Магдалена Динева
На днешния ден, когато се навършват точно 3 години от началото на войната в Украйна, се свързвахме с Катерина Шубина - един от създателите на фонд „Добро“ у нас, който помага на хиляди украинци, потърсили закрила в България. Основната база на фондацията се помещава в хотелски комплекс в Свети Влас.
Към момента във фондацията са регистрирани 1 340 деца. А в рамките на тези 3 години през фонда са минали повече от 5 000 души.
Катерина Шубина споделя, че развиват дейности както с хуманитарна, така и с образователна насоченост. Помагат на деца за тяхната успешна интеграция в българската образователна система. Но тук не липсват и трудности. Най-сериозните от тях са свързани с липсата на места по училищата, както и по детските градини. Причината – големият брой украински деца.
От интеграция се нуждаят не само малките, но и по-възрастните. Катерина каза, че е налице цяла мрежа от украински ресторанти, фризьорски салони, производства. Някои от сънародниците й са успели да интегрират бизнеса си в България, но други – не. „Хората се интегрират, колкото могат. Важното е, че имат желание, проявяват интерес“.
А каква е равносметката й за тези три години безрезервна помощ и отдаденост на каузата? Две думи - „много трудности“. „Даваме всичко от себе си. Няма как да спрем, защото за много от децата нашата база е единствената възможност, където да отидат и да получат образование. Разбира се, нуждаят се от подкрепа и от българските училища. Нуждаят се и от психологическа подкрепа“, категорична е тя.
В социалната мрежа Катерина Шубина публикува трогателен пост, в който разкрива най-трудните решения, които е трябвало да вземе, за да стигне до напускането на родината и идването й в България. Той изглежда по следния начин:
"На 24 февруари, 2022 г. в 5:00 сутринта се събудих от експлозии. Една, втора, трета, свистене на ракети. Сърцето ми биеше лудо, всичко в мен се сви, мислите раздираха главата ми. Обаждам се на моя приятелка: „Лена, чу ли? какво е това?" "Катя, това е война!" И животът веднага се раздели на „преди“ и „след“. Само до вчера се усмихвахме, смеехме, правехме планове, водехме децата си на училище, а днес има само страх.
Дните се влачеха бавно като черен катран и нямаше нищо друго освен тревога и тишина, изпълнена с ужас. Ние спахме в коридора. Децата плачеха, без да разбират какво се случва. А аз не знаех какво да правя. Главата ми се цепеше от невъзможността да взема решение, от осъзнаването, че познатият свят се е сринал. „Тук беше моят живот! Но майчиният инстинкт крещеше: откарай някъде децата! Спаси ги! Това е най-ценното, което имам.” Погледнах децата си - толкова крехки, уплашени, доверчиви - и разбрах, че те са моята светлина, моят фар в това море от отчаяние. И нямах право да се откажа.
На 2 март вече бяхме в България. Войната е болка, разрушение, страх, загуба. Разделя семействата, принуждава хората да напуснат домовете си и ги учи да живеят с постоянна тревога. Но тя разкрива и най-важното – сила на духа, вярност, любов. Тя ни учи да виждаме светлина дори в най-дълбоката тъмнина.
Днес се навършват три години от началото на войната. Три години болка, три години живот на разкъсана земя, три години борба. И през това време разбрах едно нещо: за да не полудееш от безнадеждност, просто трябва да помагаш. С всичко, с което можеш. На тези, които са около теб. За тези, на които им е по-трудно. Правим го тук във Фондация „Добро“ – в нашата фондация, в центъра, във всеки ден, изпълнен с грижа. Защото помагайки на другите, ние си връщаме смисъла. Защото в свят, в който има толкова много разрушения, ние избираме да бъдем тези, които създават. И вярвам, че светлината е по-силна от тъмнината. Винаги. Благодаря на всички, които сте до мен всеки ден".
