Рекордьор. Със 125 000 кибритени кутии в таванската стая и на крачка разстояние от „Гинес“
Магдалена Динева
Защо не кандидатстваш за световните рекорди на „Гинес“? Това е въпросът, който Кръстьо Василев непрекъснато чува от роднини и приятели. А причината – богатата му колекция от кибритени кутии.
„Проверих в световните рекорди на „Гинес“ и се оказа, че този, който държи рекорда за най-много кибритени кутии, е с едва 75 000 екземпляра. Аз към момента имам 125 000…“. След този коментар на Кръстьо репортерът на вестник „Черноморски фар“ възкликна с недоумение как е възможно колекционерът все още да не е кандидатствал за вписване в годишния справочник. И разбира се, настоя да го направи. А той шеговито отвърна: „Не сте първият и няма да сте последният човек, който ще ми каже това“. Условието, което е поставило представителството на Рекордите, е кибритените кутии да могат да бъдат преброени. Кръстьо може да предостави реализация на това изискване. Единственото, което го възпрепятства, е липсата на достатъчно свободно време поради професионалните му задължения.
Въпросът, който неминуемо възниква, щом бъде чут големият брой кибритени кутии, който Кръстьо притежава, е: Откога е стартирано тяхното събиране? И тук има новина. Тази година ще се навършат 50 години от създаването на колекцията на ямболлията.
Искрата, която запали огъня
„Бях още тийнейджър – на 13 години. Моите чичо и леля ми подариха една книжка – „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиан Андерсен. Страшно много ме впечатли това малко момиченце какво е видяло в този кибрит“. Това каза Кръстьо Василев пред репортер на вестник „Черноморски фар“. И така, вдъхновен от историята на малкото момиче, е започнал да събира кибритени кутии. Към днешна дата те са минимум 125 000, като произлизат от над 180 държави от целия свят. А едни от най-далечните точки, откъдето има кибрити, са Малайзия, Сингапур, Япония.
„Когато работеше Българската кибритена фабрика, кореспондирах с много места по света и постоянно получавах пратки с кибритени кутии. Но като преустанови дейността си, се отвори друга алтернатива за мен – започнах работа, свързана с обикаляне из страните в Европа“, разказва Кръстьо. Така разбира, че това е най-удобният начин за него да си набави ценните артикули. Великобритания, Нидерландия, Белгия, Испания, Германия, Франция, Русия, Финландия са само някои от държавите, които Кръстьо е посетил и чрез които е обогатил не само спомените си, но и колекцията.
Без пари – може, но без кибритени кутии – не
Част от кибритените кутии в колекцията на Кръстьо са закупени от битаци. На тези пазари за употребявани стоки цените са най-достъпни. „Имам и приятели, които ми събират кибритени кутии. Когато отида в някоя от държавите в Европа, се срещаме с тях и всеки носи по една торба с кибрити“, казва Кръстьо. И допълва, че може пари да не носи, когато се прибира в България, но кибритени кутии винаги.
Страстният колекционер довери, че една от основните държави за разпространение и колекциониране на кибритени кутии е Холандия. „Тяхната кралица Беатрикс е колекционер на кибритени кутии. Клубът на колекционерите на кибритени кутии там се нарича именно „Кралица Беатрикс“. Може би нейната личност е рефлектирала върху тях и затова имат много колекционери – около 250 - 300. Тяхната кибритена фабрика е произвела над 50 000 различни вида кибрити“.
Още една държава се бори да бъде на първо място в кибритената класация. Това е Белгия, която, по думите на Кръстьо, също има над 50 000 вида кибрити. „Винаги ме смайват, защото когато и да отида, все изскача нещо ново, което никога не съм знаел, че съществува“, категоричен е той.
През кибритените кутии към историята
Най-ценната кибритена кутия за Кръстьо е подарък от негов приятел. „Един приятел ми даде метална табакера. Той ми каза, че ако не са били двете клечки вътре в нея, е нямало да се сети за мен и за възможността това да бъде старинен вид кибритена кутия“, спомня си Кръстьо.
Този подарък провокира колекционера. Той се потапя из страниците на научния справочник и разбира откога датира този безценен дар. „Стана ясно, че тази табакера е от XIX век. В началото са се произвеждали само кибритени клечки, които са се предлагали на снопчета. Но тъй като ги държиш в джоб или на други подобни места, барутът по тях е започвал да се оронва. В такъв случай е било най-удачно клечките да се съхраняват в такива табакери“, открива Кръстьо. А клечките са се запалвали, както сме виждали по каубойските филми – от дърво или от камък. Дори самата табакера си е имала грапава повърхност, на която също е можело да запалиш кибритената клечка.
Кръстьо притежава и кибрити от Втората световна война, които са с лика на Хитлер. „Това е история“, убеден е той. „Българските кибритени кутии до 1975 година са били дървени, а след това вече стават картонени. Те представляват цяла ретроспекция. На някои пише „Сталин на всички езици означава мир“. Според Кръстьо кибритените кутии предоставят възможност да се проследи историята на дадена държава.
Таванската стая – убежище за кибритените кутии
Може би въпросът за това къде Кръстьо съхранява всички тези кибритени кутии е възникнал у любопитния читател още в самото начало на очерка. Директният отговор е – в таванска стая. Там колекционерът нарежда своите съкровища по стените, по тавана, по масите… Навсякъде, където е възможно. По думите му те трябва да бъдат далеч от слънце и от влага, защото това са двете явления, които най-много ги морят.
„В момента, в който вляза сред кибритите, ми изплуват спомени… откъде съм взел всеки един от тях. И забравям за проблеми, за напрежение. Отдавам се на пълен релакс“, разказва Кръстьо. Затова препоръчва на всеки, който има възможност, да колекционира. Не е задължително да бъдат кибритени кутии. Може да е всичко. „Само така си в състояние да избягаш от стреса на ежедневието. За препоръчване е новите поколения да се занимават с нещо странично. Било с дърворезба, рисуване...“, съобщава той.
Не сме способни да гарантираме колко души ще се повлияят от този призив. Но сме убедени в едно – целта на Кръстьо – когато някой види кибрит, да се сеща за него, ще бъде осъществена. А може и вече да е…
