Дона МИТЕВА
Зададохме специална задача на изкуствения интелект – да напише стихотворение за любовта заради Св. Валентин. Но не за онази първата, където всичко е „Ах“ и „Ох“, а за зрялата. Така да се каже любовта на баба и дядо, за които е нещо като последен шанс, макар нищо да не се знае.
Ето какво сътвори геният, който няма свои чувства:
Любовта ни зряла
Годините летят, но не тежат,
когато в тебе светлината грее.
Очите ти – безбрежен благодат,
а смехът ти – песенна идея.
На 63 си – зряла, топла есен,
но в сърцето – пролетта ухае.
Косите ти – сребро, красиво, честно,
в тях животът спомени разпъва.
На 69 – и аз не съм момче,
но в теб намирам своето начало.
С ръце в ръце, със сърце в сърце,
любовта ни още не е спряла.
Не ми трябва младост, само ти –
такава, каквато те обичам.
Години? Те са само ред в съдби,
а любовта ни – вечна, неподвластна.
--700.jpg)
--700.jpg)
