Всяка година, в навечерието на Великден, погледите на милиони православни християни от цял свят се обръщат към едно свещено място – Божи гроб в Йерусалим. На Велика събота се случва едно от най-загадъчните и обгърнати в мистерия явления – слизането на Благодатния огън.
Какво представлява Благодатният огън?
Според православната традиция, Благодатният огън е чудо, което се случва в деня преди Великден. Огънят, „слязъл от небето“, се възпламенява в Кувуклията – параклисът, разположен в центъра на храма „Възкресение Христово“ (църквата на Божи гроб), точно над мястото, където според вярванията е било положено тялото на Иисус Христос след Разпятието.
Смята се, че огънят се появява без човешка намеса и носи в себе си божествена сила. Един от най-интересните аспекти на чудото е твърдението, че в първите минути след появата си, огънят не изгаря – вярващи го поставят върху лицата и ръцете си, без да усещат болка.
Историята – от древността до днес
Свидетелства за чудото съществуват от над 1200 години. Най-ранните писмени сведения датират от IV век, като през вековете събитието е описвано от различни поклонници, летописци и хронисти. През Средновековието и Възраждането, поклонници от българските земи също са записвали в своите тефтери и пътеписи за чудото на Светия огън.
Ритуалът, такъв какъвто го познаваме днес, следва строга процедура. В храма присъстват представители на Йерусалимската патриаршия.
Преди самия ритуал, храмът бива претърсван щателно от представители на местните власти – включително израелската полиция – и пред очите на всички се проверява Кувуклията, за да се уверят, че вътре няма скрити запалителни средства. Това се прави, за да се гарантира, че явяването на огъня е необяснимо от човешка гледна точка.
Патриархът влиза вътре сам, с две бели свещи, и след известно време излиза с пламтящия Благодатен огън, който веднага се разпространява сред хилядите вярващи и се пренася с факли и фенери в десетки страни – включително и в България.
Какво символизира?
Благодатният огън символизира Възкресението Христово – победата на светлината над мрака, на живота над смъртта. За мнозина той е и личен знак за вяра, надежда и духовно пречистване.
