Интервю на Магдалена Динева
– Кога беше моментът, в който осъзнахте, че музиката ще бъде Вашето призвание?
– Още по времето, когато прегърнах едно малко сиво акордеонче, подарък от майка ми. Научи ме да свиря известният учител Станчо Драганов. Звуците на моя акордеон огласяха всички училищни забави. В старата семейна къща имахме външна стълба, на която сядах и огласях с песните си цялата махала. Никой не се сърдеше, хората ми се радваха и се наслаждаваха на изпълненията ми.
– Вашите родители подкрепяха ли Ви в това начинание?
– Майка ми ме подкрепяше, но баща ми – не. Той искаше да обработвам земя и да стана като него – производител на вино. Но не ми е било писано да стана това, което той искаше. Баща ми никога не разбра, че имам успех като музикант.
– Кои са най-ценните уроци, които сте научили от родителите?
– Урокът по трудолюбие. Баща ми беше изключително трудолюбив и честен човек. Той започваше работа преди изгрев слънце и се връщаше от лозето след залез слънце. Никога няма да забравя неговите мазолести ръце. А майка ми беше домакиня. Тя се грижеше за три деца. И за баща ми, разбира се.
– Кои са Вашите музикални вдъхновители?
– Елвис Пресли, Нат Кинг Кол, Пол Анка, Нийл Седака, по-късно „Бийтълс“ и АББА. Сега вече е лесно да се слушат техните песни. Някога имахме радио „Тулан“... колко красиво беше. Тогава нямаше телевизия. И имаше желязна завеса. Песните на тези изпълнители можеше да се слушат само по радио „Истанбул“. Цялата ми приятелска група слушахме това радио и оттам научавахме световната музика. Бяхме една тайфа от хора, с които бяхме заедно всяка вечер. Никога не говорехме нито за пари, нито за момичета. Само за музика, защото бяхме луди по тази тема.
– Имате ли ритуали преди излизане на сцена?
– Когато бях с групите, винаги се хващахме за ръце и казвахме: „Господи, дай на сили да пеем“. Сега се кръстя и се опитвам да преодолея притеснението, защото въпреки че имам зад гърба си над 4000 концерта в България и в света, продължавам да изпитвам сценична треска. Но това е нормално, защото ако я няма тръпката, означава, че на човек му е безразлично. А при мен всичко минава през сърцето. В момента, в който се отвори завесата, моето вълнение изчезва. Лицата на хората ме успокояват.
А концертите извън България са голяма отговорност. Често имаме проблеми с техниката, защото когато пътуваш, не можеш да носиш много техника със себе си.
– Как се чувствате, след като приключи концертът Ви – по-скоро изморен или повече окрилен и вдъхновен от енергията, която сте получили от почитателите?
– И двете. Това е едно трудно обяснимо чувство. Когато концертът е успешен, изпитвам голяма радост, но и голяма умора. А успешният концерт е нещо много относително – зависи от осветлението, къде е, пред кого е, озвучаването. За един концерт са необходими много положителни условия, за да премине както трябва. Никога един концерт не повтаря предния.
– „Белите и черни клавиши на моя живот“ – повече бели или повече черни клавиши има във Вашия живот?
– Има и от белите, има и от черните. Но като че ли повече са белите клавиши. Особено сега, когато пътувам по-рядко и нямам много концерти, имам повече време да се радвам на приятелите, на прекрасното ми семейство... и на живота.
– Пътешествията – те ли са другото Ви занимание, освен музиката, което Ви носи също толкова вдъхновение и смисъл?
– Продължавам да пътувам, колкото мога, и да снимам с моя фотоапарат. За в бъдеще обмислям да пътувам с круизен кораб. И да разказвам за преживяното, защото пътешествието е истинско пътешествие, ако бъде споделено. Последно бях в Мадагаскар. Никога няма да забравя тюркоазената вода на океана, жълтия пясък на плажовете, зелените палми. Хората бяха много бедни, в някои от селищата дори нямаше електричество. Това е тъжната страна на Мадагаскар. В същото време, въпреки тази бедност наоколо, там направих едни от най-хубавите си снимки. Всичко там е много далечно и безкрайно интересно за нас европейците.
Освен Мадагаскар, съм посещавал и други бедни страни – Индия, Кения, Перу, Боливия и т.н. Българите са сърдити повече, отколкото трябва. Защото ние сме родени в благословена земя. Имаме всичко – море, планина, прекрасни житни полета, четири сезона... Трябва повече да обичаме страната си и по-малко да се оплакваме.
– От писането на коя Ваша песен са Ви останали най-ярки спомени?
– Имам спомени от онези песни, които са ми се подчинявали трудно. Понякога една песен се пише за минутка, а понякога не ти стига и месец да я усъвършенстваш, да я доизпипаш, както се казва по музикантски. Поначало една хубава песен не се пише на коляно. Да, понякога се получава, но невинаги. Една песен се нуждае от отглеждане и от отлежаване... като виното.
– Какво беше чувството да получите Почетния знак на държавния глава преди броени дни?
– Бях щастливо изненадан. По време на мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю!“ най-неочаквано в залата дойде президентът Румен Радев и ми връчи почетния знак. Беше изключително тържествено, присъстваха и гвардейци. Аз не бях подготвил никаква реч, но мисля, че преодолях смущението и се случи една великолепна вечер. Публиката беше изпълнила целия салон и всички бяха във възторг.
Приемайки Почетния знак на държавния глава, казах, че ставам на 80, но това никак не е страшно, ако човек не брои годините, а щастливите си мигове и приятелите си. Това е моята равносметка за тези 80 години – много щастливи мигове и верни приятели.
– Само след два месеца ще се състоят Вашите три грандиозни концерта в зала 1 на НДК. Какво да очакват почитателите Ви? На коледния Ви концерт в Бургас трябваше да си подготвят звънчета, а сега?
– Много съм радостен от факта, че тези зали ще бъдат пълни с хора, които харесват моята музика. Това ме радва, но и ме задължава. Работя усилено, но не само аз, а и целият ми екип. Всички искаме тези концерти да се превърнат в едни истински празници. А за почитателите – да подготвят гласните си струни, защото ще падне голямо пеене. И, разбира се, да се прегърнем и да си тръгнем с усмивки на лицата.
– Какво е посланието Ви към публиката?
– Всеки концерт и всяка среща с публиката завършвам с думите: „Хора, приятели, да бъдем по-добри и да се обичаме повече“.
– Ако Вашият живот беше музикален албум, какво заглавие би носил?
– „Здраве, доброта и... нека да е песен“.
– Какъв съвет бихте дали на младите изпълнители?
– Да бъдат отговорни, да бъдат целеустремени и да достигнат до творческо дълголетие.
