Дона МИТЕВА

В момента тече дебат в обществото за това дали в училище трябва да има оценка за поведение.Ако се допусне, че обсъждането завърши в полза на оценката за поведение, възникват няколко логични въпроса: кой ще я поставя тази оценка. Тя цифрова ли ще бъде, или с думи. Кой ще я поставя тази оценка – всеки учител, който преподава на дадения ученик, класния ръководител или колектива като цяло. Има ли стимул за добро поведение или санкция за лошо такова…

„Ако на даден ученик му е лоша оценката за поведение – пука ли му? Ще следва ли нещо…Тази оценка по-скоро ще задълбочи проблемите, а няма да ги реши“, смята синдикалистът.

„Родителите на 99% застават зад своите дечица – те са безпогрешните и учителите не можем да наложим ефективно мярката за наказания. Специално за дисциплината основното е възпитанието. Съвременните семейства не могат да възпитават децата си, защото самите родители са невъзпитани. Мъчим се в училище, но не става, защото са загубени първите седем години. Те нямат елементарно уважение към институцията. За него училището е място за по-приятно прекарване на времето, а не място, където трябва да полага усилия. Излиза, че детето трябва да бъде щастливо, а не научено. Излиза, че не ученикът, а учителят трябва да полага усилия, за да им е интересно в клас.

В момента се водят дела за всяко наказание, което се налага в училище. Водят се и дела за текущи оценки“, казва председателят на регионалната структура на СБУ Константин Янков, допълвайки, че следи този процес в цялата страна.

Дела, водени от родители

В Бургас дело има водено преди време срещу Профилирана гимназия за чужди езици "Васил Левски" от родители на ученици, които са били наказани. Съдът отменя наказанието.

За воденето на делата от родители срещу определени санкции, наложени от учителските колективи, адвокат Мариана Праматарова, която е и писател, коментира, че няма подобен пример в своята практика, но що се отнася за протекционисткото поведение на родителите, споделя: „Преди време една майка ми звънеше с оплакване, че тормозели детето ѝ в училище. Според нея това го правели и учители, и ученици и причината била, защото то е осиновено. Местеше го от училище в училище. Сподели, че се е оплакала и в Общината, РУО, но и те ѝ казвали да го премести, а учителите, където го запишела, се оплаквали, че то било буйно и непослушно и то тормозело всички.

Със сигурност това не е единственият подобен случай. Според мен вината си е у родителите, които не възпитават децата си в уважение към училището и учителите. В последно време учителите не са авторитет. Първите седем години липсват и на децата, и на родителите“.

Родителски протест

Преди няколко месеца родители в знак на протест срещу третокласник в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ спряха децата си от училище. От училищния екип бе направено всичко възможно да се предотврати конфликта, но той не среща подкрепа от страна на родителите на детето: „Те бойкотират усилията на училището“, бе констатацията на учител. Тогава адвокатът на семейството Недялка Божилова предостави материали от 20 страници по случая, подготвени специално за медиите, в които се описва тяхната гледна точка – в която се доказва, че детето е жертва на тормоз. А КТ „Подкрепа“ застана на страната на учителите. В крайна сметка семейството премести сина си в друго училище.

„Лошото е, че повечето родители са силно протективни спрямо децата си. Силно ги подкрепят и това много често го правят пред самите тях, от което подрастващите добиват самочувствието, че са ненаказуеми“, категорична е психологът Росица Димова.

Възможна ли е оценка за дисциплина

Привържениците на оценката за дисциплина смятат, че тя ще повлияе на поведението на подрастващите. Ако води до други санкции, а не да е само на хартия. Като например да попречи да се кандидатства във ВУЗ. Само че тогава може да се говори за дискриминация и уронване престижа на личността. Или пък да е обвързана с глоба на родителите.

„Трябва да има по-широк спектър от наказания и те да се налагат бързо и ефективно. А не в училище налагането на наказание да е по-трудно отколкото в съда. Сега системата прави всичко възможно да не се стига до наказание. Същото като да напишеш двойка на ученик за срока. После следват един куп доклади, допълнителни часове за подкрепа, защото детенцето не си научило урока“, категоричен е Янков.

„Боят в мола е многопластов проблем. Една оценка на дисциплината няма да го реши в никакъв случай. Сега какво се случва – когато училището санкционира, се започва едно обжалване. В обществото няма ясно разбиране, че не може да се подлага на съмнение позицията на училището, като такава относно поведението на ученика.

Мода: Родители бранят децата си в съда от училищни наказания

Веднага излизат двеста майки и триста роднини, които твърдят, че „не е така точно“. Подлага се на съмнение позицията на педагога.

Мерките не трябва да са едностранни, а комплексни. В Наредбата за приобщаващото образование има един текст, който казва, че се налага наказание „след изчерпване на всички мерки“. Това е много общо. Трябва да има ясно разписване на параметрите, ако ще се слага оценка на дисциплината. И наказанията са свързани с яснота и превес на позицията на педагога.

Когато при мен бяха родителите от „Св. св. Кирил и Методий“, ги питах: Вие знаете по-добре от мен, въпреки че съм педагог с 30-годишен стаж? И ми казвате, че не се прави нищо по случая, при условие че аз две години работя по този казус. Не може така. Не може тълпата да извива ръцете на специалистите. БГ мама знае по-добре от лекаря, от учителя, категорична е началникът на РУО Петя Петрова.

Тя смята, че сигналите са здравословни, но трябва и за тях да има лимит. „Често се случва, че родители пращат сигнал до директора. Той им отговаря, но те смятат, че не е направил достатъчно и идват на по-горна инстанция. Няма значение дали при нас в РУО, или в Министерството. Но това трябва да се регулира така, че като се пуснат два сигнала по един и същи въпрос и се отговори по определен начин, за трети да се плаща, както и за всяка следваща проверка. Защото ние хабим механизма на държавата да се въртим на малкия пръст на хората, които често имат психологически проблеми. Те не искат да признаят истината за своите деца“.  

Директорът на Професионална гимназия по електротехника и електроника "Константин Фотинов" – Бургас Павлина Градишка разказва за всички мерки, които управляваното от нея училище предприема, за да се свали до минимум рискът от нелицеприятни прояви във и извън училището, защото поведението на младите хора е комплекс от прояви на различни места. Знае се, че в Електрото, както повечето наричат тази професионална гимназия, учат преобладаващо момчета и е нужна добра дисциплина. Тя дава още една гледна точка: „Когато учителят влезе в клас, остава сам с 26 ученици. Започва борба за вниманието им. Някои небрежно са „забравили“ да си оставят телефоните на определеното за целта място, други спят на чина, трети са превъзбудени, с дефицит на внимание, отказват да изпълняват поставените задачи. Учителят пише забележка в електронния дневник, но какво от това. Кой ги гледа обаче? Въведохме в правилника налагане на санкция „Забележка“ за получени 5 забележки. И започват дълги процедури по налагане на санкцията…, а после и оспорване.

В съвременния свят сме заобиколени от достатъчно лоши примери от популярни личности. Лошият пример се е превърнал в „добрия“ – шири се безотговорност и чувство за безнаказаност. И в този момент училището разполага с безкрайно дългата процедура за налагане на санкции, които лесно и бързо биват отхвърлени и оспорвани от родители и адвокати. Това изглежда като подигравка с правилата. А едно училище, в което дневно минават над 1000 ученици, се нуждае от правила и тяхното спазване. Обратното е анархия.

Когато престъпиш правилото или демонстративно показваш неуважение, трябва да получиш еднозначен урок. Иначе училището се превръща в „лошия“ пример. Отзвукът ще се усети не само в институцията, но и в общността. Не е достатъчна нито оказваната обща подкрепа, нито писането на забележки, нито безкрайните процедури за налагане на санкции. Нуждаем се от кратки и еднозначни инструменти за регулация на поведението, които да не бъдат оспорвани от съда и родителите“.

Битката за налагане на добрите норми със сигурност ще бъде загубена от училището, ако в нея родителите и учениците са от другата страна на барикадата. Ако търпимостта на обществото е чрез затваряне на очите при „невинни младежки“ прояви на улицата, в магазина, в автобуса, пред блока. Това май е време да спре.