Артериалната хипертония е „тихият убиец“
Интервю на Янчо НИКОЛОВ
Българинът не обръща внимание на здравето си, профилактичните прегледи са животоспасяващи, алкохол, цигари, затлъстяване и липса на движение убиват. Ковид-инфекцията при необръщане на внимание е предпоставка за сериозно сърдечно заболяване.
Д-р Ралица Чвдарова е известен Бургаски кардиолог. За нея медицината е преди всичко призвание и страст. Тя е от онези дами, които излъчват увереност, сияние, мекота и същевременно професионализъм.
Пътят който е изминала в своето утвърждаване като специалист кардиолог, е дълъг и изключително труден. Изисква много учение, усърдие, себеотдаденост и постоянно надграждане на знанията.
Още като ученичка е проявявала силен интерес към естествените науки и по-точно към биологията. Признателна е най-много на своята невероятна учителка по биология в основното училище г-жа Дамянова. Тя е запалила интереса й към необятната наука за живата природа и я насочила към медицината. Завършила е математическа гимназия, паралелка „Биология“ във Варна, след което Медицински университет Варна. Дипломира се през 1994 година заедно с 224 студенти. Била е първенец на випуска. Предлагат й да избере къде да започне работа. Избира Клиниката по кардиология в сегашната УМБАЛ „Света Марина“ във Варна, защото кардиологията още от четвърти курс й е била страст и влечение. През 1999 година защитава специалност „Вътрешни болести“. От 2000 до 2002 година преминава следдипломна квалификация в Медицински университет – Каназава, Япония. Предмет на работа й там е била диабетната кардиомиопатия – нарушенията, които настъпват в сърцето при захарен диабет. Под ръководството на проф. Хироши Ямамото и проф. Ясухико Ямамото пише статия, която впоследствие е публикувана в медицинското списание Journal of Mollecular and Cellular Cardiology. След завръщането си от Япония през 2003 година придобива специалност „Кардиология“.
Работила в кардиологичните отделения на УМБАЛ „Св. Марина“- Варна, УМБАЛ Бургас, УМБАЛ „Дева Мария“ и в МЦ „Св. София“ Бургас. От 2010 година има частна кардиологична практика. Има договор и със Здравната каса.
– Д-р Чавдарова, има ли тенденция за увеличаване на сърдечносъдовите заболявания както в чужбина, така и в България, и какъв е процентът на смъртните случаи?
– Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт и в световен мащаб, и у нас. В България, по данни от 2017 г., при 71% от жените и 62% от мъжете сърдечно заболяване е причина за смърт.
– А какво е положението в Бургас според вашите наблюдения в практиката?
– Подобни са фактите и в Бургас. Сърдечносъдовите заболявания са заболявания, които засягат сърцето и кръвоносната система – исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, артериална хипертония, заболявания на сърдечнитe клапи и сърдечния мускул, атеросклероза на съдовете с нейните усложнения.
– Как могат обикновените хора, които не са медици, да ги разпознаят, за да се обърнат към специалист?
– Това са заболявания, които възникват и се развиват бавно и постепенно, често без в началото да се усещат някакви симптоми. Затова например артериалната хипертония се нарича „тихият убиец“. В началото пациентът може да няма никакви оплаквания, и в същото време заболяването напредва, уврежда сърцето и кръвоносните съдове и се проявява клинично едва тогава, когато има някакви усложнения – хипертонична криза, миокарден инфаркт, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност. Едва тогава пациентът търси лекарска помощ. Но тогава и лечението вече е по-трудно.
– Тук идва и мястото и значението на профилактичните прегледи. Нужни ли са те? И на колко време според вас трябва да се провеждат?
– Препоръчително е провеждане на профилактични кардиологични прегледи при всички хора на възраст над 35-40 години (освен ако по-
рано не е установен проблем), защото с оглед високата честота на сърдечните заболявания много често се диагностицира проблем при асимптомни пациенти. По този начин, чрез ранна диагностика и навременно започнато лечение, се подобрява критично прогнозата на пациента. В контраст, установено в крайна фаза сърдечно заболяване, има много по-малко опции за лечение и шанс за успешно повлияване.
– А кои са най-честите рискови фактори, предизвикващи сърдечни заболявания?
– Много важно за възникване на сърдечните заболявания е наличието на рискови фактори – артериална хипертония, тютюнопушене, повишен холестерол в кръвта. Пациенти, които имат тези рискови фактори, са застрашени от сериозни усложнения.
– Кога трябва да започне лечението на такъв пациент? Случвало ли ви се е да обяснявате често вредата от тези фактори?
– Че лечението трябва да започне на фаза рискови фактори, за да се минимизира рискът от усложнение в бъдеще. Аз често обяснявам на моите пациенти това, като им казвам, че трябва да инвестират в своето здраве сега, за да бъдат добре и здрави в бъдеще – след 5, 10 и повече години.
– Как мислите, отнася ли се със сериозност българинът към своето здраве? Какви са вашите наблюдения?
– Българинът, за съжаление, често не мисли за здравето си в перспектива. Така че, в терапията на сърдечносъдовите заболявания трябва да се започне с повлияване на рисковите фактори, на първо място – лечение на хипертонията, на високия холестерол, и разбира се – спиране на тютюнопушенето.
– Какво трябва да промени всеки един човек, за да избегне риск от сърдечно заболяване, какви здравословни навици са нужни да си създаде човек?
– Тук идва на място съдействието от страна на пациента – от изключително значение е промяната в стила на живот, двигателната активност, отстраняване на вредните навици като прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, диета. Множество проучвания са доказали, че ползата, която носи промяната в начина на живот, не може да се сравни с ползата от никое лекарство. Така че, пациентът е този, който може в най-голяма степен да помогне на себе си.
– Ковид-пандемията оказа ли се рисков фактор в увеличаването на сърдечносъдови заболявания?
– В последните две години обаче се появи още един съществен фактор, който много силно повлия здравето – COVID-пандемията. Определено зачестиха сърдечносъдовите оплаквания след преболедувана инфекция.
Най-честите проблеми, които срещам в моята практика след преболедувана COVID-инфекция, са дестабилизиране на артериалното налягане и ритъмни нарушения. По-рядко – засягане на перикарда с перикардни изливи и миокардит. За щастие, поне досега наблюденията ми са, че това са преходни нарушения, които отзвучават, разбира се, с правилно лечение, до няколко месеца. А една голяма част от пациентите идват на преглед след преболедувана инфекция с оплаквания, които свързват със сърцето, но реално без да имат сърдечен проблем. Това са примери за т.нар. COVID-стрес синдром, който засяга критично менталното здраве на хората.
– Какво съветвате и бихте посъветвали здравите хора и своите пациенти? Кое би помогнало да направи някой, за да се предпази?
– Това, което може да помогне за в бъдеще за ранна диагностика и лечение на сърдечносъдовите заболявания според мен, са две неща – от една страна, профилактика – редовни профилактични прегледи – и апелът ми към хората е: моля ви, посещавайте кардиолог веднъж годишно, дори и да нямате никакви оплаквания; и от друга страна – да се намери начин за увеличаване здравната култура на населението – да се разясняват рисковите фактори, заболяванията, значението на ранната терапия. Всъщност българският пациент е любознателен и когато му се обясни, той с желание приема информацията. Повече трябва да наблягаме на разясненията и разговорите с пациента. Защото лекар и пациент се двете страни на едно цяло, което има за цел да опази здравето – най-ценното и най-желаното.
