Събота, 01 Фев 2025
    
Бургас

Бъдещето на емблематичния хотел „Мираж“ – под въпрос

  01.02.2025 15:30  
Бъдещето на емблематичния хотел „Мираж“ – под въпрос

Искане. Комисията по устройство на територията настоя за нов проект след събарянето на сградата

 

Георги РУСИНОВ

 

Съдбата на емблематичния хотел „Мираж“ в бургаския ж.к. „Славейков“ засега остава под въпрос, след като Комисията по устройство на територията поиска проектът за неговата трансформация да бъде преработен. Заявлението за събаряне на сградата и изграждане на модерна, високотехнологична постройка е подадено от „Българо-американска туристическа компания“ ООД, собственост на предприемачите Братя Диневи.

Инвеститорите предлагат амбициозен проект – сграда със смесено предназначение, висока до 75 метра, която включва гараж с четири нива, над 100 паркоместа и иновативен дизайн. Според докладната записка, внесена в Общински съвет, бъдещата постройка би трябвало да бъде енергийно ефективна и устойчиво изградена, като част от визията за съвременен градски облик на Бургас.

Промените в Подробния устройствен план (ПУП), необходими за реализацията на проекта, предвиждат и значително увеличение на коефициента на интензивност (Кинт) от 5.0 на 19.65. Това предложение обаче срещна критики, свързани със съответствието на проекта със заобикалящата градска среда. Комисията подчерта, че настоящият план изисква корекции, за да се постигне хармония с околните сгради и градоустройствените нормативи.

В заседанието на комисията, където докладната не срещна подкрепа, се стигна и до размяна на реплики между члена на комисията и строителен предприемач Георги Манев и проектантът на Братя Диневи – арх. Събин Попов, който е и председател на Камарата на архитектите в Бургас.

Манев започна изложението си с това, че законодателят е дал възможност да се решават такива казуси, когато както в случая се иска увеличаване на кинта на пунктови сгради, били те частна или обществена инвестиция. Той посочи, че инвеститорите със сигурност са сериозни и могат да реализират предлагания от тях проект за нова сграда на мястото на хотел „Мираж“. Манев припомни, че е важно да се мисли за градоустройството и даде за пример реализирани от него и Бенчо Бенчев, председател на Комисията по устройство на територията, три от седем сгради в карето пред Пантеона.

„Тогава съгласувахме между всички инвеститори фасадите на сградите, за да отговарят една на друга. Затова това кварталче там се получи с много добра връзка между тях. Хубаво е това да почнем да го прилагаме и в другите урбанизирани територии на града“, заяви Манев.

По думите му групата, на която е член – КОД/БВ/Граждани за общината няма против изменение на кинта и инвестиционното намерение, но при определени условия.

„Точно това ни е позволил законодателят. И щом ни е възложил тази възможност да направим града какъвто ние искаме, считам, че идейната фаза на така посочената сграда не кореспондира с квартала. Когато има няколко еднотипни сгради на едно място, те представляват едно кварталче, което не разстройва устройството на града. Виждате, Централна градска част има повече стари сгради, които са запазени. Има отделни квартали с новостроящи се сгради като в „Славейков“, където също всички сгради са еднотипни. Ще ви дам пример и с „Централ парк“ за добро градоустройство и лош пример на същата фирма, която направи една великолепна сграда и не се съобрази със съседните 18-етажни сгради. Говоря за тази срещу „Флората“. Там подхождаше тя да бъде с модерни технологии, инфраструктура, и материали, и трябваше да бъде един квадрат, за да си кореспондират заедно с 18-етажните стари блокове. Според мен това е наистина много красива сграда, но не ѝ е там мястото. Тя трябваше да бъде със съвсем друга идейна концепция. Да, можем да позволяваме на инвеститорите да правят пунктови сгради, което е хубаво за града ни. Обособихме много квартали в града като зона „Д“ например в „Меден рудник“, където кинтът е двойка, така че който иска ниско строителство, се насочва натам. Който иска по-високо, може да провери в други новообособени райони. Но там където трябва да се реконструират, или съборят стари сгради, за да се построи нова и ни се иска увеличаване или отклоняване от нормите, аз считам, че Общинският съвет също трябва да поиска нещо, а именно визия, която да кореспондира с квартала“, обясни Манев.

 

Дубай, Барселона… Или нов проект, или нищо

 

Според него така предложеният от Братя Динев проект не е в синхрон със сградите наоколо като известния „Поморин“ и другите блокове.

„Моето предложение е да се отложи докладната до изясняване инвестиционното намерение и нагледно защита идеите на възложителя. Преди изменението на ПУП-ПРЗ да се представят допълнителни графични материали, идейни разпределения, схеми, показващи възможността за транспортно обслужване на имота и осигуряване на изискуемите места за паркиране и гарантиране на новата сграда, както и да се препроектира идейната фаза на сградата. Аз считам, че това външно вертикално озеленяване е нефункционално, не се връзва с идейната концепция на целия квартал, колкото и да е красива сградата. Всички сте ходили в Дубай и сте видели как е там. В края на краищата фирмата иска да събори старата сграда с критерии на пунктова и да построи нова. Няма нищо лошо в това, но нека да не бъде толкова в разрез с концепцията на квартала. Единственото нещо, което в Барселона е с различна визия например, е къщата на Гауди“, продължи строителният предприемач.

Манев обобщи, че именно заради това прави предложението за отлагане на докладната и искане за промяна на идейния проект, чрез който сградата трябва да се впише в квартала.

„Не трябва да допускаме като в София да се строят грозни сгради, които не отговарят на околните, защото София има терени, Бургас няма толкова много. Обградени сме от море и езера. Не сме против частната инициатива, пак казвам – ще позволим увеличение на кинта, но нека има визия, която да кореспондира с нашето виждане“, уточни той.

Елена Кокаларова, която е член и на Общинския експертен съвет по устройство на територията се съгласи с него и посочи, че и те на свое заседание са стигнали до тези изводи. Тодор Иванов добави, че е добре да се направи и обследване на евентуалното автомобилно натоварване към прилежащата инфраструктура, тъй като улица „Георги Михов“, която е свързваща с хотела, е с малък габарит. Арх. Дилян Георгиев заяви, че не може да вземе отношение по целесъобразността на искането, тъй като са се изказали много неща на този етап, които са го изненадали.

„Ще кажа само, че ролята на Общинския съвет е да защитава инвеститорите и гражданите по най-добрия начин със силите, които му позволява законът. Предложението само по себе си е законосъобразно и няма пречка да бъде гледано от Общински съвет. Дали той преценява по целесъобразност е друга тема на разговор. Няколко пъти чух подробен устройствен план (ПУП). С това предложение не се предлага промяна в него, а само завишаване на показателите. Донякъде разбирам всички изказани аргументи, затова ще се въздържа до сесията от гласуване“, каза той.

 

Зелена ли е сградата и може ли да е с визия на блокове отпреди 50 години

 

отговори проектантът арх. Събин Попов.

„Някъде около 750-800 кв.м е застроената площ на етаж. Това са около пет апартамента на етаж. Не говорим за някаква огромна сграда като „Поморин“, която давате за пример, визията на който, представена в една пунктова сграда, ще изглежда трагикомично за мен. Той е строен преди 55 години. Ние правим нова сграда в 21. век, в 2025-а година. Няма как да оприличим висока сграда, която е хотел, да изглежда като „Поморин“. Всеки експерт ще ви го каже това нещо“, заяви той и добави, че именно различната визия на „Мираж“ я прави знакова сграда.

Арх. Попов даде за пример и хотел „Космос“, който е бил със същия статут, но в момента е в трагично състояние.

„Тук говорим за пунктова сграда, която е в началото на града и посреща всички гости (б.а. хотел „Мираж“). Сега ако и него опаковаме, защото мазилката вече се разпада, няма да е никак добре за визията на Бургас. Именно заради това искаме да изградим една нова модерна и зелена сграда. Третият ѝ етаж ще се свърже с пасарелката над кръговото, която в момента почти не се използва“, каза проектантът.

Арх. Попов обясни, че е влязъл в този проект с няколко условия като първото е било да има съгласието на арх. Росица Йовчева – съпруга на покойния гениален бургаски архитект, проектирал сградата на хотела – арх. Петко Йовчев. Той бе и бивш главен архитект на Община Бургас. Председателят на Камарата на архитектите в Бургас обясни, че е получил това съгласие и дори са работили заедно, но тя се е оттеглила от проекта преди няколко месеца заради други ангажименти.

Друго важно условие му е било сградата да е зелена.

„Но не тапетно зелена, а истински зелена, като се свърже с двете озеленени зони от двете страни на хотела. Тя ще се превърне в еталон за зелена сграда, защото в цял свят такива пунктови сгради се подпомагат от правителства, общини и т.н. заради това, че улавят вредни емисии. Искаме да направим такава сграда, която да е достоен заместник на хотел „Мираж“. За мен постройка, приличаща на тези в останалото пространство, които са отпреди 50 години, няма смисъл изобщо да се започва. Точно това е уникалното – да бъде различна от останалите и да посреща по тази линия бургазлии и гостите на града. Това не е толкова голяма сграда и не е стена, за да затваря цялото пространство. В Бургас има от така наречените зелени сгради, но зелено в тях са само тапетите. Ние искаме да направим такава с истинско озеленяване“, каза арх. Попов.

 

Словесна престрелка

 

Коментарите му обаче предизвикаха реакция у Георги Манев, който го попита дали това, което са представили инвеститорите като визуализация, е пример за зелена сграда, на което архитектът отговори положително.

„Това е зелена сграда? Нали Вие сте председател на архитектите в Бургас? Аз ако съм Ви инвеститор и с обидното отношение към общинските съветници, от които искате разрешение, като казвате, че това, което искаме, е почти глупост, веднага ще Ви сменя. Сега това не е зелена сграда. Позволете ми да съм виждал зелени сгради. Това са пет китки на етаж. Диагоналите ви казах – те не кореспондират с другите сгради. Има толкова много материали, че една пунктова сграда може да стане прекрасна. Вижте какви диагонали сте задали“, отвърна той и продължи:

„Аз не искам да правя сметката на инвеститора, не ми е работа. Ще ги подкрепя, защото винаги сме подкрепяли хора, които искат да реализират нещо. Но още веднъж казвам, Наредба 7 е създадена така, че за градоустройството на един град има хора, които решават това нещо да се случи и това сме ние, общинските съветници. Така че, ако обичате, направете една друга идейна фаза. Ако трябва, ние ще Ви кажем какво горе-долу да бъде, но да кореспондира. А не да ми заявявате нещо за сграда отпреди 50 години, която не може да се премахне. Новата може да бъде модерна, но да е в синхрон с другите сгради. Вдясно имате цяла линия нови сгради, преди 2 години въведени в експлоатация, които отговарят на тези изисквания. Дадох ви за пример високата постройка на  „Флората“ – отговаря ли тя на околните сгради? Това, което сте приложили като визуализация, има десет озеленени балкона. Това не е зелена сграда. Виждали сме какво значи това. Обикаляли сме. Може да не сте работили с нас, но Бургас се гордее с малкото кварталче, което направихме срещу Пантеона и както казах – това беше съгласувано между всички инвеститори тогава“, обясни Манев и се върна отново на собствените си строителни успехи.

Следващият въпрос на арх. Попов къде там има зеленина съвсем го ядоса.

„Аз не съм човек, който сега трябва да отговаря. Вие сте човекът, който трябва да отговаря, когато искате нещо от нас. Не да ме питате къде е зеленината“, рязко му отвърна той.

Тук думата да обясни за зеленината в настоящия проект опита да вземе и арх. Веселина Филипова, която е част от екипа на арх. Попов.

„Има една теоретична концепция за разполагане на зеленина и всеки втори етаж да има възможност за тераса за разполагане на тази зеленина. В последващата фаза, когато ние имаме идейно разрешение, вие имате право със специфично правило да си добавите да бъде допълнително съгласувано с Общински съвет. Но това, което казвате, че не е зелена сграда, всъщност е зелена сграда“, заяви тя.

Георги Манев реши, че сега е моментът да представи на вниманието на Попов и Филипова, че той и Бенчо Бенчев имат сграда на годината за 2011 година.

„Вие не знам дали имате сграда на годината проектирана. Сега искаме да Ви помогнем да си направите новия голям проект, но Вие ще се съобразите с нашите искания“, отсече той, а на опита на Филипова да им се посочат конкретни примери, Манев предложи на Бенчев да се прекратят разискванията и да се гласува предложението му за отлагане на докладната. То бе прието от колегите му и точката бе оттеглена от дневния ред на заседанието на местния парламент.

Засега бъдещето на „Мираж“ остава обвито в несигурност. Предстои да се изясни дали проектът ще бъде изменен и съответно одобрен след исканите корекции от страна на Комисията по устройство на територията и Общинския експертен съвет по устройство на територията.