Събота, 05 Апр 2025
    
Общество

5 април: Оттегля се човекът казал: България е голямата награда

  05.04.2025 09:21  
5 април: Оттегля се човекът казал: България е голямата награда

На 5 април 1940 г., служители на съветския правоприлагащ орган НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) приключват с избиването на 22 хиляди поляци, в рамките на само няколко дни.

Жертвите са главно офицери и интелектуалци и първоначално са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Това е „цветът“ на полската нация.

Сред жертвите са

общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 медици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Жестокото събитие носи наименованието си от мястото, на което са разстреляни десетки хиляди души – гората край с. Катин. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.

Уинстън Чърчил

На 5 април 1955 г. Уинстън Чърчил подава оставка като министър-председателя на Великобритания. През юни 1953 Чърчил получава инсулт на Даунинг Стрийт 10, който е втори след 1949 г., (тогава получен по време на почивка във Франция). Новините за здравословното му състояние се пазят в тайна, но усещайки, че се влошава както физически, така и умствено, през 1955 той сам подава оставка и е наследен на поста от Антъни Идън. Получава още един слаб инсулт през декември 1956.

След като напуска правителството, той прекарва все по-малко време в парламента и се оттегля окончателно през 1964. През 1963 г. американският президент Джон Кенеди, упълномощен от Конгреса, обявява Чърчил за почетен гражданин на САЩ, но той не е в състояние да посети церемонията в Белия дом. 

Чърчил и България

По време на Първата световна война като член на Военния съвет Чърчил яростно се застъпва пред кабинета за привличането на България на страната на Антантата „на всяка цена“. В писмо до външния министър Едуард Грей Чърчил протестира против пасивното изчакване на събитията от Форин офис:

„Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси... Засега сме в българския лагер, нека да останем в него. Тя (България) струва колкото останалите взети заедно и тя ще докара останалите”.

През юни 1915 г. Чърчил пише меморандум, в който казва, че при първия по-значителен успех при Дарданелите: „България неизбежно трябва да се устреми към Одрин, а с България целият Балкански полуостров ще мине на наша страна”.

В меморандум от юли 1915 г. Чърчил пише: „Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим.Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа, както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта”.

Балканските страни обаче се държат резервирано и отказват да се присъединят към „каузата на справедливостта срещу хунското варварство“.

През Втората световна война България първоначално поддържа неутралитет, като по отношение на Крайовската спогодба от 5 септември 1940 г. Чърчил казва: „Винаги съм смятал, че Южна Добруджа трябва да принадлежи на България”. Това обаче не донася промяна на общественото мнение в България в полза на Великобритания, тъй като спогодбата е сключена изключително под натиска на Третия райх.

На 1 март 1941 г. България се включва във войната на страната на Тристранния пакт, с което става противник на Съюзниците.

Кърт Кобейн

На тази дата през 1994 г. умира гръндж иконата Кърт Кобейн, лидер на групата Nirvana. През 90-те години на XX в. се превръща в една от най-големите знаменитости в гръндж музиката, въпреки че той самият да не е желал да става знаменитост, нито се е чувствал комфортно в тази роля. 

В края на март 1994 г. Кърт е хоспитализиран в клиника за наркозависими. В началото на същия месец той за малко е щял да умре, в кома е няколко дни. След концерта на Nirvana в Рим Кърт поглъща много опасно количество лекарства, след което се наложило да му направят промивка на стомаха. На 1 април Кърт бяга от болницата, след което отива в Сиатъл, но не се прибира вкъщи. Обявен е за издирване.

На 8 април Кобейн е намерен в лятната градина на дома си в Лейк, Вашингтон от Гари Смит, служител в електротехническа фирма. До тялото е намерена пушка Ремингтън 20-и калибър. Аутопсията на тялото показва, че първоначално Кобейн е взел доза хероин, 3 пъти по-голяма от средната свръхдоза, след което е направил огнестрелна рана в главата с пушката. Установено е, че смъртта е настъпила на 5 април, но може и да има разлика в 24 часа. Обявено е, че причината за смъртта е самоубийство.

Но възможно ли е да е самоубийство?

Едно от доказателството е, че след такава доза не можеш просто да вземеш пушката и да се застреляш. След дозата смъртта е почти моментална. По-запознатите фенове на Кобейн твърдят, че имат доказателства, подкрепящи конспиративните теории. Има и доказателства, оспорващи „предсмъртното писмо“ на Кърт.

Най-голямата конспиративна теория относно смъртта на Кобейн е убийство. Убийство от най-близката му жена.

Още събития на 5 април:

1822 г – роден е Емил дьо Лавеле – един от основателите на Института по международно право. Защитник на освободителните стремежи на българския народ.
1843 г – роден е българският министър председател Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова.
1857 г – роден е княз Александър I Батенберг

Източник: vesti.bg