През последните години животът ни все повече се пренася в дигиталното пространство. Онлайн банкиране, социални мрежи, електронна поща, а дори и здравни услуги – всички те изискват достъп до лична информация. Ето защо е изключително важно да знаем как да се предпазим от грешки, които могат да изложат тази информация на риск. Константин Стоянов, управител на „Смарт ИТ Контрол“, споделя кои са най-често допусканите пропуски в дигиталната сигурност и как можем да ги избегнем. Той е участник в конференцията TravelX, която се провежда на 24 и 25 април в Бургас и събира професионалисти, визионери и любители на пътешествията, за да обсъдят бъдещето на туризма.
Грешка 1: Слаби и повтарящи се пароли
Използването на лесни пароли като "123456" или "password", ЕГН, телефонен номер, както и една и съща парола за различни акаунти, е като да оставим вратата на дома си отключена.
Решението е да бъдат създавани уникални и сложни пароли, които в краен случай могат да бъдат генерирани от и/или записвани в сигурно и доказано приложение за управление на пароли.
Друг подходящ алгоритъм за създаване на сигурни пароли е използването на цели изречения. Например: "NevsekideneVelikden!" е парола, която проверена в сайт за тестване на сигурността на пароли би показало, че за разбиването и ще са нужни хиляди векове! Време с което за щастие или не, не разполагаме.
Добра практика е и редовната смяна на паролите – на всеки 3-6 месеца.
Грешка 2: Пренебрегване на многофакторната автентикация (MFA)
Много потребители не използват допълнителни мерки за сигурност, като кодове получавани чрез SMS-и, email, специално автентикиращо приложение или хардуерен токън. MFA добавя още едно ниво на защита и дори при компрометирана парола, пробивът на акаунта остава значително затруднен.
Грешка 3: Лесно подвеждане от фишинг съобщения
Фалшиви имейли или съобщения, които се представят за банки, куриерски фирми или институции, често съдържат линкове към зловредни сайтове.
В забързаното ни ежедневие често сме затрупани с голям обем работа и мулти таскинг, в следствие на което често, без да се замисляме, кликаме на тези линкове.
Ако не очаквате пратка, сметка, фактура или не разпознавате подателя – не кликайте и не споделяйте информация. По-добре е да се направи проверка на информацията чрез търсачка в интернет, или през официалния сайт на изпращача, или да се направи опит за контакт с подателя, но по друг канал, не през обявеният в съобщението. Винаги е добра идея да потърсете мнение от експерт.
Каквито и анти-спам защити да бъдат приложени, най-важно за справянето с този проблем е мнителността, осведомеността и обучението на хората в тази насока.
Грешка 4: Прекомерно споделяне на информация в социалните мрежи
Много хора прекарват по-голяма част от времето си в интернет и множеството различни социални мрежи, а в последно време често биват привличани и в тематични социални групи било то във Viber, Whatsapp и др.
Важно е да знаем, че информация като: адрес, телефон, дата на раждане, местоположение и др. изглеждат безобидни, но могат да се използват най-малкото за кражба на самоличност.
Профилите трябва да бъдат настроени така, че само доверени хора да виждат личната ни информация, ако разбира се изобщо това е необходимо.
Грешка 5: Пренебрегване на актуализациите и антивирусната защита
Остарелият софтуер и нелицензираните (кракнати) програми, често съдържа уязвимости в сигурността. Ето защо винаги е необходимо да се инсталират последните обновления на операционната система, както и да бъдат използвани само лицензирани продукти и решения.
И не на последно място, използвайте надежден антивирусен софтуер.
В заключение може да обобщим, че дигиталната сигурност зависи в голяма степен от нашето поведение онлайн. С осъзнаването и избягването на тези често допускани грешки, можем да сведем до минимум рискът от кражба на лични данни и да направим първата стъпка към едно по-сигурно интернет присъствие. Малките промени в навиците ни могат да направят голямата разлика в защитата на личните ни данни.
„С нарастващият стремглаво процес на глобална дигитализация и обезпокоителната загуба на човешкият интелект, като последен естествен ресурс на планетата, си струва да се замислим, каква ще бъде ерата, в която навлизаме и дали не рискуваме да изгубим себе си в свят, който вече не разпознава човешкото.“
