Иван Пачев е от хората, които се притесняват да влизат във фокуса на медийната известност.
Той е завършил Техникум по автотранспорт, Бургас през 1999 година.
Има собствен бизнес, за който не обича да говори.
Името му влезе в медийното пространство заради благороден жест – чрез фондацията „Пътеки към бъдещето“ той учреди 9 стипендии в размер от по 500 лева на месец за талантливи ученици в затруднено материално положение.
За избора на младежите и девойките Иван Пачев се довери на Регионалното управление на образованието.
На специално тържество, на което присъстваха не само учениците и представители на техните семейства, а и директорите на училищата, където учат, бе обявена селекцията. Подрастващите ще получават финансовия стимул в рамките на една година.
Интервю на Дона МИТЕВА
– Г-н Пачев, наскоро учредихте стипендия за девет ученици от материално затруднени семейства. Знам, че зад това Ваше решение стои лично преживяване и много емоция. Разкажете за решението си за стипендията, моля.
– Основно при избора на кого да бъде дадена тази стипендия за деца и младежи таланти в неравностойно положение включваше какъв е семейният статус и финансовото положение на семействата. Наистина, имам личен мотив, който ме подтикна да я дам.
В младежките ми години получих подобен вид помощ. Човекът, който ми даде такава помощ се казваше Продан Гарджев – легенда в българската борба. Олимпийски шампион от Летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и бронзов медалист от Летните олимпийски игри в Мексико през 1968.
Та Продан Гарджев ме хареса в залата по борба по време на тренировка. Извика ме при себе си. Попита ме как се казвам и след това ми каза, че ще вземам всеки месец по 20 лв. от „Нефтохимик“ – тогава държавно предприятие. Аз се почувствах много специален, оценен, и то от такава голяма легенда в спорта, който тренирах. Това ми остави отпечатък в съзнанието за цял живот. И се запитах: мога ли и аз да помагам, да проявя подобен жест към други млади хора. За мен това е удоволствие.
Знам, че доброто почти винаги поражда добро след себе си и за бъдеще. Вярвам в това.
Мога още да говоря много за това, но нека се ограничим дотук.
– Освен че стимулирате тези млади хора, кой се надявате да забележи този ваш жест? Мислите ли, че ще имате и други последователи?
– Имам възможност да подпомагам тези млади хора и затова го правя. Тези младежи са бъдещето на България. Те го заслужават. Подобен жест е правилен, според мен. Дали някой ще го забележи и ще направи същото – искрено се надявам да е така. Убеден съм, че в Бургас, а и в цялата страна има хора с възможности и сърце.
– Парите или добрият пример, кое, според вас, е по-важно? Смятате ли, че доброто е заразно?
– В света, в който живеем, и парите, и добрият пример са важни и могат отлично да си партнират.
Смятам, че всичко е заразно – и доброто, и лошото. Важното е в това, кое от двете ще изберем. Човек сам избира какъв да е и какво да прави в живота си. Има една книга „На изток от Рая“, роман от Джон Стайнбек. В нея е написано всичко за живота и хората, поне за мен. Мисля, че след като я прочетох, си отговорих на много въпроси, които се блъскаха в главата ми. Въпроси важни за живота.
– Защо ученици, а не студенти избрахте да спонсорирате?
– Избрах да са деца и младежи, а не студенти, защото малките имат по-голяма нужда поради неспособността им да си изкарват сами средства, работейки извън учебния процес. Докато студентите при желание могат да работят и сами да се издържат. Много от тях го правят. Въпрос на организация и желание е.
Ако имам финансова възможност, бих помагал, разбира се, и на студенти, и то с удоволствие.
– Кажете няколко думи за сътрудничеството си с Регионалното управление по образование – Бургас.
– Получих страхотна подкрепа и истинско сътрудничество от Регионалния инспекторат по образованието. Те ми помогнаха при селекцията на децата, които да подпомогна със стипендии. Бяха отзивчиви и приеха идеята ми със сърце. Благодаря им. Благодаря и на вашата колежка – журналистката Мануела Янева, която ми помагаше от началото, та до самия край в това начинание.
– Създали сте фондация „Пътеки към бъдещето“ – каква е дейността ѝ? Какво предстои да се случи с помощта на нея?
– Фондация „Пътеки към бъдещето“ е създадена с цел да подпомага таланти в образованието. Дай боже това да продължи и занапред. Желанието ми е дейността ѝ да се разрасне да и имам финансовата възможност да помогна на много, много талантливи момичета и момчета, които да се чувстват комфортно и да се развиват в сферите, които са избрали.
Всеки млад ум, изпълнен с идеи и стремеж към знание, заслужава шанс да разгърне пълния си потенциал. Именно затова създадохме инициативата „Пътеки към бъдещето“ – кауза, която подкрепя талантливи ученици с академичен потенциал и амбиция да променят света.
В рамките на програмата избрани ученици ще получават стипендия от 500 лв. месечно за една година, както и безценна морална и професионална подкрепа. Това не е просто финансова помощ – това е ръка, подадена към бъдещите лидери, учени, новатори и творци, които ще оформят утрешния свят.
– Вие самият сте спортували в детските и юношеските си години – на какво ви научи спортът?
– Спортът ме научи основно на дисциплина и уважение към хората. С упорит труд и мисъл всичко се постига – това разбрах в залата, по време на тренировките. Независимо дали ще стигнеш до високи спортни върхове, или не, за цял живот остават добрите навици и доброто отношение, което се възпитава, спортувайки.
– Какво бихте казали на сегашните млади хора, които са дълбоко свързани с телефони и компютри и които предпочитат да общуват виртуално, вместо да спортуват и да се забавляват реално?
– На младите хора бих казал да вдигнат глави от телефоните и компютрите и да се опитат да вият и разберат света около себе си. Да общуват помежду си, а не само чрез новите технологии. Да се радват на природата, на близките си. Да проумяват реалния, истинския свят!
– Какво е „Емине – ултра“?
– „Емине – ултра“ е състезание по планинско бягане. Създадохме го с благотворителна цел – приходите от него да отиват във Фондацията. Това е спорт с кауза. То не е просто състезание – това е движение с ясна мисия и стойност. Всеки изминат километър по живописните маршрути представлява не само лична победа, а и стъпка към по-добро бъдеще. Всички приходи от събитието, както казах, ще се насочват към подкрепата на талантливи ученици, защото всяко дете заслужава възможността да разгърне своя потенциал. Надявам се, че след впечатляващия успех на миналото издание, и тази година събитието ще е още по-вдъхновяващо и мащабно.
– В личен план – остава ли ви време за забавления и как отмаряте?
– Отмарям в добра компания, с приятели. Обичам да тичам сред природата.
