Бригадири се подвизават в съвременното икономическо пространство като HR-специалисти , т.нар. отчетнички са акаунтъри
Магдалена Динева
Ако днес във всяко микро-, макро- и средно предприятие човекът, който ръководи и координира дейността на служителите, контролира ресурсите, калкулира разходите и е отговорен за управлението на проектите, се нарича „мениджър“, то точно 7 петилетки по-рано наименованието на същата тази длъжностна характеристика се е побирало в далеч по-семплото – „плановик“. Той е сред стълбовете на икономическия флагман на НРБ – „Трудовото кооперативно земеделско стопанство“.
Тези непознати вероятно за по-младите читатели думи си имат в най-ново време езикови еквиваленти. Най-малката производствена „клетка“ в ТКЗС-то е била звеното. То се оглавявало от звеновод, който днес битува в икономическото пространство като супервайзър. Всяка бригада, илюстрирана в архивните фотографии като камион с открита каросерия, пълна с баби, си е имала бригадир. Той пък се адаптира в настоящето като HR-специалист, или казано с други думи – специалист по човешки ресурси. Т.нар. отчетнички на съответната бригада вече са акаунтъри, а председателят на ТКЗС-то се подвизава в съвремието като „дженеръл мениджър“.
Икономиката – икономична
„Голямо производство с малко разходи“. Това е трудовото кредо на няколко поколения плановици, разказва 75-годишната Тодорка Стойчева, плановик в ТКЗС в родното си село Соколово от края на 70-те години на миналия век. В кооператива са били включени още 6 села – Кликач, Глумче, Зимен, Козаре, Драгово и Хаджиите. „Там работих като плановик от 1979 до 1990 година. Това са 11 години, изпълнени с много математически пресмятания и опити както за влизане в държавните норми, така и за постигане на голямо производство с малко разходи“, споделя тя.
Не просто професия, а призвание
„В началото на всяка една година плановикът създаваше технологични карти. В тях се отразяваха разходите, които ще бъдат направени по отношение на производството в ТКЗС-то. Работихме по държавни нормативи. Отраслите, които се засягаха, са животновъдство и растениевъдство. Също така планирахме и заплатите на хората за всеки месец. Ако в края на годината оставаха някакви пари, те пак се разпределяха на хората, независимо от тяхната редовна заплата“, казва тя.
И връща спомените от миналото – как от нищо може да стане нещо: „Плановикът трябва да вижда в перспектива и да планира по такъв начин, че с малко разходи да се постигне голямо производство. В началото на годината се събираха всички бригадири. И например бригадирът на дадена кравеферма си е направил предварително сметка за това колко средства ще му трябват за производството на мляко. Но той си я надписва, така че да останат пари и за лична употреба. Ние обаче изрязвахме подобни своеволия“.
Въпросът е да вършиш работа
Висше икономическо образование не е било необходимо в предходния строй, за да работиш като плановик в ТКЗС. Желателно – да, но по-важно от това да си топлил студентската банка 4 години за диплома е било следването на партийната линия от агиттаблата – петилетката за три години. „Аз не бях с висше. Завършила съм Селскостопански техникум със специалност „Лозаро-овощарство“. Но истината е, че тогава не държаха и много на образованието. Въпросът беше да вършиш работа“.
Българско значи висококачествено, а Соколовско – отлично
ТКЗС-то, припомня Тодорка, е предприятие, което се занимава с производство на селскостопанска продукция – зърнено-житни култури и животновъдство. Там са се обработвали всички земи на хора, които доброволно са си ги преотстъпили на кооперацията. В края на годината кооператорите получавали възнаграждения в натура – олио, захар, вълна и други, като количеството зависи от декарите земя, с които са допринесли за развитието на ТКЗС-то. Освен това им била осигурявана и работа – лятото копаели царевица, слънчоглед, цвекло и т.н., а през зимата кърпели чували в складовете.
„Имаше и такива обаче, които не пожелаха да си дадат земята. Имаха си кон, плуг, рало и т.н., и колкото можеха, се справяха. Но по-важното е, че нямаше напрежение между частниците, на които навремето им викахме кулаци, и текезесарите“, изважда тайните от трезора на миналото Тодорка Стойчева.
20-дневна почивка в бунгало със заплатата от ТКЗС-то
По думите на Тодорка Стойчева възнагражденията от ТКЗС-то никак не са били малки. Парите стигали за 20-дневна почивка на бунгало в къмпинг „Европа“ за цялото семейство. „Служителите, които работеха в ТКЗС-то, бяха разпределени по категории. Най-висока заплата получаваше председателят, след него се нареждаха главният счетоводител, главният плановик и по-надолу вече бяха обикновеният плановик и обикновените счетоводители. Аз започнах със заплата от 155 лева за обикновен плановик и стигнах до 270 лева за главен. Бяха скъпи пари. Като вземех 200 лева от спомагателната каса, отивахме на море с децата, стояхме по 20 дена и се прибирахме с останали пари“, допълва тя.
10 ноември – залезът на колективизацията
След 10 ноември 1989 година в ТКЗС-тата идват ликвидаторите. В селата настъпват частниците. „Тези, които взеха да обработват земята, казаха, че могат да работят с малко хора и основно с машини. Всички стари служители бяха освободени от работа, включително и аз. Изчезна и длъжността „плановик“. Станах бригадир на трайни насаждения, а след това заемах едновременно три позиции – организатор по труда, кантарджия и… дневен пазач“, споделя Тодорка.
„Не само че много хора останаха без работа, но и селата обезлюдяха. Младите се изнесоха да живеят по градовете. Ако се връщаха, то беше само за едно гости и след това веднага си тръгваха“, с огорчение си спомня тя.
И на 75 години Тодорка е плановик и лайф коуч на три внучета
Новите времена носят нови предизвикателства… и три внучета за Тодорка Стойчева. С енергията на плановик петилетка след петилетка се грижи за тях и ги напътства. Учи ги да бъдат трудолюбиви, да се подкрепят един друг, да бъдат уважителни и да се вслушват във вътрешния си глас. Но най-вече в баба си.
Всички знания и умения, които е придобила като плановик в ТКЗС, прилага в ежедневието си и днес – стопанисва с вещина дома си, прави си сметката, като дори не ѝ трябва кръчмарят, защото само ще ѝ пречи, и пази семейството. Тайната е проста. Професията „плановик“ никога не е изчезвала. Само се спотайва в различни наименования и на разнообразни места, дори вкъщи.
