Ваксината остава най-ефективната защита срещу грип
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Д-р Власов, тук ли е грипът вече и ако не, кога да го очакваме?
– Очаква се грипна вълна. Принципно няма точно даден момент, в който грипът започва. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Първо се разболяват малко хора, а впоследствие повече. По отношение на профилактиката, която е с ваксини, колкото по-рано я направим, толкова по-добре, за да бъдем готови. За ваксината това, което видях аз като данни е за около 42% ефективност при възрастното население. Но като цяло, направена при един възрастен, увреден човек, с няколко придружаващи хронични заболявания, може да бъде разликата, която да му спести една хоспитализация и евентуално други по-сериозни проблеми в здравословно отношение.
– Т.е. дори и да се заразим с грип, след като сме ваксинирани, то самото боледуване ще е по-леко?
– Да, т.е. ефектът, който се цели, е именно едно по-лесно преболедуване на вирусната инфекция, която в случая е грипна.
– Кои са най-честите усложнения от грипа?
– Грипът може да премине с минимални симптоми. Т.е. лека кашлица, един-два дни температура, болки по тялото, болки в гърлото, секреция от носа. Т.е. това са едни леки симптоми при младите и неувредени пациенти. Но при деца до 6 години и възрастни хора, дори с едно хронично заболяване, грипната инфекция може да има и усложнения. Те могат да бъдат от белодробно естество или от извънбелодробно. Най-честото усложнение при грипа може да бъде пневмонията, която може да бъде първичновирусна, която е с доста тежки промени в белия дроб. Може да бъде и вторичнобактериална, и от атипични причинители. Самият грип пък може да причини влошаване на вече съществуващите хронични заболявания у един човек. Заради това искам да обърна повече внимание на тях. Усложненията, както казах, обаче не винаги са белодробни. Те могат да са от страна на сърцето, бъбреците, нервната система. Заради това всяка година има кампания да се ваксинират възрастните хора.
– Да кажем тогава кога е най-подходящо да се ваксинираме?
– Ваксинацията е най-добре да бъде направена преди да зачестят случаите на грип като цяло, защото организмът трябва да има време да се подготви, когато настъпи епидемията. Хубаво е да се прави 1-2 месеца преди това. Т.е. някъде преди Нова година.
– Освен ваксините, какво друго бихте посъветвали нашите читатели за това как да се пазят по това време на годината?
– Винаги препоръчвам по време на грипната епидемия, както по време на ковид пандемията, да се носят маски и ръкавици в затворени помещения, на обществени места, в градския транспорт. Те не са попречили на никого. Единствено могат да те предпазят от инфекция, която се предава по въздушно-капков път. Говорим за временно носене – 15-20 минути. Много хора казват, че им пречат и изпитват дискомфорт, което е нормално и разбираемо. Затова препоръчвам да е временно и на местата, които посочих. А когато са на по-просторно място, могат и без тях. По-добри мерки от това няма.
– Посочихте, че и децата са податливи на усложнения от грип. За тях какво съветвате?
– Това по-скоро е въпрос към педиатрите. Децата си имат определен ваксинационен календар, който се спазва. Работя с възрастни предимно. Специалист съм по белодробни болести и имам много пациенти с хронични белодробни заболявания като бронхиалната астма, особено с тежкото ѝ протичане. На такива пациенти винаги препоръчвам всяка година да се ваксинират за грип и отделно препоръчвам ваксинация с антистрептококова ваксина, която се прави веднъж на 5 години. Винаги обяснявам на пациентите, че това са две отделни неща. Ваксината срещу COVID-19 също е отделна. Това са на пръв поглед елементарни неща, но могат да бъдат доста объркващи.
– Като споменахте хроничните заболявания, къде стои Бургас като статистика по респираторни заболявания?
– Не водя статистика, но са доста разпространени. Хората не си обръщат достатъчно внимание на хроничните заболявания, които имат през годините, защото в началото симптомите са минимални, после стават всекидневни, но свикват да живеят с тях. А после почват да им пречат на качеството на живот и когато положението отиде към критично, чак тогава се решават да потърсят лекарска помощ. Това не е най-добрата стратегия за справяне с тези проблеми. Най-добрият момент да обърнеш внимание на здравето си е докато симптомите са минимални. Тук идва и друг момент – различните лекари ги интерпретират по различен начин. За един може да не е проблем, друг ще е на друго мнение. Ако ме питат мен, аз казвам, че сега е моментът, защото при минимални симптоми се взимат минимални мерки, за да не стане по-голям в бъдеще проблемът. Аз съм виждал цялата еволюция на тези заболявания – от леки до тежки. Не е приятно да знаеш, че си можел да вземеш мерки, а не си ги направил и си стигнал до тежко заболяване. Хората като цяло не обичат да ходят на лекар и да чакат, което от една страна е разбираемо, но от друга страна е по-добре да инвестираш малко време и търпение с основната цел да не стигнеш до тежък проблем. Ако в началото е леко кашляне сутрин, по-силно кашляне по време на респираторни инфекции, после се стига до постоянен задух и кашлица. Тогава на фона на поддържащата терапия си казваш, че лекарствата не действат, а то не е така, но реално заболяването протича по-тежко и ефектът е по-минимален.
– Можете ли да кажете с какви оплаквания идват най-често хората при вас?
– Това, което ги притеснява е, когато започнат по-изразено да се задъхват. Нощната кашлица със задъхване също много ги плаши. Но за това ме търсят предимно по-млади пациенти. При по-възрастните може да е комбинация от задъхване и кашляне, свирене от гърдите. Острото влошаване е най-драматично и това са най-честите случаи. Единици са тези, които забелязват, че имат минимални оплаквания и търсят лекар, а още по-малко са тези, които предприемат нещо след това, защото някои се задоволяват с това да им кажат какъв е проблемът и дотам. Статистика не съм водил, но когато се събираме на конгреси, от Белодробното дружество казват, че тежката бронхиална астма е рядко заболяване, но в Бургас хич не е така. То просто в повечето случаи е недиагностицирано, защото не се търси.
– Има ли други притеснителни тенденции, на които трябва да се обърне внимание?
– Има какво да се желае по отношение на профилактиката и проследяването на хроничните белодробни заболявания, защото в момента има една действаща система с диспансеризация. Аз не съм сигурен колко е ефективна, защото на един пациент му е отредено да види лекаря n на брой пъти. Той ходи, когато е добре или относително добре и реално не знам какво изобщо се предприема като диагностика и терапевтичен мениджмънт. В крайна сметка наистина не се търсят и диагностицират тези болести. Аз го правя. Имам доста случаи на тежки астми точно в Бургас. Тук има един сблъсък и между старото и новото поколение лекари. При първите задължително трябва спирометрията да показва нарушена белодробна функция, за да диагностицират бронхиална астма. Реално, ако тя е в норма, това се отхвърля като възможност. А то не е така, защото много астматици са асимптоматични или с минималните оплаквания, за които говорихме. Това не значи, че те нямат заболяването бронхиална астма. Това е една от причините белодробните заболявания да остават на заден план. Много от пациентите си мислят, че нещо не е наред със сърцето им и отдават задъхването и други респираторни симптоми на проблем с него. Случва се обаче да има пациенти с проблеми и в сърцето, и с белите дробове. Нещата понякога са доста по-сложни от това „ето ти направление за този специалист и той ще ти разреши проблема“.
– Доколко са вредни вейповете?
– По данни на СЗО са толкова вредни, колкото и конвенционалните цигари. Хората лесно се поддават явно на рекламите, че електронните цигари са по-малко вредни. Каквито и да са, те са много по-голям проблем, защото са катализатор за това ако имаш малко проблеми с белите дробове, да станат големи.
