Реклама. Страната на шансона и виното остава на челните позиции на пазара, благодарение на името и репутацията си в световен мащаб
Магдалена Динева
„Винопроизводството е като да гледаш малко дете. Ако искаш да получиш високи резултати от виното, трябва да се грижиш добре за него“. Това каза пред вестник „Черноморски фар“ карнобатлията Мирослав Динев, който от 14 години работи в сферата на винопроизводството във Франция. Професионалният му път започва в България, като първоначално се занимава с бутилиране на алкохолни напитки, а по-късно работи като хладилен техник, стабилизиращ вино. През 2011 г. преминава към работа във Франция, в региона Лоар, където се намира и неговото настоящо работно място – Château Moncontour. Там се обработват около 4000 декара земя. Редовно се провеждат дни на отворените врати. Интересът към тях е толкова голям, че собствениците искат да изградят и къща за гости с басейн, за да могат да доставят максимално удоволствие на посетителите си.
Кой има право да произвежда шампанско?
В Château Moncontour се отглеждат предимно сортове като „Шардоне“ и „Совиньон блан“, подходящи за производството на газирани вина. Мирослав отбеляза, че газираното вино е вид шампанско, но във Франция никой друг няма право да нарича виното си с наименованието „шампанско“, освен тези вина, които са част от марката „Шампан“. Шампан е винен регион в историческата провинция Шампан, намиращ се в североизточната част на Франция. Най-известен е с производството на пенливото бяло вино, което е наречено на него. Законодателството на ЕС и законите на повечето страни запазват термина „шампанско“ изключително и само за вина, произхождащи от тази област и разположени на около 160 км източно от Париж.
Френските винари се опитват да създават напитки, изцяло с естествени захари
Мирослав допълва, че лозята са подрязвани така, че растат ниско – около 50 см, за да могат слънчевите лъчи да помогнат за узряването на гроздето върху варовиковите камъни, които при напичането си повишават захарността. Климатът е особен и играе голяма роля в получаването на желаната захарност в гроздето. През лошите години, когато времето е дъждовно, студено и мрачно, захарността достига максимум 14-15%, но в по-добри години може да достигне 18-20%.
Процесът на работа започва през ноември с резитба, а след това се преминава през различни етапи, включително смяна на колове, втора резитба, вдигане на телове и просветляване на лозята, за да се осигурят оптимални условия за зреене. Той допълни, че при тях много държат да се тори с животинска тор. „Мирише на трепане“, шегува се Мирослав. По думите му във Франция се опитват да създават вина, които са изцяло с естествени захари, защото изкуствените погубват качеството и често водят до главоболие.
Но тъй като е трудно да се постигне естествена захарност от 20-22%, поради особените климатични условия, производителите във Франция използват и изкуствени подсладители. Това обяснява защо бутилка с естествени захари може да струва до 150 евро, докато тази с изкуствени подсладители е значително по-евтина – от порядъка на 10-15 евро.
Регламент. До 11 чепки на една лоза
Регламентите във Франция също така налагат ограничения върху отглеждането на лозята. За да получат субсидии, винопроизводителите трябва да се придържат към определени правила. Едно от тях е броят на чепките на една лоза да не е повече от 11. Мирослав сподели, че предстои прилагането и на още едно изискване, което е свързано с прекратяването на третирането на тревата. Причината за това е инфектирането на кореновата система на лозето. „Все пак това е нещо, което ние, хората, приемаме“, категоричен е той.
Съхранение. Корковата тапа винаги да е мокра
Мирослав даде и няколко съвета за това как трябва да се съхранява виното. Корковата тапа винаги трябва да бъде мокра. Поради това бутилките трябва да са в легнало положение. „Вдигнато ли е шишето нагоре, независимо дали ще е шампанско, червено или бяла вино, има голяма опасност да влезе въздух и то да се окисли и да стане оцет за супата“, заяви Мирослав. В момента в шатото, в което той работи, правят експерименти с поставяне на силиконови тапи. За тях карнобатлията сподели, че няма проблем дори и бутилката да стои в изправено положение. Затова и се прави – с цел презастраховане от влизане на въздух.
Мирослав сподели, че за разлика от Франция, в България често се срещат монополи във винопроизводството, които ограничават възможностите за индивидуални производители.
Накрая той отбелязва, че въпреки че климатът в България е по-благоприятен за винопроизводството, Франция остава на челните позиции на пазара, благодарение на името и репутацията си в световен мащаб. „Във Франция ако на 5 години докарат 20-21% захарност, то в България целогодишно я докарваме – например мавруда в Асеновград, широко мелнишката лоза, отглеждана в района на град Мелник“. Това е доказателство как името и добрата реклама правят чудеса и те изстрелват на лидерска позиция в индустрията.
