Проучване. Проф. Диана Радойнова: Това е единственият ритуал, който продължава да се чества от всички винарски изби в нашия регион
Дона МИТЕВА
Едно от първите исторически сведения за зарязване на лозите, стигнало до нас и описващо не само земеделския акт, но и изумителни ритуали, които са го съпровождали, е записано от Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.Хр.). Той възпроизвежда разказа за плаването на аргонавтите към Колхида, на източния бряг на Черно море. Като минали протока Дарданели, те спрели на южния малоазийски бряг на Мраморно море във Фригия, при долионите – фриги, „където има винени лози..., които се режат – зарязват, заради свещения образ на планинските богове...“. Така започва презентацията на проф. д.и.н. Диана Радойнова, от бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, която е посветена на традиционното зарязване на лозите.
проф. Диана Радойнова
Тя разказва и гръцките митове, които също не отминават зарязването, без да го обиграят словесно в свои фрагменти. По този начин доказва, че отрязването на част от живото растение се осмисля като ритуално убийство и по-точно жертвоприношение. Както целта е иницииране на земно плодородие, осигуряване безпроблемното сакрално въртене на безкрайния кръговрат живот-смърт-живот.
„Самото растение – лозата, има особена семиотична значимост в трако-елинистическия свят. То е свещеното растение на Дионис, а самият той е умиращо и възкръсващо божество (роден преждевременно от майка си, тракийката Семела, той бил зашит в бедрото на баща си, Зевс, и роден отново).
Лозата бива зарязвана/посичана, но остава жива/възражда се, а плодът ѝ – смачкан/убиван, за да се получи свещената напитка – виното. Най-сетне самото вино бележи сакралния преход от диво/природно състояние към обработена/цивилизована напитка“, подчертава проф. Радойнова и прави препратка към обредно-празничната фолклорна система на българите.
„Патронът на празника, свети Трифон, според фолклорната легенда е отрязал носа си (отново отрязване/ зарязване/ жертвоприношение), след като обидил Богородица, която уж му била сестра, като я видял да се връща от сарандисване: “Вижте наща копилана се връща с копелето си“ и тя го проклела.
Много интересна е легендата от Средецко, която разказва, че свети Трифон имал много лозя и се грижел за тях с помощта на животните си, едно от които магаре. Веднъж светецът видял, че магарето е наяло част от стръковете на лозята и веднага му се скарал. Той очаквал, че това ще доведе до по-малка реколта, но през есента бил учуден да види, че тъкмо тези места, от които магарето е яло, са най-плодородните. Извинил се на животното и започнал да учи хората, че трябва да зарязват лозята си, за да имат по-добра реколта“.*
Зарязването оцелява до наши дни не само като стопанска, но и като сакрално-ритуална практика. Проучването на дейността на един от най-известните винопроизводителни райони у нас – Поморийският, показва, че всъщност това е единственият ритуал, който продължава упорито да се чества от персонала на всички винарски изби – и големи, и малки, в нашия регион.
„Най-голямата производителка на винен алкохол, фирма „Черноморско злато“ АД в Поморие, всяка година прави тържествено зарязване в своите лозя. За целта бива канен поморийският кмет, както и местен свещеник. Девойки в народни носии носят вино в бакърче и пита със сол и мед. Кметът отрязва първата пръчка, девойката полива от бакърчето за берекет, след него зарязват и другите официални лица, свещеникът отслужва водосвет за здравето на производителите и за изобилна реколта.
По-малките винарски изби в региона: Винарска изба „Тохун“, Винарска изба „Братя Боеви“, наследник на най-старата винарска кооперация в града и винарска изба „Страцин“ правят собствено ритуално зарязване в своите лозя. Принципно ритуалът не се различава от този – на „Черноморско злато“ АД, с тази разлика, че няма момичета, облечени в носии. Обикновено зарязването се извършва от собственика на фирмата, следван от главния технолог, а жена – служителка подготвя ритуалната пита. При зарязването задължително се полива вино върху лозовите пръчки (впрочем това е ритуалното „кървене“ на прерязаното тяло на лозата, макар да не се осмисля по този начин от информаторите) и следва трапеза в някое от служебните помещения на фирмата“, обяснява проф. Радойнова.
В следобедните часове на 14 февруари всички винопроизводителни фирми в региона задължително се включват във всеобщо веселие и концерт, които се правят на централния площад в квартала на Поморие, като излагат за дегустация и закупуване своя продукция.
„Това също е неосъзната от съвременните хора древна традиция. С ритуалното жертвоприношение – „убиването“/порязването на лозата, растението възкръсва за нов живот, космичната хармония е възстановена и хората се отдават на празнично веселие, песни и танци (днес – без оръжие)“, завършва разказа си Радойнова, която е посветила много години да изследва фолклора и антропологията.
*(Райчевски, Ст. 2016. Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София. Изд. Захари Стоянов, с. 58).
