Не е тайна, че вече се търсят възможности да се привличат хора от трети страни
Интервю на Георги РУСИНОВ
– Г-н Загорчев, като дългогодишен експерт по водно спасяване може ли да кажете добре ли се подготвят нашите спасители?
– Подготовката на водните спасители все още до голяма степен е в ръцете на Българския Червен кръст. Това е добре, тъй като това е организация с над 60-годишна история, има традиции, качество и на много места колегите работят наистина отговорно. Аз самият съм инструктор по водно спасяване към Българския Червен кръст и ежегодно провеждам такива курсове, обучавам спасители точно под егидата на организацията. За съжаление, има опити от различни нелегитимни организации да обучават спасители, които впоследствие излизат на трудовия пазар, но ние нямаме представа каква подготовка имат тези хора. Това е изключително опасно. Аз съм и работодател – имам бизнес, работя с плажове, управлявам екипи от спасители. Ако дойде кандидат с удостоверение от нелегитимна организация – някакъв сертификат или свидетелство – аз не мога да бъда сигурен, че този човек покрива необходимите стандарти. Ако го изпратя да пази живота и здравето на хората в една потенциално опасна ситуация, можем само да се надяваме, че няма да се стигне до най-лошото. Това е празнота, която новата Наредба за водноспасителната дейност за обезопасяването на водни площи и басейни за обществено ползване – остава нерешена. Тя отваря възможност и други организации да обучават спасители, но те трябва да бъдат под контрола и надзора на Българския Червен кръст. Все още обаче не са приети допълнителните изисквания, предвидени в наредбата. Там се посочва, че министърът на здравеопазването трябва да издаде заповед и да се оформи програма, която да регулира този процес. Това все още не е факт.
– Участвате ли с предложения за подобряването нивото на водноспасителната дейност?
– Аз, като специалист по водно спасяване от дълги години, се стремя да бъда полезен и чрез експертната си дейност, свързана с нормите, които регулират водноспасителната дейност, плажовете и туризма. Организацията, която представлявам – Life Saving България – е активен участник в кръгли маси, както и в световни конференции по водно спасяване и превенция на удавянията. Даваме становища и много от нашите предложения се възприемат. Например, от последното обществено обсъждане на наредбата за водно спасяване, 16 от общо 26 наши предложения бяха приети и включени в новата наредба. Въпреки това все още има доста празноти. За съжаление, поради служебните правителства в последните години, липсва достатъчно политическа воля този нормативен акт да стане напълно действащ и работещ, така че да обслужва правилно дейността. Затова смятам, че най-полезното, което вие като медия, а и другите медии можете да направите, е да отваряте пространство за разговори и съвети за безопасност през лятото. Няма какво да се лъжем – водното спасяване няма да го направим съвършено нито в този разговор, нито в тази платформа, но е важно гражданите редовно да получават съвети за безопасност, когато ходят на плаж. Да следят личното си здраве, да не употребяват алкохол, да не преяждат преди да влязат във водата, да държат децата под постоянен родителски контрол. Това трябва да се възпитава като култура – защото именно това ще бъде най-добрата превенция и гаранция за безопасността им.
– А имаме ли достатъчно спасители за плажовете? Според разговори с ваши колеги, мнозина предпочитат да изкарват курсове за спасители на басейн.
– Да, това е така. Темата с дефицита на спасители се задълбочава от година на година. Ако мога дам конкретика – последните 10 години почти нямаме летен сезон, в който да не се говори за липса на морски спасители. Дори с правилата, които се въведоха още по време на ковид периода. Аз бях в работната група, която предложи да се редуцира броят на спасителите спрямо дължината на охраняемата ивица – от 100 метра се премина към 150 метра за един спасителен пост. Това намали нужния брой спасители – ако преди се търсеха 1500 морски спасители за Черноморието, сега се търсят около 1200. Но има и други фактори – демографски, сезонността на водноспасителната дейност, която отблъсква желаещите да я практикуват, защото търсят по-сигурна, целогодишна работа. Както и Вие отбелязахте – мнозина предпочитат да отидат на басейн, където работата е по-лека, условията са близки, а възнаграждението – подобно. А и в някои случаи работата е целогодишна. Именно това и още няколко причини обуславят задълбочаващия се дефицит на спасители. Не е тайна, че вече се търсят възможности да се привличат спасители от трети страни.
– Точно това щях да Ви питам. Има ли вече такива случаи? И от кои страни?
– Аз лично не съм бил инициатор, но в сайта на нашата компания получихме кандидатура от човек от Бангладеш. В момента сме в процедура по издаване на разрешение за работа. След проведени интервюта и кореспонденция, се убедих, че човекът е изключително съвестен и отговорен. Затова решихме да съдействаме. Все още не сме стигнали дотам, че да разчитаме изцяло на такъв подход, но търсим варианти. За щастие все още разполагаме с достатъчен екип от спасители. Истината е, че в ролята си на работодател се стремя да изграждам атмосфера на доверие. Да защитавам интересите на спасителите пред стопаните на водни площи, концесионерите и наемателите на плажове, както и пред аквапарковете и басейните. Да изграждам екипност, да бъда мост между страните, включително и чрез създаването на Национален синдикат на водните спасители, на който съм председател. Целта ни е да подпомагаме и спасителите, и концесионерите, така че да има качествена охрана на нашите плажове и водни площи. В противен случай ще страда туризмът ни, ще има отлив от туристи, а ние искаме това ключово перо от БВП да расте според потенциала си.
– А накъде бягат нашите обучени, добри спасители? Преди години Гърция беше най-примамлива дестинация.
– Да, до известна степен това остава вярно. В последните 4-5 години ходиха в Гърция, Малта, Кипър, някои и в Италия. Отделно се подготвяха спасители за Щатите. Но от 2020 година насам нещата се поизмениха. Сега са малко по-балансирани. Не е чак толкова голям течът на спасители. Ако ние предложим добри и адекватни условия, имаме всички предпоставки да напълним плажовете си с добри спасители. Но трябва да отбележа, че Българският Червен кръст не спира усилията си да подготвя нови спасители всяка година. Не мога да цитирам точна статистика в момента, но годишно се подготвят около 500 – 600 морски спасители. Това са нови кадри. Не е малко. Всъщност, от началото на водноспасителната дейност у нас – от 1964 г. досега – са обучени над 50 хиляди спасители. Сега имаме нужда от около 1200. Така че проблемът не е толкова в това, че „нямаме спасители“, а че не можем да ги задържим и да ги привлечем обратно към професията. Ще си позволя да кажа, че трудното в сезонността на тази работа е не само да осигуриш добро възнаграждение, а и адекватна среда. Говорим за настаняване – не в помещения с хлебарки и мишки, за транспорт от мястото на настаняване до плажа – спасителите не трябва да вървят по 5 км преди и след работа. Трябва да имат възможност за хранене по време на смяна, а не да са принудени да ползват скъпите заведения по плажовете. Всичко това – комплексно – също влияе на причините за отлива на спасители.
– Като общински съветник предлагате проект за първа помощ сред децата, който ще гласувате съвсем скоро.
– Мога да го обвържа с програмата за водна безопасност, която вече стартирахме – това е една логична и последователна стъпка. Аз съм дългогодишен специалист в сферата на водното спасяване и темата с удавянията ми е изключително близка. Работата по намаляване на случаите на удавяния е нещо, което приемам за лична мисия. Знаем, че когато става дума за деца, този проблем е особено драматичен. Обществото страда от всяка такава загуба, не само емоционално, но и защото това са предотвратими инциденти. Именно затова, на февруарската сесия, по моя инициатива и с подкрепата на нашата група от ГЕРБ, внесохме програма за водна безопасност, насочена към децата. Целевата група е третокласници – неслучайно. В тази възраст децата започват процес на постепенно отделяне от родителите. Те търсят самостоятелност, често посещават басейни или плажове без родителски надзор или в компанията на връстници. Именно тогава е важно да знаят какви са рисковете при къпане и плуване, как да ги избегнат, а защо не и как да окажат помощ – адекватно и безопасно за тях, разбира се. Надяваме се, че до края на лятото над 3500 деца ще бъдат обучени – както теоретично, така и практично – на темите за водна безопасност. Абсолютно вярваме в ефекта от тези усилия. Като логично продължение и надграждане идва следващата инициатива – проектът за обучение по първа помощ, който ще бъде разглеждан на предстоящата сесия след празниците. Този път фокусът е върху по-зрелите ученици – шестокласниците.
– Защо точно тази група?
– Защото първата помощ представлява комплекс от действия, които могат да бъдат извършени от непрофесионалисти – навсякъде и безопасно, без да се навреди, но с потенциал да се спаси живот. Става дума за реакции при инциденти като сърдечен инфаркт, случил се на улицата, на пътя, далеч от болнична помощ. Учениците в шести клас ще бъдат обучени как да извършват изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. Ще научат как да сигнализират на спешен телефон 112 или на медицинското звено в училището при инцидент. Така ще се изгради т.нар. „спасителна верига“. Вярваме, че този комплекс от знания също ще допринесе за предотвратяване на фатални случаи. Отново говорим за предотвратими ситуации, които носят тежки последствия за обществото. Може да се запитаме – защо досега не се провеждат такива обучения? За съжаление, няма достатъчно страни, в които те са поставени като приоритет. Радвам се обаче, че вече говорим по темата, защото превенцията е най-добрият инструмент. Всяка предотвратена смърт или травма е в полза на цялото общество. Нашата цел е да изградим култура на съпричастност. Всеки, когато стане свидетел на инцидент, да не бяга, да не се казва „това не ме засяга“, а да помогне. Това е и форма на насърчаване на доброволчеството и на нагласата да бъдем полезни на другия.
