На 12 февруари почитаме паметта на свети Мелетий, Антиохийски архиепископ.
В началото на четвърти век престанали гоненията на християните от властта, но различни ереси започнали да смущават живота на Църквата. Особено се разпространила ереста на александрийския богослов и свещеник Арий. Макар и осъдена от Първия вселенски събор в Никея (325 г.), тя продължила да набира последователи с помощта на властта.
Синът на император Константин Велики, Констанций Втори (337-361 г.), продължил политиката на баща си в подкрепа на бързо разпространяващото се християнство,
но станал привърженик на арианинството и започнал да преследва православието. В много градове се появили по двама епископи - православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия.
В такива трудни условия в Антиохия бил избран за архиепископ свети Мелетий.
Роден в 310 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия, Турция), той се отличавал с ученост и висока нравственост. Първо бил избран за епископ на град Севастия (днес Сивас, Турция). А когато в голямото християнско средище Антиохия, Сирия, православната общност била застрашена от ширещото се арианство, тамошните християни в 360 г. поканили за архиепископ Мелетий, известен като застъпник за правата вяра.
Само след месец обаче архиепископът бил отстранен по заповед на Констанций и заточен в Армения, защото поддържал православната вероизповед.
След няколко години бил върнат в Антиохия, но скоро последвало ново заточение по заповед на император Валент. Върнал се едва в 379 г., а през 381 г. император Теодосий свикал Втория вселенски събор и предложил Мелетий за негов председател. Обаче изтощеният от толкова изпитания светител починал преди края на събора.
Прекарал повечето от годините на архиепископството си в заточение, но запазил чиста Христовата вяра и останал в паметта на Църквата като стълб на православието.
Източник: БТА
