Дона МИТЕВА
От понеделник започва масовото бране на зелето в региона. В руенското село Просеник мнозина се готвят за това. Стоян Добрев е един от тях. Традиционно, от доста години той се занимава с производство на зеленчука. Сега има засадени 18 декара.
Знае се, че мине ли Димитровден, българинът започва да се оглежда за зеле и масово слага бидони да втасват. Традицията повелява в града и в селото зимата на трапезата да има кисело зеле за сарми и свинско. Дори нашенци, които живеят в чужбина, получават като скъп дар за зимните празници освен всичко останало, и буркани с кисело зеле.
Майстори на киселото зеле спорят дали да се гледа Димитровден по нов стил, или по стар, та зелето да стане хубаво, а не да замирише на непрано бельо преди да е втасало. Към това се поставя и задължителното условие зеленчукът и едрата сол да са български. А перфекционистите дори преваряват водата за бидона.
В различните краища на страната легенди се носят и за тайни съставки като хрян, царевица, ябълки и какво ли не.
„Започнаха вече да ме питат за зеле. Нали традицията повелява като мине Димитровден, да се слага кацата със зеле да втасва. Като си говорим и с другите производители – от понеделник започва масовото бране“, казва Добрев, който е и кмет на село Просеник.
Надницата на един нает работник е 30 лева на ден. Разчита се в кампанията по прибиране на зелето да се включат изключително местни хора. „Всички, които работеха по морето, се прибраха. Така че работна ръка има, не се налага да търсим от други краища на страната“, казва бахчеванджията. А работното време е около 6 часа, защото сутрин се започва по-късно, за да не е много мокро по лехите. Работи се до смрачаване. Основно кампанията продължава около две седмици. Но все пак всичко зависи и от засадените със зеле декари.
Има вече и търговци, които търсят да натоварят бусовете си със зеленчука. „Всички работим с търговци от Бургаско, само двама производители от нашите са се разбрали с прекупвачи от Варна“, казва Добрев и обяснява, че той лично не носи зеле на борсата в Бургас, както и не се интересува от това къде предлагат продукцията му търговците.
До големите вериги магазини, където обикновено има и големи промоции по това време и цените на зелето са в пъти по-ниски, от Просеник нямат достъп. Или поне те не са се напъвали да търсят пазар на стоката си там.
И тази година се чува сред производителите на зеле, че има шанс румънците ще завладеят Добруджата и предлагайки на по-ниски цени зеленчука, да поизместят родните производители, но още на практика не се е случило такова нещо, защото кампанията сега започва.
Що се отнася до реколтата – тази година е качествено, стегнато зелето, но е по-малко, вероятно заради големите жеги и липсата на дъжд. Всички знаят, че отглеждането на този зеленчук е свързано с доста вода.
Има много корени, които не завързаха, жалват се производителите.
„Промениха се годините. Преди от декар съм изкарвал 5 тона, че и нагоре зеле от декар. Тази година добивът ми ще е от 3.5 до 4 тона“, казва Добрев, обяснявайки, че все по-трудно се връзва сметката, защото всичко се е повишило.
Цената, която искат производителите на място, е 0.70 - 0.80 лв. за килограм. Те я определят като добра. Търговците го предлагат на пазара по лев, лев и десет.
В OLX вече има обяви от Айтос и Бургас за продажба на зеле – директно от производител, и то хубавите сортове, като българско зеле „Кьосе“ на цена от 1 лев.
В руенското село са категорични, че на такава модерна продажба през интернет не залагат – имат си търговците, които идват на място и изкупуват зеленчука. Почти не се занимават и с продажба на дребно. Но по традиция, като всяка година, може да изникне и някоя сергия с накацали по нея пирамиди от зелки.
В сайтовете за обяви и онлайн продажба интензивно се появяватв последните дни оферти за зеле, както и за атрибути за правене на кисело зеле като бидони по двадесетина лева, в зависимост от това имат ли канелка за претакане, или не, метални решетки от неръждавейка за затискане на зеле, чували по 22 стотинки и др.
Големите вериги магазини правят промоции на есенния зеленчук. Предлагат го под 40 стотинки за килограм, но мнозина, които са се сблъскали с проблеми предходни години, не се навиват на тази цена, мотивирайки се с това, че не се знае дали зелето е българско. Ако не е, магията с втасването не се получава.
