Гурута-тарикати ни дават акъл в интернет

Хитрост. Бизнесът „Вайръл“ – постваш, подвеждаш, печелиш слава и пари

Дона МИТЕВА

Коучингът навлезе интензивно и у нас. Все по-често се срещат обяви за бизнес коучинг, финансов коучинг, НЛП (невролингвистично програмиране) коучинг, спорт коучинг, лайф коучинг, астро, гуру, шаман, духовен, уеб, любовен, арт и други. Въпросът е до колко и кой има право да бъде коуч – дума която трудно се превежда на български, и има ли някаква регулация по този въпрос.

Всички, които считат себе си за коуч, принципно са изпълнени с добри намерения, на първо място да обучават, да споделят свои практики и на второ място да изразяват себе си, а защо не и да печелят пари и известност.

На дневен ред стои това да се изясни какви са съществените разлики между метода коучинг и психологическата интервенция. Най-простият и лесен отговор е, че всеки човек, независимо от своята професия, може да стане коуч. Но един коуч да стане психолог е нужно да учи поне пет години, а после и да специализира.

Докато на един дипломиран психолог е достатъчно да премине специализиран курс на обучение и да получи своя сертификат за коучинг. Такъв е случаят с Росица Димова, която е психолог, но и със завършен курс за коуч при българка, която работи във Франция.

„В основата на коуча е това той да те подкрепи в някаква цел. Най-точният превод за мене на тази чуждица е средно между ментор и треньор, но само за постигане на определена цел. Всеки има поставена цел, с която да отиде при коуча. Не говорим за психолог и психотерапевтични сеанси, а за водене към определената цел.

Коучът събира в себе си умението да слуша и да задава въпроси, така че човекът със собствения си ресурс да постигне собствената си цел“. Така обяснява новостта Росица Димова. Тя подчертава, че умението да се задават въпроси е водещо. Но признава и нещо много съществено – липсата на регулация за това кой може да бъде коуч у нас.

„Ние нямаме регулация за психолозите в България, как да има регулация за коучинга. Всеки, който поиска, става коуч“, категорична е Димова.

Модата да напътстваш и липсата на граници

Така всяка девойка, която се е ровила например в козметичните тайни за гримиране и е усвоила умението,  която има ресурс, запознала се е с фирми и продукти, може да започне да дава съвети как и останалите да се гримират и да ги напътства докато заприличат на нейно копие.

Друг е въпросът, че ако тук се намеси психолог, би открил проблем при самата менторка, да кажем, че тя не може да се помири с външността си и че не харесва себе си.

Друг пример е с онези, които се представят за коуч в сферата на храненето, но те нямат нищо общо с диетолозите – лекари, учили достатъчно дълго. По-скоро са отслабнали по някакъв свой начин, който започват да пропагандират на своите последователи, в повечето случаи без да се опира на медицински изследвания.

„Коучът има право да дава насоки, проблемът е къде превишава правата си. Затова и голяма част от т. нар. коучове, са измислени, макар че има и много читави.

Проблемът е в посланията, които могат да бъдат грешни като например при коуч по хранене или пък по гримиране. Едно послание от рода на „само красивите жени ги забелязват“, е тотална грешка. Те минават през личен опит, но дотам. Добри са в своята сфера, но от тук нататък не трябва да отиват в консултирания в сфера, която не им е понятна. В това е проблемъг“, дава примери Димова, подчертавайки, че трябва менторът да има и някоя диплома. На пример бизнес коуч може да е човек, който има знания, добити от образование, насочено в тази посока и личен опит, на който да се опре.

„Пак подчертавам, в основата стои умението за задаване на въпроси. Ние много често задаваме затворени въпроси, при които няма добавена стойност, които не карат човека, към който са зададени, да излезе от зоната си на комфорт“, казва Димова и предупреждава, че коучингът е много деликатна и неразбрана още добре у нас сфера на въздействие. Дебело подчертава, че трябва да има граници. „Не че няма необходимост от коуч, в цял свят ги има, но когато е неурегулирано – самите хора нямат граници. Дори и да е много етичен и коректен човекът, той трябва да има капацитета, за да бъде коуч. Ако няма капацитет, а има травма, в един момент излиза, че това е смисълът на живота му. И от там нататък, съпоставяйки със старото си аз, тук вижда, че може да прави нещо и се вкопчва в него. Когато такъв човек си повярва много, самият той не може да си сложи граница на собствените способности и възможности. Не ги преценява разумно“, обяснява Димова, стъпвайки на познанията си като психолог.

Психолозите създават и развиват надеждни системи на знанието и го прилагат към психичните процеси, човешкото поведение и развитие в научен и социален контекст. Извършвайки тази дейност, те изпълняват множество роли в сфери като научно-изследователската, оценяването в образованието, психотерапията, консултирането и т. н.

Регулация. Коучърите у нас – ползи и вреди

За разлика от консултирането и обучението, коучингът не предлага готови решения. Коучът работи с клиента върху неговото предизвикателство да преодолее ограничаващите вярвания, да прави в професионалния си живот това, което го мотивира, да взима решения, които го изкарват извън зоната му на комфорт. Задачата на коучинга е да развива хората в контекста на тяхната среда, да направи осъзнати силните и слабите страни. Коучингът не поставя диагнози и не предписва терапии.

„Коучингът е процес, чрез който всеки добре обучен човек може да подкрепи друг човек или група хора като му/им помогне да осъзнаят текущото си състояние, да дефинират бъдещи желания и чрез един взаимен диалог да положат ясни цели, да преодолеят вътрешни или външни бариери и да начертаят конкретен план за реализация. Може да кажем, че коучинг не е само техника, но и изкуство, което помага на хората да подобряват личното си и професионалното си представяне, да откриват и развиват нови и полезни умения, да подобряват взаимоотношенията си и най-вече да заложат в себе си една култура на постоянно самоусъвършенстване“. казва Никола Димитров, треньор, коуч, преподавател в страницата на Даниела Илиева / https://daniela.bg/.