Или заслужава ли си краткото щастие да се заплаща цял живот с нещастие
Янчо НИКОЛОВ
Дали е вярно, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри – и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента. Има моменти, които са фатални. Те са повратни точки, които те насочват в друга посока от житейския път. И те са резултат от избора на действия и постъпки на всеки отделен индивид. Невинаги правилният избор води до прав път и невинаги грешният избор – към грешен. Но едно е сигурно в сложната и донякъде парадоксално противоречива житейска философия. Истината винаги излиза наяве, независимо от времето и обстоятелствата. Възмездието от грешния избор ще те провали в най-върховния ти миг, дори да си поел в правилната посока. Правилният избор, който те е отвел в грешна посока, ще ти помогне да проправиш прав път на нейно място. Но най-голямата грешка, която човек може да направи, е да реши, че хубавите неща в живота не си заслужава да се спечелят, а да се заграбят или откраднат.
Една проста грешка в тази посока може да ти излезе прекалено скъпо.
Една от първите Божи заповеди е: НЕ КРАДИ!
Тази Божия заповед пренебрегва Страхил Ангелов Джамбазов от Бургас, и тя му коства чудовищна цена, която цял живот ще плаща.
Страхил е кореняк бургазлия. Завършва основно образование и започва да работи като строител, зидаро-мазач, шпакловчик. Спортува интензивно и има успехи в тенис на маса, баскетбол.
Увлича се с лоши приятели и започва да краде дребни вещи.
Краят настъпва, когато открадва два телефона и след това заминава за Франция. Осъден е задочно докато е зад граница, а когато се прибира, влиза в затвора с 6-годишна присъда, едва 21-годишен. Там се преобръща и целият му живот. Лежи на лек режим в общежитието „Спартак“ към Централен бургаски затвор. Започва да работи, показва примерно поведение, но мръсотията в затворническите общежития се оказват фатални за здравето му. Страхил се заразява с гъбички на краката. В началото не обръща внимание, но впоследствие започват болките. Мъжът информирал затворническата управа, че с него се случва нещо. Бил прегледан от затворническия лекар, който обявил, че нямало страшно.
Но вместо да се подобри, състоянието на 21-годишния Страхил се влошило. Получил тежка гангрена, кракът му миришел и затворникът викал от болки. Накрая окръжният прокурор Георги Чинев разрешил прекъсване на наказанието, но вече било късно. Приет е с диагноза хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) 4 степен. Некротизиралите тъкани трябвало да се отстранят, адруг начин освен ампутация намало. Така Страхил Джамбазов остава без два крака. Но това било само началото. Последвали още 27 тежки операции, при които лекарите малко по-малко отстранявали части от крайниците му, докато ги ампутирали почти до тялото му.
Последната ампутация е извършена през януари 2021 година. Заради ковид-епидемията и забраната от Министерството на здравеопазването на плановите операции, Страхил е приет в болница едва след четвъртото направление по спешност. За операцията пари събират от храм „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас. Лично отец Серафим се застъпва за грешника и настоява да бъде приет в болница „Дева Мария“ във Ветрен. Там е опериран по спешност, тъй като отново е получил гангрена.
Страдалецът получава от ТЕЛК комисия 100% инвалидност, без право на работа и пенсия в размер на 216.65 лв. На всеки три години комисията трябва да потвърди инвалидността му, а инвалидът недоумява,защо му спират пенсията за два-три месеца, докато излезе новото решение.
„Защо го правят!? Не трябва ли да има някакви промени в закона. Няма да ми поникнат крака за три години. Как ще се храня през това време. Как ще си вземам лекарствата. Това не е нормално“, възмущава се Страхил.
Две години е изкарал по улиците. Спял на гарата и зиме, и лете.
„Нощите ми се струваха цяла вечност, особено зимата, в студа“, въздиша Страхил.
Благодарен е на кмета Димитър Николов, който взема проблемите му присърце и му отпускат общинско жилище.
„Е, на четвъртия етаж е, но поне има асансьор. Удобно е, но не мога да разбера защо социалните не искат да поемат тока. Имам това право по закон“, чуди се Джамбазов.От ВиК пък му искали 100 лева депозит, за да му пуснат водата.
„Ще прося, ще събера и ще дам, какво да правя. Така стоят нещата в България, да не си инвалид. Поне за отопление дават по 520 лева веднъж годишно и Червеният кръст помага с храна. И на малкото съм благодарен. Човек като загуби всичко, свиква да цени и малкото хубави неща, които му се случват. Виновен бях, така е, но ако ми бяха обърнали внимание навреме, нямаше да се стигне дотук“, убеден е Страхил.
Все пак успял да осъди „Главна дирекция по изпълнение на наказанията“.
Съдът присъдил даму се изплатят 7000 лева. С тях си купил електрическа количка.
„С ръчна не мога да се придвижвам. Много е трудно. Ръцете ми се надуват от тромбозата и пръстите не държат. Не знам защо така. Колкото ми е писано да живея, ще го изживея.
Плащам грехове, но трябва да вярвам и да се надявам. Надеждата ме крепи всеки ден“, въздиша страдалецът.
Случвало се лоши хора да му казват да се самоубие. Мъжът се чуди откъде толкова злоба и злъч в хората. Социалните му отказали право на акумулаторна количка. Кандидатствал няколко пъти. Прилагал лекарски решения.
„Лекарите казват да, социалните – не. Омръзна ми вече от тези неразбории. Да си инвалид в България е сто процента наказание. Да си 100% инвалид е сто по сто по-тежко наказание“, философски заключава Джамбазов.
Сега, докато чака решението за пенсия, ще живее със 120 лева, отпуснати заради ковид-епидемията, и просия. От декември спирали и тези 120 лева.
„Дано решението излезе дотогава, че ще се умира. Тези въпроси трябва най-накрая да се решат. Не касаят само мен. Има деца, старци и много други хора, които страдат от това недомислие с ТЕЛК комисиите. Особено с нелечимите болести и ампутациите. Ето диабетиците, при тях е същото. Има ли излекуван диабетик-няма! Ами то, ако има, лекарят ще вземе Нобелова награда бе, дами и господа управляващи. За рака иди-дойди – лекуват го. Но има заболявания, за които е излишно да преминават хората комисия през три години. Отсечена глава, ръце и крака не никнат“, завършва Страхил.
Спомням си една мъдра сентенция: „Помни, че не си подвластен на никого и нищо, защото ти си отговорен за своя живот“.
И се чудя, как след като Страхил е объркал тотално своя живот и плаща за това толкова висока цена, може ли да проумее, че плаща на самия себе си. Той вярва, че плаща за грешките си, но на друга някоя сила. Може би вярва, че и грешките, които е извършил, са дело на външни фактори, които са му повлияли на решенията. Колко на място си идват думите на писателя Димитър Талев: „Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас“.
Но иманадежда за измъчения несретник. Той вярва, усмихва се и има надежда. Примирил се е с положението си, но не се примирява с несправедливостта. Може би този житейски урок е трябвало да научи, но по жестокия начин.
