Интервю на Силвия Шатърова
Георги Янакиев е радиожурналист, води емблематичното предаване „Гларуси и шамандури“ по БНР – Бургас.
Той взе наградата „Сирак Скитник“ в категорията „Радиожурналистика“ за открояващо се журналистическо присъствие и запомнящи се изяви в ефира. Отличието бе връчено на церемония в София от Кин Стоянов, ротационен председател на Програмния съвет по време на тържествена церемония, на която БНР отбеляза 90 години от основаването си.
Жоро Янакиев е един от най-ярките и обичани гласове на радиото – музикален редактор и водещ на предавания в БНР - Бургас от създаването на медията през 2012 година. Водещ е на тричасовото авторско предаване „Гларуси и шамандури“, което през годините се превърна в емблематично за морския град.
В студиото за 12 години гостуват не само едни от най-популярните бургаски, но и български музиканти, художници, творци, общественици и политици. Предаването и Жоро обичат да „пътуват“, затова и често хвърлят котва на различни места по Черноморието – от Ахтопол до Поморие. Независимо от сезона, „Гларусите“ се излъчват или от новата бургаска библиотека, или от остров Св. Анастасия.
Това е шестата поред награда „Сирак Скитник“, която печели екипът на БНР - Бургас.
– Г-н Янакиев, какво е за Вас тази награда?
– Радост и удовлетворение ми донесе тя. За мен е едно много приятно събитие, свързано единствено с предаването „Гларуси и шамандури“. Оказа се, че името на БНР - Бургас и името на „Гларуси и шамандури“ и моето име е познато в София. Много гости на предаването през годините са били край морето и са присъствали в ефира му. Не беше случайност това, че получавам наградата, защото и аз, и предаването вече са завоювали своето място в ефира.
– Т.е. завоювали сте своето място в националния ефир?
– Заградил съм си територията. По-голямата награда за мен бе самата номинация, защото тя дойде от колегите, това е най-голямото признание, защото колегите ми са единствените, които знаят какво правя и как минава целият процес, за да стане това предаване.
– Как се роди идеята с „гларусите и шамандурите“?
– Преди да стартира радиото, тук е имало един човек, който е направил програмната схема и за съжаление той не можа да работи тук. Когато започнахме, първият директор – г-н Мартин Минков, на когото аз се възхищавах като професионалист и съм откраднал много неща от него, каза: „Ти ще водиш „Гларуси и шамандури“, начертахме някаква концепция и аз я започнах.
– Какво отличава това предаване?
– Винаги искам да представя добротата и душевността на един гост. Човек винаги носи в себе си и лошо, и добро, въпросът е какво ще изкараш от този човек. Може да изкараш и най-лошото, и най-доброто. Винаги ми е правило впечатление и в началото ми беше трудно да каня за гости лекари. Те имат страх от изява, от медии, защото те живеят с притеснението, че винаги са атакувани за едно или друго. Имаха едно недоверие и ми костваше време и усилия да им докажа, че ще извадя от тях добрата им страна, човешката. Идвали са хора със страх и недоверие. Не на всеки му е силната страна да говори и да сяда пред микрофона. Има хора, които се плашат от ефира и микрофона и в края на предаването като чуя: „Беше много приятно, вие така ме предразположихте!“, и това ми доставя удоволствие.
– Т.е. тук са като на разговорка?
– Да, все едно сме в квартал „Акациите“ или с рибарите в Ченгенето и си говорим.
– Кои са най-любимите Ви герои?
– Художниците. На мен ми харесват, те са много особени хора, едни непораснали деца, станали философи. Те обичат нетрадиционна форма на разговор и се увличат, когато аз по един друг начин го водя. Това са хора интелигентни. Аз винаги съм пристъпвал със страхопочитание към тези хора на изкуството, независимо дали са писатели, поети, артисти. Но разбрах, че невинаги и не е задължително добрият писател, артист или художник да бъде добър човек, това ме натъжава, но това е истината.
– Кои са най-приятните събеседници, гостували в предаването?
– Много са, но ми е много приятно, когато ми гостува Стефан Диомов. Ние сме една зодия и доста години имам възможността да му слушам песните, да съм свидетел на много процеси и си пасваме като разговор. Много интересни разговори съм правил с актьора Юри Ангелов, с Йордан Караджов, с покойния професор Иван Карайотов. Това е тъжното в нашата работа като си гледаш архива и разбираш как доста хора са си отишли, и то все авторитети. Карайотов беше невероятен събеседник, с невероятна усмивка и благо изражение.
Писателят Любен Петков от Крушевец ме научи на нещо важно. В началото на предаването първия път, когато ми гостуваше, беше излязъл негов пътепис за Израел. Аз го каня да гостува и да говорим за него. Той ми зададе въпроса: „Вие чели ли сте го?“ Бях го разлистил, отговорих му, че до неделя ще го прочета. Тогава той се съгласи. От тогава до ден днешен, когато каня писатели, поети, докато не им прочета книгата, аз не сядам да говоря. Това е благодарение на Любен Петков.
Когато хората идват при мен, се изненадват колко съм подготвен, колко неща знам аз тях, колко съм прочел и когато изкарам някакво зрънце, им потичат сълзи и омекват.
– БНР какво Ви даде?
– Често казвам: на мен винаги ми е било мечта да работя в БНР. Това е радиото с главно Р. Когато кажеш радиото, всички знаят, че става въпрос за БНР. С всичките му несъвършенства на една голяма и тромава машина, БНР е институцията в която българите вярват най-много, тя е номер 1 по доверие. Всички слушат новините на БНР, защото знаят, че това са истинските новини, БНР е обществена медия, всеки може да намери за себе си по нещо и в музика, и в предавания.
– Имало ли е съмнения в това, което правите – има ли смисъл?
– Не, никога, аз съм Водолей. Аз да не съм философ да редя дневния ред на обществото, аз искам да покажа едни хора и че те работят. Например искам да покажа учител по литература, но като се върне от тежък ден, той пише стихове, друг живял в Америка, но сега е в Бургас и плете рибарски мрежи.
– Търсите различното от злободневното, добрите истории, добре разказани?
– Да, аз търся доброто. Никога няма да се занимавам с това, че някой е набил жена си и аз да го питам: „Защо го правиш?“.
– Освен известните личности, гости са и обикновени хора?
– Имам много предавания на плажа покрай алеята. Там гост примерно ми е бил оперният певец Павел Герджиков, но освен такива изявени личности, каня едни обикновени от плажа и си говорим.
Сега по време на честванията 90 години БНР имаше концерт на всички формации от медията и най-приятното беше, че почти всички от тях са били гости на „Гларуси и шамандури“.
– Как виждате бъдещето на предаването и на радиото като цяло?
– Когато идва телевизията, всички са казвали, че радиото ще умре, когато дойдоха социалните мрежи, всички казаха: „И радиото, и телевизията ще умрат“, засега още дишаме. Ще се променят нещата, няма да са в този вид – ще има подкасти, надкасти, но истинското радио няма да спре.
Захари Миленков е ръководител на „Златния фонд“ на БНР, той е създал музея на БНР и ми е казвал: „Никога няма да умре радиото, защото то предава с чистотата на човека“.
– Имате ли мечтан гост в предаването?
– Апостол Карамитев, винаги, когато минавам покрай паметника си казвам, че той би бил страхотен събеседник.
