасно място“, казва той.

През юни екипите се озоваха пред още едно тежко предизвикателство – пожар в локомотива на бързия влак София – Бургас.

„Евакуирахме над 100 пътници“, казва той, споменавайки и друг случай от същия месец, когато успяват да спасят дете и възрастна жена от пожар във „Възраждане“.

Борба със стреса

Работата на пожарникаря често върви ръка за ръка с тежки емоции и трагични гледки.

„Първият ми сблъсък със смъртта беше атентатът на летище „Сарафово“. Никога няма да забравя гледката – като сцена от филм на ужасите. Тези моменти оставят белег“, споделя инспектор Великов.

Тогава той тъкмо е прохождал в професията на огнеборците, като е работил към Пожарната на летището.

Как обаче пожарникар се справя със стреса?

„Спорт, разходки и всяка възможна минута със семейството. Бургас е невероятно място – Морската градина и плажът помагат на ума да се възстанови“, казва той.

Психолабораторията на МВР също играе важна роля за справяне с напрежението, когато служителите са изложени на по-тежки ситуации в работата.

Равносметка

С много предизвикателства зад гърба си и още много неизвестни пред себе си, главен инспектор Великов остава посветен на мисията си – „Защита на населението“. Независимо дали става въпрос за спасен човешки живот, или жест на благодарност от хората, за които работи, Великов вярва, че пожарникарството е не само професия, но и призвание.

„Ще ви споделя един мил жест. Носили са ни домашно приготвени сладки тук, в службата, след пожар. Това беше много искрено. С колегите бяхме изключително благодарни. Иначе стандартните поздравителни адреси и благодарствени писма също са много. Да видиш обаче как хората ти се доверяват и знаят, че си там, за да им помогнеш – това е най-голямата награда за мен“, заключава той.