Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършила ПУ "Паисий Хилендарски", магистър еколог, експерт по морски бозайници и морски птици. Участва в дейностите по опръстеняване на птици в района на Поморийското езеро. Това е изследователски метод, основаващ се на индивидуалното им маркиране с пръстени, обозначени с код. Повторното регистриране на опръстенени индивиди разкрива много за биологията, екологията, поведението, придвижванията, гнездовата продуктивност и популационната демография на видовете птици. Какво са установили експертите досега, как се отразяват климатичните промени на птиците, увеличава ли се броят на редките и застрашени от изчезване видове – по тези и други въпроси разговаряме с Галина Мешкова.
Интервю на Ина ПЕТРОВА
- С каква цел се извършва опръстеняването на птиците и какво успяхте да установите до момента за видовете в района на Поморийското езеро?
- Проектът, по който извършваме опръстеняването продължава. Целта е да установим видове - редки или индикативни за състоянието на местообитанията, които
ще подобряваме и възстановяваме. Още сме в началото, но стартирахме именно по време на миграцията, защото има повече движение на птици около езерото, които се придвижват от север на юг.
- Засякохте ли по-интересни видове птици?
- Има редки, защитени видове, а част от по-интересните попадения саторбогнезден синигер, мустакато шаварче, голямо белогушо коприварче, голямо черноглаво коприварче и др. Това, което мога да отбележа е разнообразието от видове, което установяваме. Топоказва за колко много от тях езерото е важна спирка по време на миграцията. Обикновено, когато посещаваме езерото сме свикнали да отбелязваме водолюбивите видове и малките пойни птички, които се крият, остават встрани. Но се оказва, че за огромна част от тях езерото е също важна спирка - те спират там, хранят се, почиват си и без тази спирка не биха издържалидългия път на миграция. Много от тези пойни птички прекосяват на югоизток буквално цялото море. Спират нерядко на плавателни съдове, кацат на лодка, яхта или кораб и не смеят да мръднат, толкова са изморени.
- Какво разстояние изминават и кои са най-далечните локации, от които потеглят?
- Тръгват от Скандинавия, най-северните части на Европа. Наскоро колегите установиха видове, които идват от източните части на Сибир. Това е огромно разстояние за една птичка, която тежи около 10 грама. Много е впечатляващо.
- Докога продължава есенната миграция на птиците и необичайно ли е това, че повече птици остават да зимуват тук?
- Миграцията на пойните птички едва ли ще продължи повече от октомври. Те са насекомоядни и като паднат температурите под 10 градуса няма как да има насекоми и съответно те няма с какво да се хранят и би трябвало да са отлетели.
Много водолюбиви птици преминават по този път, така наречените дъждосвирцови. Засилено е присъствието на видове, които зимуват тук, те няма да продължат на юг. Може влошаване на времето на север да ги е притиснало към нашата страна. Например морска потапница, този вид го установяваме през студените зимни месеци, което еинтересно явление, макар и да са единични екземпляри.
Много хищници минават по този път, фламинго има. В момента фламингите ги няма, но те са или в Атанасовско, или Поморийско езеро. Те остават тук, за тях не е проблем. Ако много се влошат условията те могат да размахат криле и да отлетят до Турция или Гърция.
Щъркелите отлетяха, но се увеличава броят на щъркелите, които остават тук. По данни от социалните мрежи всяка зима събираме сигнали на хора, които намират щъркели през зимата. Това са птици, които остават тук, които не са непременно болни. Те не са глупави, пестят енергия и ако няма защо, няма да преминат дълги разстояния.
- Това е едно от последствията на климатичните промени. Кои са другите, с негативен знак за птиците?
- Климатичните промени предизвикват промени в режима на валежите. Специално за влажните зони, които са много важни за местообитанията на мигриращите птици, настъпват много промени, като няма вода, намалява и хранителната база, а от тамнамалява и видовото разнообразие.
- Това засушаване се усети много осезаемо тази година в България, и не само.
- То бе характерно за Югоизточна Европа. Прогнозите са да става още по-зле, в зависимост от това каква ще е зимата ще си проличи. Снежната покривка е много важна за възстановяване нивата на реките и езерата.
- Има ли в тази връзка вече изчезващи и застрашени видове птици?
- В Поморийското езеро не се наблюдава такова нещо, благодарение на грижите за местообитанията от страна на организацията, доброволци, местната общност. Но това изисква много работа. Хидрологичният режим на езерото е нарушен, влиза много сладка вода, която променя тотално местообитанията. В момента усилията ни са насочени да редуцираме навлизането на сладка вода в езерото и да се запазят характеристиките на солената лагуна.
- Как се отразява това конкретно на птиците?
- Много от видовете предпочитат плитките солени лагуни. Те идват от най-крайните северни райони, спират тук да се хранят и когато навлезе сладка вода, първо, нивото се покачва и второ, сладката вода променя състава на безгръбначните, с които се хранят.
- Провеждате ли разговори в тази посока и откъде идва проблемът със сладката вода?
- Ние сме партньори с поморийските солници. Проблемът идва от задръстени непочистени канали. Изградени са през миналия век за целите на солодобива. Много от тях са нефункциониращи, те са направени от човека и трябва да се поддържат от човека.
Възстановяването на тези канали ще подобри хидрологичния режим на езерото. Има напредък в разговорите. Така ще се подобри солодобивът, освен биоразнообразието в Поморийското езеро много важен компонент е лечебната кал. Тя се формира в условия без кислород, не трябва да влиза прясна вода и не трябва да пада солеността под определени граници.
- Привличат ли птиците в нашия регион орнитолози и фотолюбители от страната или чужбина?
- От 10 години може би не бяхме забелязвали един много рядък вид посетител, той е мигрант - тънкоклюн листолог. В средата на септември две птици от този вид бяха кацнали точно пред посетителския център и предизвикаха огромно струпване на природолюбители и фотографи.
