Да поддържаш огъня на странджанската песен жив

Дона МИТЕВА

Младият народен певец от Странджа Костадин Михайлов, известен и със своята събираческа дейност, издаде петия си самостоятелен албум.

Той съдържа 16 фолклорни образци, записани от него в родния му Странджански край, основно в селата Бродилово, Граматиково, Стоилово, Българи.

„Във време на пандемия се бяхме събрали приятели в моето родно Бродилово. Повечето от тях са и мои колеги – музиканти от различни оркестри. От дума на дума стигнахме до идеята да се направи албум, който в голямата си част да съдържа песни, които са по-малко известни. Друг наш приятел пък, който има звукозаписно студио в Бургас, предложи да запишем при него, също без да ни взема пари – с единствената цел да се съхрани голямото песенно богатство на Странджа за младите и идващите поколения“, разказва народният певец за това как се ражда идеята за новия му албум.

Албумът е с лично посвещение

В личен план пък той има два мотива за издаването на албума – единият, да отбележи с неговото издаване тридесетата си година и вторият - да благодари на своята кръстница Златка Ставрева. "Посветил съм го на народната певица Златка Ставрева, в знак на благодарност за всичко, което е направила за мен. Ако тя не се беше появила в моето детство, животът ми щеше сигурно да се развие много по-различно“, казва певецът и припомня, че освен Ставрева, заслуга за неговата кариера на народен изпълнител има и библиотекарката от Бродилово Веселина Илиева, която също е народна певица. „Тази жена ни събираше няколко деца, подготвяше ни за различните празници. Когато битовата група на селото пътуваше за различни участия, аз винаги бях с тях. Така започна моята певческа кариера“, спомня си младият изпълнител.

 Записите са направени в съпровод на гайда, гъдулка, кавал, тамбура, тъпан. Свирят млади музиканти от различни оркестри, които се събират за пръв път заедно, за да запишат албума.

Песните са автентични 

Любопитното в новия албум на Костадин Михайлов е това, че от 16-те автентични песни, които съдържа албумът, 13 се записват за първи път. Те са издирени от странджанските села. Още 2 са от репертоара на Георги Попов.

„Сред хората, които ми завещаха песните си, са някои от най-добрите изпълнители на Странджа. Например Петко Нанчев от Граматиково. Той е бил най-малкият участник в първия национален събор, който се провежда през 1961 г. От него черпя много автентични, неподправени народни песни“ - казва Костадин. Други песни е научил от Калина Матеева – талант от Бродилово. Издирването и възраждането на песните младият народен изпълнител прави с една-единствена цел: Да се знаят и помнят корените.

„Да не забравяме автентичното в стремежа да бъдем модерни и в крак с времето. Да, хубаво е да обичаме всичко ново, което е плод на времето, защото светът около нас се променя и ние заедно с него, но нека пазим и това, което ни е предадено и завещано“, обобщава изпълнителят от Странджа.

„Златку ле, златна ябълко“

Албумът неслучайно се нарича „Златку ле, златна ябълко“. Това е песента, която младият изпълнител посвещава на своята кръстница Златка Ставрева. Песента е от нейния репертоар и е изпълнявана също от Комня Стоянова, но сега я чуваме и в мъжко звучене. „Тя е бавна, трапезна песен – много красива и прочувствена. Типично странджанска народна песен“, обяснява Костадин Михайлов.

Събирачеството – хоби и мисия

Що се отнася до събираческа дейност – това е хоби на Костадин Михайлов, което в момента с това, че работи в историческия музей на Малко Търново, се е превърнало до голяма степен и в негова работа, но и мисия.

Първите му събрани песни са още от времето, когато е бил на 13 години, спомня си народният изпълнител и добавя, че на този етап народните песни, които е събрал, не може сам да преброи. „Когато започнах работа в музея ,започнах по-често да отварям папките, които съм събирал през годините, да подреждам малко по малко снимковия материал, в голямата си част подарък от хората, с които съм работил на терен. Но тепърва предстои още много и сериозна работа, за да се оформят и подредят песните“, разказва певецът.

Първият фолклорен събор в България

Покрай новия албум Костадин разказва и за първия фолклорен събор в България. Той е създаден в Странджа. „Това е съборът в село Граматиково, на който е сложено началото през 1960 година и се нарича „Странджа пее“. Досега има само шест издания. Възстановен е със специално решение през 1995 година, като се казва, че периодичността му трябва да е на 4 години веднъж. За жалост, заради пандемията не можа да се проведе последно му издание“, разказва Михайлов.

С увлечение той говори и за рупците, загорците и тронките – трите етнографски групи, които се срещат в Странджа. С гордост подчертава, че той самият е наследник на рупците, които са и най-голямата група.

Животът в Странджа

Костадин Михайлов живее със съпругата и малкия си син в Странджа и не съжалява за живота в столицата, където бе няколко години, свързани с образованието му. Сега е отдаден отново на любимата планина и хората, които я обитават. Продължава работата си по издирване и съхранение на различни фолклорни и етнографски материали. Продължават и непрекъснатите му срещи с хората, онези, които никога не са напускали магнетичната планина или пък като него самия, са се завърнали отново в прегръдките й.