Дона МИТЕВА
Има хора, които трупат пари, други пък трупат знания. От втория тип е заместник-директорът на математическата гимназия в Бургас Станимир Баев. И ако едно време „вечният студент“ бе определение за неуспял смотльо, който стои в първи курс десет години и харчи парите на родителите си – сега не е така. Магистратурите надграждат и трупат нови знания.
Станимир Баев е завършил бакалавър и магистър „Специална педагогика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, притежава бакалавърска степен „История“ отново в СУ. Магистър е по трудова и организационна психология пак в Алма матер. Завършил е и специалност „Стопанско управление“ в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. В момента е дипломант в магистърска програма „Детска и юношеска психология“ пък към Бургаския свободен университет. Основа му дава руската гимназия „Васил Левски“ в нашия град.
Трудно е да се изброят всичките компетенции, придобити по време на различните етапи от обучението му. А знанията са го направили по източен тертип търпелив и философски внимателен с хората. Въпреки забързания делник.
Когато заговаряме за учителите като будители, Баев изпада в деликатно смущение, подчертавайки, че не смята себе си за будител, макар да е с внушителен стаж в образователната система. Приема професията си като карма – през 2001 г. започва работа в средното образование. 5 години е педагогически съветник и зам.-директор на ОУ „Св. Княз Борис I“. И над 15 години е зам.-директор на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“.
„Оставихме да ни управлява телевизорът, а не хладилникът“ – това ми каза един старец от близко бургаско село преди дни. Възхитих се от мъдростта му. Възрастният човек с тази своя философия може да бъде наречен също малък будител. Сигурно няма да го цитират учебниците на бъдещите поколения, но ето той ме накара да се замисля. Сигурно и други хора, пред които каже това, също ще се замислят“, дава пример Баев, леко встрани от темата.
Иначе признава, че много му харесва работата с децата – особено с по-малките. „В пети клас като дойдат в гимназията, са много интересни – едни свитички такива, притеснени са отначало. Само очите им светят и оглеждат всичко. Полека-лека започват да се отпускат и добиват самоувереност“, разказва за малчуганите Баев.
Всички очакват, че щом е заместник-директор по административно-стопанската дейност в Профилирана природо-математическа гимназия „Академик Никола Обрешков“, той непременно трябва да е математик. Баев подчертава, че е историк и психолог, както и това, че отдава енергията си с удоволствие на деца с особени образователни потребности.
Като историк е критичен към учебниците, които се предлагат, а като заместник-директор – и към цялата образователна система. „Проблеми в средното образование има. Те, от една страна, са свързани с различните подходи и виждания по отношение на делегираните бюджети.
Но за мен като преподавател основният проблем, който трябва да се реши, е този с безбройните учебници по един предмет за един и същи клас. Считам, а и не само аз, че е необходимо унифициране на учебниците, т. е. по всеки предмет да има по един учебник, а не както е в момента – по някои предмети има повече от 10 учебника. Само по история и цивилизации за 5 клас са 10 различни одобрени варианта на учебници. Имам ги всичките и не виждам смисъл в това. За мене това е харчене на пари за екипи, издаване и т.н. От колеги в професионалните гимназии знам, че има проблем и с учебниците по специалните предмети. В повечето случаи те са писани от университетски преподаватели и са неразбираеми за учениците“.
Проблем за образованието според Баев е и навлизането на технологиите в обучението. Голяма част от учителите са пред бърнаут (прегряване). Причината по негови думи е това, че не получават оценка, нито диверсифицирано заплащане за труда си. „Има такива колеги, които много се хвалят за малко работа и обратно – други, които работят неуморно и имат големи резултати, но те остават някак невидими“, казва учителят.
Като виц, създаден от реална ситуация, се разказва из гилдията за онази учителка, която по време на онлайн обучението не забелязва, че камерата й е включена и целият клас, на който преподава вижда, че тя си върши работата от леглото, дори несресана.
„Не си позволявам да обучавам, без учениците ми да ме виждат“, подчертава Баев и допълва „Онлайн обучението излезе на дневен ред сега в пандемичната обстановка. То обаче изисква ресурс, който е свързан със снабдяването на учителите, както и на най-засегнатите ученици, с техника, за да може да се провежда както синхронното обучение – присъствено и онлайн, така и при необходимост то да бъде само онлайн. Необходими са и обучения със софтуер и платформи за електронно обучение“, казва учителят.
А връщайки се назад във времето, си спомня, че преди десет години, през 2009 година, когато никой не е предполагал и в най-кошмарните си мисли, че светът може да изпадне в сегашната ситуация, Баев, заедно със свои колеги разработва проект, спечелвайки най-големия грант от Центъра за развитие на човешките ресурси за това в гимназията да се създаде електронна академия – т.е. онлайн обучение. Учителите разработват над 500 видеоматериала. Обосновката е по време на грипни ваканции да не се пропуска материал. А сега стана наложително за всички да могат да работят от дистанция.
Въпреки позицията му на ръководен кадър, Баев застъпва тезата, че училищните директори трябва да имат мандат.
„Не може да има директор до пенсия, това си е чист феодализъм“, категоричен е той. А своята тайна за работа както с колегите, така и с останалите в ръководството и учениците разкрива така: „Всичко е въпрос на баланс и компромиси. В училище няма място за политика. Работата ми няма нищо общо с политическите ми възгледи“. Извървял пътя Камино, както и преминал Ком – Емине, разговарял дълго сам със себе си, участващ в един от най-добрите куиз-отбори в Бургас, учителят е намерил онзи свой вътрешен покой, който му дава самочувствие и увереност да работи за другите, да умее да изслушва чуждите радости, болки и проблеми и да бъде съпричастен.
За да го върна към темата за будителите в наши дни, го провокирам –има ли нови форми на будителство. В момента младите са луднали по блогъри, влогъри, ютубъри и какво ли не… Учителят се усмихва и категорично подчертава, че от всичките тези будител няма как да излезе. Един път затова, че всичко е комерсиално и втори път, че трудно оставят на този етап запомняща се следа. Твърде много се залага на технологиите и често те спасяват родителите от живия контакт с децата им.
„Това, че не считам себе си за будител не означава, че няма колеги, които са невероятни – например Юлия Хараламбиева, Антоанета Граматикова, Тонка Михова, както и всички бивши директори, и те не са истински будители… Колегата Динко Раднев, който подготвя ученици на световно равнище. Тези хора наистина са будители. Когато отидох в гимназията, най-трудно ми бе като историк да се разбера точно с математиците. Те казват решението, без да уточняват условието. И до днес се шегувам, че ако в една стая има четирима математици, аз не влизам. Тези хора решават на ум сложни задачи“, казва учителят, който е приел бургаската математическа гимназия за свой дом и отдавна не брои извънредните часове след и преди работното време, които прекарва там.
С усмивка разказва случка от близкото минало, когато сигнал за бомба опразва гимназията. След като са изведени учениците, Баев и Динко Раднев се заговарят в кабинета на зам.-директора и когато решават да си ходят, установяват, че полицията е запечатала сградата. Звънят им и полицаите, които идват да махнат лепенките и отключат на двамата учители, се шегуват: „Унесли се хората да решават задачи, отплеснали се, затова сме ги заключили вътре“.
За истински будители Станимир Баев счита дарителите. „За мен невероятен дарител, например, е проф. д-р Иван Гаврилов, водещ онколог в България, който дава стипендия на ученици за популяризиране на страната ни по света. За мен това е един родолюбив жест. От тази година в гимназията има учредена стипендия на името на починалата наскоро наша колежка математик Ваня Стоянова“, дава примери от наши дни. А като историк е готов да изброи плеяда от имена на хора от миналото, които са дали много за българското образование, наука и изкуство, подкрепяйки по всякакъв начин издигането им на високо ниво.
Към младото поколение като цяло учителят Станимир Баев е критичен: те непрекъснато са в мултитаскинг – правят едновременно по две-три неща. „Съответно нищо не завършват или дори и да завършат, резултатите са плачевни заради това, че не отдават цялото си внимание на една дейност. Този проблем се прехвърля и в обществото като цяло“, убеден е педагогът.
Често родителите, а и обществото не разбират какво усилие е да си учител. Но изграждането и надграждането на авторитета на един даскал, (прекрасната българска дума), е в ръцете на три фактора – самият той, родителите и учениците.
„На образованието се гледа като на пазар на висококачествени образователни продукти, които формират пазарна стойност. Като специфичен производствен сектор, основната му цел е да предостави знания и умения, които увеличават гъвкавостта и адаптивността на хората към променящите се условия на пазара на труда“, подчертава Баев в подкрепа на тезата си, че образованието е сложна система, която въпреки че се влияе от разнопосочното действие на редица фактори, остава винаги с решаващо значение за бъдещето на хората.
Считайки или не себе си за будител, Станимир Баев е от новото поколение учители, които стоят уверено в системата – еднакво добре са възприемани от подрастващи и възрастни, критични, но и будещи доверие и уважение, които всеки би искал да познава и да има за приятел.
